Решение № 532 от 06.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Стара Загора, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря В. Н. Станчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20235530104024 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ***г. е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД и К. И. С. към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от ***г., по силата на който кредиторът издал кредитна карта Mastercard и предоставил на длъжника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 2500лв. с минимална погасителна вноска в размер на 180лв. На основание чл.12 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от ***г., сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД и К. И. С. кредиторът могъл да предостави за ползване на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер до 10 000лв. Всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта възниквали след активирането й от страна на кредитополучателя. На основание чл.21 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от ***., сключен между страните с кредитната карта на кредитополучателя бил доставен документ - приложение /неразделна част от договора за потребителски кредит/, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Договорът за издаване и 1 ползване на кредитна карта бил със срок 3 години, като падежирал на ***г. След активиране на картата и усвояване на сумата, длъжникът не била погасяла усвоения кредитен лимит съгласно договора, като била в забава от 04.11.2018г. Към датата на подаване на настоящото заявление длъжникът дължала сумата в размер на 3 993.05лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и три лева и пет стотинки/, от които: главница - 2 500лв., договорна лихва 750лв. и лихва за забава - 743.05лв. Кредитът станал изцяло изискуем на ***г. На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022г. и приложенията към него между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, с ЕИК 130697606 и „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на кредитополучателя, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с номер *** от ***г., било изкупено от „Еос Матрикс” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Еос Матрикс” ЕООД. В т.5 от Договора за кредит изрично се упоменавало, че при просрочване на една или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало изискуемо в целия му размер. Видно от приложено пълномощно, цесионера - „Еос Матрикс” ЕООД и адвокатско дружество „Иванов и Денев“ били изрично упълномощени от цедента - „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, да извършват уведомяване от името на цедента. Уведомление за цесия било изпратено на 31.05.2023г. на постоянния адрес на кредитополучателя, който съвпадал с този, посочен в договора. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсен“. Въпреки това с връчване на препис от исковата молба по делото, ответникът получавал уведомлението за цесия, изходящо от „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставал надлежно уведомен, доколкото има възражения в тази насока.

Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД се явявала осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочавало изпълнението. „Еос Матрикс” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на 16.06.2023г. на Заявление до Районен съд Габрово за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, прехвърлено по подсъдност в PC Стара Загора като е образувано ч.гр.дело №2916/2023г. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено му на 05.09.2023г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължал изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено.

Горното породило у ищеца правен интерес да предяви иск за установяване на вземането му по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от ***г., сключен към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от ***г. Към датата на подаване на настоящото заявление длъжникът дължал сумата в размер на 3 993.05лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и три лева и пет стотинки/, от които: главница - 2 500лв., договорна лихва - 750лв. и лихва за забава 2 743.05лв. Кредитът станал изцяло изискуем на ***г., представляващи неизпълнено задължение по отпуснатия кредит.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че К. И. С. му дължи сумата от 3 993.05лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и три лева и пет стотинки/, от които: главница - 2 500лв., договорна лихва 750лв. за периода от 04.11.2018г. до ***г. и лихва за забава - 743.05лв. за периода от 16.07.2020г. до 16.06.2023г. (дата на подаване на заявление), ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски паричен кредит *** е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор за потребителски паричен кредит *** бил посочен годишен лихвен процент 17.37 %. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението се явявало още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ответната страна и било основание за недействителност на договор за потребителски паричен кредит ***. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явявал недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително в договор за потребителски паричен кредит *** било посочено, че ГПР е в размер на 21.97%. Липсвало обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Не било ясно посоченият лихвен процент от 17.37 % как точно се съдържал и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин ответницата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които С. ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да 3 разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това, застрахователната премия от 604.80лв. и такса ангажимент от 105лв. следвало да се включат в ГПР, а в случая това не било сторено. Това от своя страна съставлявало заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следвало да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно, чл.19, ал.4 от ЗПК - годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1 от ДР към ЗПК - „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. В тази връзка било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна премия предвидена в договор за потребителски кредит се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г. Поради невключване на уговорката за застрахователна премия и такса ангажимент в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т,1 от Закона за защита на потребителите. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПP. Въз основа на това договор за потребителски паричен кредит *** следвало да се прогласи за недействителен. На следващо място, съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за 4 целите на погасяването. В процесния случаи имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК.