Решение № 4851 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4851 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330115067 по описа за 2024 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и насрещни искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба, подадена от К. К. С., ЕГН:

**********, от *******************************, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № ****** от 26.06.2023 г., е нищожен.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска като неоснователен.

В срока за отговор на исковата молба е подаден главен насрещен иск от първоначалния ответник за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 500 лв., представляваща незаплатената главница по Договор за паричен заем № ****** от 26.06.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 27.12.2024 г., до окончателното плащане. Предявен е и евентуален насрещен иск, по който се иска съдът да се произнесе само ако направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, и на извъндоговорно основание да присъди чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба, в който ответникът по насрещния иск признава иска, че дължи 500 лв. Излага, че сумата е платена и се моли да не се възлагат разноски в тежест на потребителя по този иск.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ****** от 26.06.2023г. сключен между страните от който се установява, че ответник Сити Кеш ООД е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, която последният следвало да върне на 11 вноски, при фиксиран лихвен процент от 44,5 % и ГПР в размер на 56,8%. Договорът предвижда 1 неустойка в размер на сумата от 151,43 лв. при неизпълнено задължение за предоставяне на обезпечение като общата сума за връщане е в размер на 682 лв.

Видно от приетия като писмено доказателство дневен кредитен план на л. 86-87 от делото по договора не е извършени никакво плащане – нито на главница, нито на възнаградителна лихва, нито на неустойка. Ищецът по главния иск заявява твърдение за пълно погасяване на задълженията по договора, но не представя доказателство затова, респ. представените писмени извлечения от счетоводството на заемодателя се кредитират относно факта, че плащания по дълга не са осчетоводени, а от там и не са извършени. Тежестта за доказване плащането по договора не е на кредитора, а на заемополучателя.

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушения на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК тъй като ГПР не включва предвидената неустойка от 151,43 лв, не е посочена общо дължимата сума на всички разходи по кредит, неустойката се явява скрит разход и няма присъщите й функции. Невключването на вземането за неустойка към разходите по договора за кредит следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в процесния договор за кредит е посочена стойност на ГПР, но от съдържанието й не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

С оглед на горното в сключения договор за потребителски кредит № ****** от 26.06.2023г е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и предявения главен иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Следва да се посочи и че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая каза се вече е в размер на 500 лева и не е погасена поради което и насрещния иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 27.12.2024 г., до окончателното плащане.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК имат и двете страни. Ищецът по главния иск е заплатил сума в размер на 50 лева за държавна такса, такава сума е заплатил и ищецът по насрещния иск, заявено е възражение за прихващане от ищеца по насрещния иск относно разноските за платена държавна такса поради което двете насрещни вземания на страни се погасяват чрез прихващане и никоя от тях не следва да бъде осъждана за тези разноски.

По отношение разноските за адвокатско възнаграждение – в полза на адв. С. П. се присъждат разноски за уважения главен иск в размер на сумата от 400 лева на основание чл.

38 ЗА, а в полза на ищеца по насрещния иск се присъждат разноски в размер на сумата от 480 лева с ДДС по уважения насрещен иск съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Разноските са в минимален размер и не е необходимо редуцирането им.

Така мотивиран съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. С., ЕГН: **********, от ******************************* и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 че сключеният между страните Договор за паричен заем № ****** от 26.06.2023г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН: **********, от ******************************* ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата от 500 лева – главница, която представлява чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № ****** от 26.06.2023г. на основание чл. 23 ЗПК ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 27.12.2024 г., до окончателното плащане;

ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН: **********, от ******************************* ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата от 480 лева разноски за настоящата инстанция за платено адвокатско възнаграждение;

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати в полза на адв. С. П. със служебен адрес: ************************ сума в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3