Решение № 1146 от 30.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110214477 по описа за 2021 година

., за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Х., гражданин на САЩ, роден на 04.04.1979г., притежаващ паспорт №ХХХХ, издаден от Щатски департамент и валиден до 06.01.2026г., срещу Наказателно постановление № 21-4332-019197 от 22.09.2021г., издадено от полицейски инспектор към СДВР (ОПП-СДВР), упълномощен със Заповед №8121з515/14.05.2018г., с което на основание чл.179, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като се акцентира върху неправилно установената фактическа обстановка и формален подход към събиране на относим доказателствен материал, довел наказващия орган до неправилни изводи относно авторството на деянието. Възразява се и срещу несъобразеното от органите обстоятелство, свързано с отсъствието на познания по български език у нарушителя и допуснатото ограничаване на правата му в тази насока. Отправена е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си с твърдението, че въззивникът не е третиран еднакво с другия участник в ПТП, доколкото не е направен опит да се приобщят неговите обяснения по случая, както и е ограничена възможността му да изложи възприети от него факти и обстоятелства, относими към предмета на казуса.

1

Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.09.2021г., около 00:20 ч., в гр.София, по бул. „П.С.”, с посока на движение от ул.”Люлин планина” към ул.„Цар Петър”, жалб. П. Х. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Т”, с гръцки рег. № ХХХХ, регистриран на О.П.П.

Придвижвал се сам в автомобила си.

На същата дата Д. ПЛ. СТ. управлявала лек автомобил марка „Ф.К.“, с рег. №ХХХХ, придвижвайки се по перпендикулярна траектория на тази на жалбоподателя, по бул.“Г.С., в посока от В.А. към П.К.. На кръстовището на бул.“Г.С. и бул.“П.С.“, което към този момент се регулирало от пътни знаци „Б-1“ и „Б-3“, поради неизяснени причини, настъпило пътнотранспортно произшествие между двете превозни средства. Ударът попаднал в областта на задна броня, заден десен калник и задна дясна гума за превозното средство на жалбоподателя и фронтално, в предната броня за това на другия участник. Х. изтеглил превозното си средство от пътя, като с другия водач преустановили движението си.

Уведомили и органите на ОПП – СДВР.

В отговор на подадения сигнал по телефонен номер 112 на място пристигнал полицейски екип в състав – свид.П. Д. Д. и колегата му свид. Р. ИВ. С.. На място полицаите възприели причинените по двете превозни средства вследствие удара щети. По данни на участниците в ПТП, служителите на реда изготвили скица на място, протокол за ПТП №1776516. Снели писмени сведения от Д.С., в които тя отразила обстоятелствата по пътнотранспортното произшествие. За втория участник установили, че същият се легитимира като гражданин на С.А.Щ., който не владеел български език. Полицейските органи не му осигурили лицензиран преводач. Х. извикал свой познат – свид. Б.Д.Б., който след пристигането си на място, въз основа на познанията си по английски език, неустановени като ниво, се опитал да осигури комуникацията между служителите и жалбоподателя. Така жалбоподателят успял да сподели противоположна на другия водач теза за механизма на възникване на инцидента. Той обаче не бил поканен да попълни писмена декларация. Полицейските служители не заснели автомобилите, нито приобщили записи от камери за видеонаблюдение на района, които се намирали монтирани, респ. не потърсили други очевидци на инцидента.

2

След като преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, свидетелят Р.С. - на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР съставил акт за установяване на административно нарушение, бл.№ 429311 от дата 22.09.2021г. в присъствието на свидетеля П. Д. Д.. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът бил изготвен на български език и подписан само от Хацилиадис, като копие от него му било връчено на място.

Въз основа на горепосочения акт, на същата дата – 22.09.2021г., било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-019197/22.09.2021г. от М.Г.Г. – полицейски инспектор към СДВР - ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП. Препис от същото, без превод на достъпен за въззивника език, му бил връчен на 22.09.2021г. Жалбата срещу него била подадена на 29.09.2021г. (видно от пощенско клеймо) чрез наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С., Д. и Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие от протокол за ПТП № 1776516/22.09.2021г., декларация от С., протокол за ПТП №1776516/22.09.2021г., скица на пътно-транспортно произшествие към протокол за ПТП, квитанция, заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, справка от ОПП – СДВР, вх.№81972/04.11.2021г. по описа на СРС, с приложения, писмен отговор от НИМХ - БАН, вх.№83423/08.11.2021г. по описа на СРС, писмен отговор от СДВР, вх.

№84532/09.11.2021г. по описа на СРС писмен отговор от Столична община, вх.

№79357/01.11.2021г. по описа на СРС и писмен отговор от Софийска районна прокуратура, вх.№91109/18.11.2021г. по описа на СРС.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Д. и С., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП, приложената към него скица и за съставяне на АУАН. Свидетелите са категорични, че при установяване механизма на ПТП са се водили от щетите по автомобилите и по информацията, предоставена от двамата водачи, всеки от които е споделил своя, противоположна версия за факта и механизма на реализираното ПТП. В разказа си двамата свидетели потвърждават, че комуникацията с жалбоподателя, предвид заявеното от последния, че не разбира български език, е била осъществена със съдействието на друг гражданин, без те да са имали възможност да се убедят в степента на владеене на езика, на който последният е превеждал. Пропуските и липсата на подробни спомени в показанията на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите, макар да не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи и извършеното от водачите пред контролния орган деклариране на относима 3 информация, не се отличават с информативност относно обективните характеристики на нарушението.

При проведените в съдебно заседание непосредствени разпити на свидетелите Д. и С., двамата не предоставиха обяснения защо са възприели като настъпила именно фактологията, описана от водача на другото ППС – Д.С., още повече когато местопроизшествието не е било запазено, а трети лица – очевидци (по техни твърдения) не били установени. Данни в тази насока отсъстват и досежно решението им да съставят протокол за ПТП, удостоверявайки именно описаната от водача С. обстановка. Не може да бъде пренебрегнат фактът, че двамата полицейски служители напълно неоправдано са пренебрегнали задълженията си за обективно изясняване на обстоятелствата, фиксирайки се единствено върху значението на знаковото стопанство в района. С формалния си подход те са допуснали изначално незаконосъобразност на процеса по събиране на относими доказателства, характеризирайки априори сведенията на Х. като пристрастни и необективни в разрез с правилото на чл.14, ал.2 от НПК. Тук е мястото да се отбележи, че заявеното от двамата полицейски служители за изясняване механизма на удара по налични оставени по двете превозни средства следи е несъстоятелно. Още повече когато е игнорирано разположението на щетите върху корпусите на автомобилите – особено онези върху автомобила на Х., различими изключително в крайната, задна, дясна част, които изначално са поставяли редица въпроси не само относно правилата за предимство, но и относно тези, касаещи скоростта на движение, изследването на които е можело да доведе и до извод за виновно поведение от страна на водача, който се е придвижвал по бул.“Г.С., включително поради несъобразена или превишена скорост. В случая не е приобщена и техническа експертиза, която категорично да заключава, че повредите биха могли да бъдат причинени единствено в резултат на вменените в отговорност на водача Х. маневри, като се изключи версията му. Същевременно, контролните органи не разполагат със специални познания в съответната област на науката, които биха могли самостоятелно да допълнят, да потвърдят или да отхвърлят разнопосочните версии за случилото се. Поднасянето на противостоящи си твърдения от водачите изрично е признато и от двамата свидетели по време на техния разпит. Отсъства и проявена инициатива да се потърсят и приобщят за нуждите на производството записи от видеокамери, разположени в близост до мястото на удара, чиито кадри да онагледят действително развилите се събития. Местопроизшествието не е било запазено, поради което и полицейските служители не са могли да възприемат евентуалното крайно разположение на автомобилите, да замерят разстоянията, от които данни да черпят и своите изводи, при все че в описанието на водача Х. ясно е било отразено, че е навлязъл в кръстовището, след като се е огледал и е преценил, че отсъстват препятствия и пътят с предимство е свободен за пресичане, като другият автомобил се е появил внезапно и с висока скорост – последното отречено от втория водач С.. При наличието на такова съществено противоречие отсъствието на ясни доводи на актосъставителя да възложи вината за случилото се именно на въззивника е в противоречие с изискването за обективно провеждане на проверката с оглед изясняването на обстоятелствата. Доколкото липсват други доказателства, тези пропуски не позволяват да бъде изключена алтернативата, 4 предложена от жалбоподателя, че именно С. като водач е извършила неправомерни маневри.

По отношение на писмените доказателства също се констатира съществено различие в данните, попълнени в декларацията на участника в ПТП – С. и твърденията на жалбоподателя, всеки от които застъпва диаметрално противоположна теза за участието си в пътното произшествие. Тези противоречия и липсата на доказателства, изхождащи от независими източници, които да подкрепят едната или другата теза, разколебават изводите относно пълнотата на проведения доказателствен процес. Пропуските в тази насока са допълнително задълбочени, а проверката на всяко от противостоящите си твърдения съществено и обективно затруднена и предвид, че в материалите не се откриват приобщени своевременно записи от камери на Столична община, които категорично се намират монтирани на мястото, като контролни доказателства, достъпни за органите на МВР чрез „Интегрираната автоматизирана система за сигурност“ на МВР, които да са достатъчни, за да потвърдят една от двете версии за инцидента, както и действително осъществените маневри на водачите, доколкото напълно възможно като причина за инцидента се явява и неправомерно движение на водача С. при приближаване и навлизане в кръстовището.