Решение № 936 от 12.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Русе, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520105564 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание 134 от ЗЗД във вр.с чл.382, ал.3 от КЗ.

Ищцата М. Т. Ц. твърди, че е наследник на Йордан Димитров Цонев, б.ж. на гр.Р..

Приживе същият на 10.08.2022 г. сключил Договор за кредит за текущо потребление с ,,Банка ДСК" ЕАД, съгласно който банката му отпуснала сумата в размер на 15 000 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената лихва и такси, в срок от 120 месеца. Месечната вноска била уговорена на 190,32 лв., като само първата била в размер на 106 лв., а последната, сто и двадесета вноска, била определена на 173,45 лв.

На датата на сключване на договора за кредит - 10.08.2022 г. кредитополучателят бил включен в групов договор за застраховка, сключен между „Групама Животозастраховане" ЕАД, като застраховател и кредитора „Банка ДСК" ЕАД, като застраховащ. Издаден бил Сертификат № D0005536060220810 по Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита". Налице било писмено съгласие от страна на третото лице Й.Д.Ц. за включването му в груповия договор за застраховка към момента на сключване на договора, съгласно императивното изискване на закона.

На 06.02.2023 г. Й.Ц. починал. Ищцата посетила офис на „Банка ДСК" ЕАД, където й било обяснено, че следва да продължи да изплаща кредита, за да не стане 1 същият предсрочно изискуем. На 23.02.2023 г. М. Ц. завела застрахователна претенция до ответника. С решение от 20.04.2023 г. застрахователят отказал изплащането на застрахователна сума с мотива, че застрахованото лице е починало от заболяване, което представлявало непокрит риск. Съгласно Сертификат № D0005536110220810 по Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита", един от покритите рискове бил смърт в резултат на злополука или заболяване. Груповата застраховка "Кредитна защита" на кредитополучателите била такава по чл.231 КЗ в полза на кредитор /търговска банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. Договорът за групова застраховка "Кредитна защита" на получателите на кредити на "Банка ДСК" ЕАД имал за предмет живота, здравето и телесната цялост на трето лице. При реализиране на риска не кредитополучателят, а банката имала право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време. В това застрахователно правоотношение банката имала едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховка лице. След смъртта на кредитополучателя Й.Д.Ц. и до настоящия момент „Банка ДСК" ЕАД не е упражнила правото си да получи застрахователната сума от "Групама Животозастраховане" ЕАД и бездействала.

За да откаже изплащане на застрахователната сума ответникът се позовавал на ОУ, които предвиждали при пакет „65 плюс" да не се покрива риска смърт от заболяване. Към датата на сключване на договора Йордан Цонев нямал навършени 65 години, поради което действало покритието освен смърт от злополука и смърт от заболяване. Ответникът заявявал, че лицето е навършило 65 години към датата на смъртта му, поради това не действал рискът за смърт от заболяване. Застрахователят не бил сключил нов договор за застраховка с новите покрити рискове, а към момента на смъртта на лицето е действал първоначалният договор „Кредитна защита", включващ и риска “смърт от заболяване“. Клаузата, на която се позовавал ответникътзастраховател, била неравноправна, а оттам и нищожна. Застрахованото лице дало съгласие да се присъедини към групова застраховка, която покрива кредитния риск смърт от заболяване и именно по тези условия сключил договора. Не бил налице друг договор, сключен на по-късен етап, който да изключва този риск. Дори да е налице условието лицето да е навършило 65 години след сключване на договора за застраховка, необходим бил нов договор с нови условия, в които да са посочени покритите рискове за съответния пакет. Сертификатът за застраховка и Съгласието за включване в групова застраховка уреждали покритите рискове и резултатите от настъпването им неясно за потребителите, налице били няколко пакета застраховки, събрани в един сертификат и застрахованото лице нямало яснота кои точно условия важат за него. Посочената разпоредба не била и индивидуално уговорена, доколкото застрахованото лице се е присъединило към застраховка, сключена от неговия кредитор /застраховащ/ в собствена полза и в този смисъл не е имал възможност да 2 участва в договарянето на Общите условия.

Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.382 от КЗ, ответното дружество „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, гр.София, бъде осъдено да заплати на "БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София, сумата от 21 869,93 лева, дължима във връзка с настъпило застрахователно събитие по Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита" /Сертификат № D0005536060220810 /, сключен между „Банка ДСК" ЕАД като застраховащ и ,,Групама Животозастраховане" ЕАД като застраховател, а именно смъртта на Й.Д.Ц. кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2022 г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД, включен в груповата застраховка.

Конституираният в производството съищец „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, депозира становище, в което заявява, че по застраховка „Кредитна защита" към "Групама Животозастрвховане" била заведена претенция № 40102300223 за размера на дълга по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие - 06.02.2023 г. - 14 634,23 лева. На 07.03.2023 г. в Банката било получено решение от страна на застрахователя, което по същество било неоснователно. Към 17.10.2024 г. задължението по заемна сметка не било погасено и същото било в размер на 12 322,71 лв., а към 03.12.2024 г. същото възлизало на 12 233,45 лева, от които: главница 12 171,15 лв., лихва - 62,30 лв., лихва на ден - 2,40 лв.

Ответникът „Групама Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита същия и за недопустим, поради липса на пасивна материалноправна и процесуална легитимация по делото. „Групама Животозстраховане“ ЕАД не било надлежен ответник по делото. Съгласно условията на чл. 4 от Групов договор за застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД от една страна, и „Банка ДСК“ ЕАД, от друга страна, „Групама Застраховане“ ЕАД било застраховател по рисковете Смърт и Пълна трайна неработоспособност вследствие на злополука на лица от 65 до 74-годишна възраст и по рисковете Нежелана безработица и Временна неработоспособност. Към датата на смъртта, кредитополучателят Й.Ц. бил на възраст 65 г., поради което съгласно чл.4 от Групов договор, както и Сертификат за Застраховане и съгласие за присъединяване, застраховката се считала сключена само за рисковете в резултат на злополука по т.1 и т.2 от Съгласието. Текстът на последното определял размера на застрахователната премия, като застраховател при лица на възраст 65+ било „Групама Застраховане“ ЕАД, а покрит риск бил само смърт в резултат на злополука. В процесния случай не била уговорена солидарност, по смисъла на чл. 121 и сл. от ЗЗД между двата застрахователя по процесната полица, поради което предявеният срещу „Групама Животозастраховане“ иск се явявал процесуално недопустим. Съгласно Съобщение от 06.02.2023 г. смъртта на Й.Ц. настъпила в резултат на „сърдечно съдова и дихателна 3 недостатъчност, карцином на дебелото черво, неинсулинозависим захарен диабет, хронична бъбречна недостатъчност“. В т.11 от същия документ било отбелязано, че смъртта е настъпила от заболяване. Съгласно Общите условия по застраховка „Кредитна Защита“, раздел III, Застрахователни пакети. Покрити рискове. Изключени рискове, т.10: Застраховани кредитополучатели, които навършват 65 години в срока на индивидуалното им застрахователно покритие или нови такива на възраст между 65 и 74 навършени години към началото на застрахователното покритие, са застраховани за покритията на пакет „65+“, където т.9.3 покритите рискове по „Пакет 65+“ били: Смърт в резултат на застрахователно събитие /злополука/, Пълна трайна неработоспособност не по-малка от 70 % в резултат на застрахователно събитие /злополука/. На 28.09.2022 г. Й.Ц. навършил 65 години, поради което и застраховка „Кредитна защита“, „Пакет 65+“, не осигурявала покритие за риска смърт, настъпила в резултат на заболяване, каквато без съмнение била причината за смъртта на наследодателя на ищцата. От представеното съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита“ от 10.08.2022 г. било видно, че Й.Ц. сам е дал съгласие да бъде застрахован за покритите рискове по застрахователен пакет „65+“ и изрично е декларирал, че е получил, запознал се е и приема общите условия на застраховката, поради което настоящата исковата претенция се явявала изцяло неоснователна. Сключената застраховка била доброволна и преди сключването й кандидатът за застраховане бил свободен сам да прецени дали условията го удовлетворяват и дали желае да сключи застраховката при тези условия, в това число размер на застрахователната премия, периода на покритие, покритите и изключените рискове. Подписвайки, че приема Общите условия, застрахованото лице ставало обвързано от действието на уговорените между страните срокове, покритите/изключени рискове, права и задължения по застрахователното правоотношение. Ответникът счита за неоснователни възраженията за неравноправност на клаузите на настоящия застрахователен договор. Твърди, че починалият е бил абсолютно наясно какво е покритието, което му е осигурено, като е подписал договора именно защото е търсел защита по покритите рискове и съзнавайки в какви ситуации е налице изключен риск. Отделните елементи в клаузата били смислено свързани помежду си и всеки един се схващал в смисъла, който произтича от целия договор и с оглед целта на доброволно сключения договор. Уговорената в общите условия разпоредба съответствала и не била в противоречие с КЗ. Същата определяла точно, ясно и недвусмислено покрития риск и не се налагало да бъде допълнително тълкувана от застрахованите лица, а в случай, че застрахованото лице не е съгласно с Общите условия, за него не съществувало задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема.

Евентуално, ответникът прави възражение за прихващане задължението на застрахователя с дължимите неплатени суми за премии по застрахователния договор, 4 дължими като плащания от застрахования до края на периода на застрахователния договор, като условие за извършване на застрахователно плащане. На самостоятелно основание ответното дружество твърди, че искът е неоснователен, доколкото ищцата не притежавала материално-правна легитимация. Материалното право да се претендира плащане на остатъка по кредита принадлежало единствено на „Банка ДСК“ ЕАД. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените в хода на производството разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното удостоверение за наследници, ищцата е съпруга и наследник по закон на Й.Д.Ц., починал на 07.02.2023 г. Причина за смъртта, съгласно изготвеното Съобщение за смърт, е заболяване – сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, карцином на дебелото черво, неинсулинозависим захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност.

Приживе съпругът й сключва с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2022 г., с който му е отпуснат кредит в размер на 15 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца.

Съгласно приложения погасителен план, в месечната вноска е включена и застраховка от 11,43 лв. или за целия период на издължаване застрахователните вноски са в общ размер 1371.60 лв.