Решение № 1541 от 24.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3412/2022
- Вид
- Решение № 1541
- Подписан
- 24.06.2022
- В сила
- 24.06.2022
- Състав
- Росен Димитров, Галя Вълкова, Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1541 гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росен Димитров
Членове:
Маргарита Апостолова
Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20221100503412 по описа за 2022 година
Сдружение „Б.ф. по в.“ е подало жалба срещу отказ на съдебен изпълнител А.Б. по изпълнително дело № 20218500400559 да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. В жалбата се поддържа, че длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение и в предоставения срок сумата е заплатена в полза на взискателя. Не са извършвани действия по водене на изпълнителното дело и поисканият от взискателя адвокатски хонорар е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност.
Моли съда да отмени обжалваното постановление и да присъди на взискателя възнаграждение в размер на 200 лв., дължимо за образуване на изпълнителното дело.
В отговор взискателят заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че следва да бъде съобразена т. 2 на чл. 10 от Наредбата и възнаграждението превишава с 3,19 лв. дължимият размер. Плащането е в резултат на наложения запор, а не на добрата воля на длъжника.
ЧСИ излага мотиви за неоснователност на жалбата. Определеното възнаграждение е съответно на правната и фактическа сложност на делото.
Действията на процесуалния представител на взискателя не се свеждат само до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, но и до избор на изпълнителен способ. Наред с това са депозирани и становище по възражението срещу разноските и по частната жалба.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20218500400559 по описа на ЧСИ Б. е образувано по молба вх. № 558/02.12.2021 г. на Н.Г.Г.. С молбата е поискано образуване на изпълнително дело, като на съдебния изпълнител се възлага извършване на пълно проучване на имуществото на длъжника, налагане на запор на банкови сметки, възбрана и продажба на имущество на длъжника, както и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с отбелязване за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
Към молбата е приложен изпълнителен лист № 6308/29.11.2021 г., издаден по частно гражданско дело № 31488/21 на СРС, в който е отразено осъждане на Б.ф. по в. да заплати на Н.Г.Г. сумите: 4000 лв. главница – дължимо за периода 01.02.21 г. – 31.05.21 г. по договор от 04.11.2019 г., ведно със законната лихва от 03.06.3032 г. до окончателното заплащане, лихва от 01.02.2021 г. до 31.05.2021 г. в размер на 169,71 лв., държавна такса в размер на 83,39 лв. и 370 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съдебният изпълнител е изпратил на 02.12.2021 г. запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД и до „Кооперативна търговска банка“ АД.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.12.2021 г. На 15.12.2021 г. „Уникредит Булбанк“ АД уведомява съдебния изпълнител, че сумата по запора е преведена изцяло. На същата дата длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител с искане за намаляване размера на дължимото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Възнаграждението по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съдът намира, че при съобразяване правилото на чл. 3 ГПК не може да се счете за „водене“ на изпълнителното дело искането за прилагане като изпълнителен способ на „запор“ на банкови сметки, избран в сезиращата молба. Не се спори, че в срока за доброволно изпълнение плащане на търсената сума е постъпила, като без значение е обстоятелството, че плащането е в резултат на наложения запор. Смисълът на разпоредбата е да се 2 предостави възможност на длъжника в посочения срок за доброволно изпълнение да удовлетвори взискателя, като едва с изтичането на този срок може да се приеме, че последващи действия по водене на делото с оглед защита интересите на кредитора са необходими. Ето защо, макар и договорено, възнаграждението по т. 2 до изтичане срока за доброволно изпълнение не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение „Б.ф. по в.“ с ЕИК **** – длъжник по изпълнително дело № 20218500400559/21 на ЧСИ Б. с район на действие СРС отказ на съдебен изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя в частта за сумата над 200 лв., обективирано в съобщение от 20.12.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя Н.Г.Г., ЕГН ********** по Изпълнително дело № 20218500400559по описа на ЧСИ А.Б. адвокатско възнаграждение в размер 200 лв., дължимо от Сдружение "Б.ф. по в." с ЕИК **** на основание чл. 10, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3