Решение № 617 от 24.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100502693 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника СТ. КР. П. срещу постановление от 10.02.2022 г. по изп. дело N 20168470400481 по описа на ЧСИ Н.П., с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Посочва, че изпълнителното дело е образувано на 26.10.2016 г. въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2016 г., издаден по гр. д. N 3106/08 г. по описа на СГС, II – A o тделение, като в молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело изрично е посочено искането за извършване на изпълнително действие – въвод във владение. Поддържа, че 2 – годишният преклузивен срок е започнал от образуването на изпълнителното дело, макар образуването да не представлява изпълнително действие по см. на т. 10 от ТР N 2/26.06.2015 г. по тълк. дело N 2/13 г. по описа на ОСГТК на ВКС, но това е началният момент, в който взискателят е поискал някое от предвидените в Тълкувателното решение действия. Посочва, че с покана за доброволно изпълнение с изх. N 01133/16.02.2017 г. е бил насрочен въвод във владение на 15.03.2017 г., като това изпълнително действие не е осъществено. Твърди, че молба за насрочване на ново изпълнително действие с вх. N 00495 – въвод във владение е депозирана на 13.02.2019 г., като до датата на повторно поисканото изпълнително действие е изтекъл 2 – годишният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че искане за извършване на нови изпълнителни действия от страна на взискателя е направено с молба с вх. N 00312/02.02.2021 г., като със съобщение с изх. N 05346/22.11.2021 г. е била уведомена за 1 насроченото изпълнително действие – въвод във владение на 15.12.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановление от 10.02.2022 г. по изп. дело N 20168470400481 по описа на ЧСИ Н.П., с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като бъде указано на ЧСИ да издаде изричен акт, съгласно който да бъде констатирано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Взискателят Л.П.С. е подала възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което поддържа становището, че жалбата срещу постановление от 10.02.2022 г. по изп. дело N 20168470400481 по описа на ЧСИ Н.П., с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

ЧСИ Н.П. е изложил мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа становището, че жалбата е неоснователна. Посочва, че оплакването на жалбоподателя, че между поисканото изпълнително действие на 26.10.2016 г. и следващото искане на взискателя са изтекли повече от две години, е неоснователно, тъй като следващото искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е от 17.07.2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи на длъжника, възражението на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и материалите, съдържащи се в изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело N 20168470400481 по описа на ЧСИ Н.П. е образувано по молба от Л.П.С. въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2016 г., издаден от СРС, на основание решение от 22.10.2013 г. по гр. д. N 3106/08 г. по описа на СГС, II – А отделение, с което СТ. КР. П. е осъдена да предаде на Л.П.С. владението на 586875/702300 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот: ап. N 81, находящ се в гр. София, ж. к. Илинден, ул.

**** N 1 – 19, ****, построен върху държавна земя – парцел от 1 до 25 вкл., състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 62,02 кв. м., заедно с прилежащо избено помещение N 19, и 0,659 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и Д.В. П. на основание чл. 108 ЗС да предаде на Л.П.С. владението върху целия гореописан недвижим имот.

С молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. N 04055/25.10.2016 г. взискателят Л.П.С. е поискала да бъде извършен въвод във владението на имота.

Видно от поканата за доброволно изпълнение с изх. N 01133/16.02.2017 г. на 15.03.2017 г. е бил насрочен въвод във владение, който не е осъществен.

На 17.07.2017 г. взискателят Л.П.С. е депозирала молба с вх. искане за насрочване на нов въвод във владение.

N 02670/17.07.2017 г. с

На 13.02.2019 г. е постъпила молба с вх. N 00495/13.02.2019 г. от взискателя Л.П.С. с искане за насрочване на ново изпълнително действие по отношение на имот - ап. 81, находящ се в гр. София ул. **** N 1 – 19, ****, поради липса на доброволно изпълнение от страна на длъжниците.

2

На 02.02.2021 г. е депозирана нова молба с вх. N 00312/02.02.2021 г. от взискателя Л.П.С. с искане за предприемане на нови действия по въвеждане във владение в имота.

Със съобщения с изх. N 05346/22.11.2021 г. и с изх. N 05347/22.11.2021 г. e насрочен въвод във владение на имота.

С молба с вх. N 03307/10.12.2021 г. от длъжника СТ. КР. П. е поискано да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция.

С постановление от 10.02.2022 г. на ЧСИ Н.П. по изп. дело N 20168470400481 е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, като е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който отказ попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ Н.П., обективиран в постановление от 10.02.2022 г., да прекрати изпълнително дело N 20168470400481 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

За да откаже да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител е приел, че по изпълнителното дело няма данни взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение N 2/13 г. по тълк. дело N 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/, или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и по този начин е осуетил неговото прилагане.

В случая, от данните, съдържащи се в изпълнителното дело, се установява, че с 3 молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. N 04055/25.10.2016 г. взискателят Л.П.С. е поискала да бъде извършен въвод във владението на имота. С поканата за доброволно изпълнение с изх. N 01133/16.02.2017 г. е бил насрочен въвод във владение за 15.03.2017 г., който не е осъществен. На 17.07.2017 г. взискателят Л.П.С. е депозирала молба с вх. N 02670/17.07.2017 г. с искане за насрочване на нов въвод във владение. Между първоначално поисканото от взискателя изпълнително действие на 25.10.2016 г. и следващото поискано изпълнително действие на 17.07.2017 г. не са изтекли две години.

На 13.02.2019 г. е постъпила нова молба с вх. N 00495/13.02.2019 г. от взискателя Л.П.С. с искане за насрочване на ново изпълнително действие по въвод в имота, като между това искане за насрочване на въвод и предхождащото го искане за въвод не са изтекли повече от две години.

На 02.02.2021 г. е депозирана нова молба с вх. N 00312/02.02.2021 г. от взискателя Л.П.С. с искане за предприемане на нови действия по въвеждане във владение в имота, като между това искане за насрочване на въвод и предхождащото го искане за въвод отново не са изтекли повече от две години.

Видно от данните по делото последното поискано от взискателя изпълнително действие – въвод във владение е от 02.02.2021 г.

Следователно по изпълнителното дело не се установява взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, респ. от датата на последното поискано изпълнително действие по делото – 02.02.2021 г. да са изтекли 2 години. Ето защо, съдът намира, че отказът на ЧСИ Н.П. да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила „перемпция“ е законосъобразен.

Предвид изложеното по – горе, жалбата на длъжника СТ. КР. П. срещу постановление от 10.02.2022 г. по изп. дело N 20168470400481 по описа на ЧСИ Н.П., с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на СТ. КР. П., ЕГН: **********, срещу постановление от 10.02.2022 г. по изп. дело N 20168470400481 по описа на ЧСИ Н.П., с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5