Решение № 85 от 21.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20233100900482 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от А. С. В., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ******, чрез законните си представители Д. А. В. и С. В.

В. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, вписано в Регистъра на СГС по ф. д. № 11830/2001 г., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, претендирана като допълнително /над доброволно изплатеното от ответника в размер на 8 000 лева/ обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психични изживявания, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.07.2020 год. на път трети клас № 2902 от пътен възел Аксаковска Панорама към село Кичево, по вина на водача на лек автомобил „Ауди А8“, със словашки рег. № BL677PT, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от Словашка застрахователна компания „kooperativa poistovna, a.s. Viena Insurance Group”, ведно със законна лихва, считано от 02.08.2022 год. до окончателното заплащане, на основание чл. 516, ал. 8 вр. чл.

515 ал. 2, т. 1 и 2 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 29.07.2020 год. е настъпило ПТП на път трети клас № 2902 от пътен възел Аксаковска панорама към с. Кичево, на разклона за с. Долище обл. Варна, реализирано от водача на лек автомобил „Ауди А8“, със словашки регистрационен номер. Излага се, че вследствие ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната челнотеменна област, порезни рани и дълбоки ожулвания в лявата лицева половина, в следствие на което са останали груби белези по лявата и дясната лицеви половини, които са ясно видими, създават реална асиметрия в нормалния човешки облик и в този смисъл определят обезобразяване. Сочи се, че непосредствено след ПТП е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където раните били зашити, но изключително видими. Излага, че по време на ПТП ищецът преживял стрес, след инцидента изпитвал страх да пътува в автомобил, не искал да се отделя от родителите си и не искал да излиза. Ищецът изпитвал трудности в комуникацията си с други деца, изпитвал срам и притеснение, затворил се в себе си. Сочи се, че е било 1 проведено досъдебно производство № 7/2021 год. по описа на РУ – Аксаково, образувано било НОХД № 2341/2023 год. по описа на Районен съд – Варна, което е приключило с влязло в сила протоколно определение за сключено споразумение. По време на досъдебното производство било установено, че поради малолетието си, ищецът бил поставен в детска седалка закрепена в автомобила, в който бил пътник, съобразно разпоредбите на ЗДвП.

Ищецът излага, че е заведена щета № BG-22-SLO-00378, на 02.08.2023 год, впоследствие нов № BG-22-SK-00378 пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, което на 23.02.2023 год. е извършилo доброволно плащане на сумата от 8 000 лева. Счита, че така изплатеното обезщетение е занижено и несъответно на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, депозира писмен отговор, чрез пълномощника си адв. З. Х., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва основателността на иска, предвид направеното заплащане. Оспорва изключителната отговорност на водача на автомобила за произшествието и за причинените от него вреди, като релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че родителите на ищеца не са поставили на ищеца обезопасителен колан, евентуално коланът не е бил технически изправен, излага, че ищецът е пътувал в неподходяща за възрастта и ръста му обезопасителна система. В условия на евентуалност твърди, че системата не е била фиксирана или не е била фиксирана в съответствие с указанията на производителя, или тази система не е била подходяща за този тип автомобил. Твърди се, че всички или част от вредите е нямало да настъпят, ако ищецът е пътувал с правилно използвана обезопасителна система. Оспорва претърпяването на твърдените неимуществени вреди, както и причинната им връзка с ПТП. Оспорва се в евентуалност и претендирания размер.

В открито съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

От своя страна, ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

От съвкупния анализ на заключенията по проведените САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като компетентно дадени и обосновани, се установява, че на 29.07.2020г. около 07.50 часа, по път трети клас № 2902, при разклона за с. Добрище, обл. Варна, в посока с.

Кичево, лек автомобил „Ауди А8“, със словашки рег. № BL677PT, управляван от Панайот И.

Киров, се е движел от с. Долище към гр. Варна. По същото време, в посока с. Кичево по път с предимство се е движел лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ******, с водач Д. А. В..

При предприемане на движение в нарушение на разпоредбите на знак „Б-2“, водачът на лек автомобил „Ауди А8“, без да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил „Хонда Джаз“, се е ударил в същия в зоната на преден ляв фар. Ударът е настъпил спрямо предната част на лек автомобил „Ауди А8“ и спрямо предна лява и лява странична част на лек автомобил „Хонда Джаз“. По време на произшествието, в лявата част на задната седалка на автомобила „Хонда Джаз“, е пътувал ищецът А. В..

След инцидента е проведено досъдебно производство № 7/2021 г. по описа на РУ – Аксаково, въз основа на което е образувано НОХД № 2341/2023 г. по описа на Районен съд – Варна за извършено от страна на Панайот И. Киров престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Производството е прекратено с протоколно определение 2 за постигнато споразумение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съгласно което е прието, че Панайот И. Киров е виновен за това, че на 29.07.2020г. не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ****** и в резултат е причинил средна телесна повреда на ищеца.

В резултат на произшествието, като пътник в лекия автомобил „Хонда Джаз“, седящ в детска обезопасителна седалка в лявата част зад водача, ищецът е получил разкъсноконтузна рана в дясната челнотеменна област, порезни рани и дълбоки ожулвания в лявата лицева половина, вследствие на което са останали груби белези по лявата и дясната лицеви половини, които са ясно видими. Раните са настъпили в резултат от съприкосновение с твърд предмет с подчертан ръб, а останалите увреждания са причинени от предмети с режещи ръбове, каквито мога да бъдат фрагментирани стъкла.

След пътния инцидент ищецът е бил приет в отделение „Детска хирургия“ при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където в резултат на проведено хирургично и консервативно лечение, раните му били зашити, но останали видими. Съгласно заключението на проведената СМЕ, към момента на провеждане на експертизата, получените от увреждането белези създават видима асиметрия и в този смисъл определят обезобразяване, като същите не могат да бъдат заличени без специализирано хирургично лечение, което не може да бъде извършено докато ищецът не навърши пълнолетие.

От съвместния анализ на ангажираните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите П.Ж.П., Т.А.А. и тези на свидетеля С. В. В. – баща на ищеца, които съдът цени с оглед възможната негова заинтересованост от изхода на спора, се установява, че в резултат на получените телесни увреждания от претърпяното произшествие, ищецът станал по-затворен след инцидента, изпитвал трудности в комуникацията, чувствал се е притеснен, заради белега на лицето си, като се стараел да го прикрива с ръка при общуване с други деца. В период от един месец след инцидента, ищецът изпитвал сериозни по интензитет болки, тъй като нараняването по челото му е било болезнено. Изпитвал е травматичен стрес от преживяното, изразяващ се в страх от возене в автомобил и от повторно преживяване на инцидента. Произшествието и последиците му са довели до продължаващ дискомфорт от общуване за ищеца, силно понижение на самочувствието му, самоизолация и притеснение и тревожност при необходимост от социално взаимодействие.

Доколкото, видно от застрахователна полица № 6595338701, валидна към датата на произшествието, за лекия автомобил „Ауди А8“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ищецът отправил към последния претенция № BG-22-SK-00378, по която на 23.02.2023г. му е изплатено обезщетение в размер на 8 000 лева.

По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца чрез непоставяне на обезопасителен колан при пътуването му с автомобила, от заключенията по САТЕ и СМЕ, както и от допълнително дадените разяснения в съдебно заседание от вещите лица, се установява, че при правилно поставен предпазен обезопасителен колан спрямо детско столче, обичайното разстояние на придвижване на тялото на възрастен индивид от 7-10 см, се увеличава, поради наличието на маршрутизиране на коланния ремък, но въпреки това се наблюдава задържане на тялото на детето извън зоните на съприкосновение с врата.

Уврежданията на лявата лицева част биха могли да се получат както при правилно, така и при неправилно монтирана детска седалка, като са могли да бъдат получени както ако детето е в столчето, дори да е с поставен предпазен колан, тъй като главата е подвижна и не е защитена от стола. Самото столче, с неговите технически параметри и позиция на разстояние от вратата, предпазва донякъде от странични удари, но само раменния пояс. Въз основа на тези констатации и механизма на ПТП, становището на вещите лица по САТЕ и СМЕ се обединява около позицията, че уврежданията на ищеца са могли да бъдат получени 3 и при поставен предпазен колан.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 516, ал. 8 вр. с чл. 515, ал. 2, т. 1 от КЗ. Доколкото процесното ПТП е осъществено между автомобил с български регистрационен номер и такъв със словашки регистрационен номер, със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със Словашка застрахователна компания „Kooperativa poistovna, a.s. Viena Insurance Group“, ПТП е настъпило в Р. България – държава-членка на ЕС, следва да се отбележи, че по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 год. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 год. и съгласно чл. 4, ал. 1 от същия, въпросът за обезщетяване претърпените от пострадалия вреди и техния обем следва се урежда в съответствие с българското материално право.

С оглед представенoто по делото искане за изплащане на застрахователно обезщетение от ответното дружество по чл. 380 КЗ, съдът преценя иска за допустим.

Основателността на прекия иск на увредено лице срещу застраховател за обезщетяване на претърпените в следствие на ПТП вреди предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, претърпяването на вреди, които са резултат от виновното поведението на застрахования водач, както и обосноваване на техния размер.