Решение № 357 от 30.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. П., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Асен В. Велев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500478 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 587/26.05.2023г. по гр.д. № 20225220102735 по описа за 2022г. на ХIХ граждански състав на Районен съд - П. е уважен предявеният от ищеца ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П." №*, представлявано от И. Г. и П. Ш., осъдителен иск по чл. 410 от КЗ, във връзка с чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу ответника А. „П. И.“, ЕИК *********, с адрес: гр. С., пл. „М." №*, чрез О. П.

У. – гр. П., с адрес: гр. П., ул. „А. С." №**, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 425,53 лева, представляваща заплатено от ищеца в полза на увреденото лице П. Г. П. застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица № ***************, за настъпило ПТП на 13.03.2022 г. с участието на лек автомобил „О. А.“ с рег.

№ *******, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба - 25.08.2022 г., до датата окончателното изплащане на вземането. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски по делото в размер на 600,00 лева.

Решението е поставено при участието на трето лице – помагач „А.“ ЕАД, 1

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. *" №***, ет.*.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от ответника А. „П.

И.“, чрез ОПУ – гр. П. обратен иск срещу „А.“ ЕАД, имащо качеството на трето лице-помагач в производството и ответник по предявения обратен иск, последното да му заплати сумата в размер на 425,23 лева, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, която сума ищецът по обратния иск А. „П. И.“ е осъдена да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД с решението. В полза на „А.“ ЕАД са присъдени разноски в размер на 200,00 лева, платими от А. „П. И.“, чрез ОПУ – гр. П..

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника А. „П. И.“, чрез ОПУ – гр. П., с която същото се оспорва като неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна. Счита, че решението било поставено в противоречие с принципа за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Излага, че при условията на пълно доказване не са били установени елементите на фактическия състав по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като не било установено, че причинените имуществени вреди са настъпили вследствие на преминаване на автомобила пред препятствие на пътя. Счита, че неправилно съдът е базирал изводите си за механизма, съответно причинно-следствената връзка на ПТП-то и причинените вреди, единствено на показанията на свидетеля и изготвената авто-техническа експертиза. Заключението на вещото лице било изготвено единствено на база данните на свидетеля, които не са събрани по съответния ред. В случай, че се приеме за основателната исковата претенция, прави искане да се уважи предявения при условията на евентуалност обратен иск срещу „А.“ ЕАД. Счита, че отговорността на ответника по обратния иск била установена по делото, поради което изводите на районния съд за неоснователност на претенцията били неправилни. Счита, че е налице противоречие в изводите на районния съд, доколкото бил приел по главния иск, че не е налице случайно събитие, а от друга страна по обратния иск е приел, че е налице непредвидено обстоятелство. Излага, че е налице възлагане на дейности по смисъла на сключения с третото-лице помагач договор за обществена поръчка, доколкото дейностите по охрана, 2 периодичен оглед и отстраняване на обекти били възложени и включени в месечно задание за месец март 2022г. С оглед на това били погрешни изводите на съда, че това било извънредно задание, съответно, че било необходимо изрично възлагане на тези дейности. Съгласно договора и възлагането третото лице – помагач имало задължение за обезопасяване на пътя от обекти по магистралата, като неизпълнението на тези задължения от негова страна, водило до пропуски в изпълнение на конкретни договорки. С оглед неизпълнение на задълженията си по договора предявеният обратен иск бил основателен и следвало да бъде уважен, ако се установи вреда, доколкото неизпълнението на договорното задължение, предпоставило реализирането на ПТП-то. Това от своя страна водело до ангажиране на отговорността на третото лице – помагач по силата на договора и разпоредбите на чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 82 от ЗЗД. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният от ищеца главен иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде уважен обратният й иск срещу третото лице - помагач. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от ищеца по главния иск, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В срок е постъпил и писмен отговор срещу въззивната жалба от третото лице – помагач, ответник по обратния иск, с който изразява становище за частичната й основателност. Поддържат се изцяло доводите на жалбоподателя по отношение неоснователността на главния иск. По отношение предявения обратен иск въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което 3 предявеният застрахователното дружество главен иск да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме главният иск за основателен, решението да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание страните представят становища, с които поддържат жалбата и подадените отговори, съответно претендират присъждане на разноски.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД (ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД) срещу ответника А. „П. И.“ (АПИ), чрез О. П. У. – гр. П. (ОПУ – П.). Ищецът твърди, че на 13.03.2022 г., при движение по Автомагистрала „Тракия“ (АМ „Тракия“), в посока от гр.

Пловдив за гр. С. на км. 59+420, лек автомобил марка „О. А.“ с рег. № ********, управляван от П. Г. П. е преминал през протектор от гума на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по предната част на автомобила. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1747441/13.03.2022 г. от служител на ОД на МВР – П.. При настъпване на произшествието увреденият автомобил е имал валидна застраховка “Каско Стандарт“ в ищцовото дружество ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД, сключена на 10.09.2021г., със застрахователна полица № ***************, със срок на покритие от 10.09.2021 г. до 09.09.2022г. При ищцовото дружество на 15.03.2022 г. постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил и била образувана щета, по която служител на дружеството извършил оглед на автомобила. Последният констатирал щети по облицовката на предната броня, решетката на предната броня- средна и преден ляв фар за мъгла. Вследствие на това, автомобилът постъпил за ремонт в доверен сервиз на застрахователното дружество - „Е.“ ЕООД.

Съгласно издадената фактура от автосервиза, ремонтът за отстраняване на щетите по застрахования автомобил бил на стойност от 425,53 лева. С доклад по щета № *************** от 18.04.2022 г., ищцовото дружество взело 4 решение, във връзка с настъпилото застрахователно събитие да бъде изплатено обезщетение в размер на 425,53 лева, което да бъде преведено по банков път на автосервиза отстранил щетите по застрахования автомобил „Е.“ ЕООД. На 20.04.2022 г. ищецът изплатило по банковата сметка на „Е.“ ЕООД определеното обезщетение в размер на 425,53 лева. Ищецът излага, че на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението, ЗАД „Б. В. И.

Г.“ ЕАД встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Твърди, че с оглед това, че увреждането на застрахования автомобил е настъпило в резултат на състоянието на Автомагистрала „Тракия“, за поддържането, на която отговаря ответникът – АПИ, то същата е отговорна за настъпилите вреди. Сочи, че на 03.06.2022 г., АПИ, чрез ОПУ - П. получила регресна покана, с която била уведомена за изплатеното обезщетение и била поканена да го възстанови доброволно. Към поканата било приложено копие от застрахователната преписка. С писмо с изх. № 53-00-476/13.06.2022г. ОПУ - П. оспорило претенцията като неоснователна и отказало да плати доброволно. С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът АПИ да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД сумата от 425,53 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че от представените писмени доказателства не се било установявало наличието на причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Не бил установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване на процесното ПТП, настъпило на 13.03.2022 г. при движение по АМ „Тракия“, посока Пловдив - С., на км. 59+420. Излага, че не били налице доказателства за противоправно поведение от страна на АПИ, ОПУ - П., изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила. Излага, че ответникът полагал системни грижи за поддържане на републиканските пътища и осигурявал безопасността 5 на движение, като съгласно действащ към момента договор, ежемесечно се извършва охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, която също следи за възникнали нередности. Твърди, че възложителят АПИ е възложил на „А.“ ЕАД с месечно задание за месец март 2022 г. изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности - в т. ч. сметка № 1, шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки и шифър 1010 - Извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата. Твърди, че възложените дейности били изпълнени, съответно заплатени. Излага, че произшествието е станало рано сутринта на 13.03.2022 г. около 06,00 часа, като в този случай АПИ, ОПУ - П. не е имала обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно отстраняване на случайно изпаднал предмет, вероятно от предходно превозно средство - протектор на гума. Сочи, че не се установявал и неговия размер.

Прави възражение за съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, доколкото се твърди, че причината за настъпването на ПТП-то била неспазването на правилата за движение от страна на водача на МПС -то, от което са настъпили и щетите по автомобила. Не би установени по безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, размерите на препятствието, както и фактът, че твърдените щети са именно в резултат на преминаването през това препятствие. Поради това, моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като претендира разноски.