Решение № 119 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Владислав Г. Владимиров като разгледа докладваното от Мария Митева Наказателно дело за възобновяване № 20251000600054 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на ВНОХД № 5114/2024 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, депозирано от А. Д., защитник на осъдения П. Н. Н..

В искането се развиват доводи за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело.

Излагат се съображения, че изводът на съда за съставомерност на престъпното деяние, за което П. Н. е осъден, е незаконосъобразен и се основава на непоследователно и превратно тълкуване на доказателствата. Изтъква, че на П. Н. е вменено и е осъден за нарушение на чл.

6, т. 1 вр. чл. 47, ал. 3 ЗДвП, но чл. 47 ЗДвП няма трета алинея, а най–вероятно става въпрос за чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. Развиват се и доводи, че пряка и основна причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача Б. С., за когото производството по делото е приключило със споразумение. Защитата счита, че скоростта на движение и на двамата водачи, не е причината за настъпилото пътно произшествие.

Възразява се срещу оценъчната и аналитичната дейност на съда, като се изтъква, че 1 решението на съда не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

С оглед на горните съображения се поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се пространни съображения за това, че при определяне на наказанието „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК, не е отчетено, че пътното произшествие е реализирано предимно по вина на Б. С., който макар и в друго е производство е получил значително по-ниско наказание. Изтъква се, че незаконосъобразно определеното наказание „лишаване от свобода” е довело и до увеличаване размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”. Възразява се и относно размера на определения изпитателен срок.

В заключение се прави искане за възобновяване на ВНОХД № 5114/2024 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, като се моли осъденият П. Н. да бъде оправдан, в условията на алтернативност - да се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, с приложение на чл. 66 НК и да се намали размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”; или да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; или осъденият П. Н. да бъде оправдан, като се приеме, че превишаването на скоростта от водача е административно нарушение.

По делото е постъпила и молба за възобновяване от А. Т., защитник на осъдения П. Н., която с изрична молба от осъдения П. Н. е оттеглена, като е заявено, че ще бъде подадена друга молба за възобновяване, както е и сторено.

В съдебно заседание защитникът на осъдения П. Н., А. Д. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в искането съображения, които се отнасят до нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на осъдения и до явна несправедливост на наложеното наказание. Моли искането за възобновяване на бъде уважено.

Осъденият П. Н. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник и поддържа искането за възобновяване.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Развива доводи, че в съдебното производство правилно е установено, че осъденият П. Н. е извършил транспортно престъпление по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с друг водач на МПС.

Изтъква, че от заключението на комплексната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите се налага извода, че ако осъденият се е движел със съобразена и непревишена скорост, пътното произшествие не би настъпило. Счита, че авторството е несъмнено доказано, както и, че наложеното наказание е справедливо, съобразено е с разпоредбата на чл. 36 НК и е съответно на обществената опасност на деянието и дееца.

В реплика А. Д. моли съда да се запознае с всички материали по делото, от които става 2 ясно точно какво се е случило. Моли да се отчете и това, че наказателната отговорност е реализирана четири години по-късно, а този срок в конкретния случай е неразумно дълъг.

Осъденият П. Н. в последната си дума моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т.

5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е частично основателно.

С присъда № 464 от 25.10. 2023 г. по НОХД № 3099/2022 г. Софийският районен съд, НО, 110 състав е признал подсъдимия П. Н. Н., роден на ******** г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, българин, с българско гражданство, със завършено основно образование, работи като таксиметров шофьор към фирма „Ок Супертранс", гр. София, неженен, без деца, неосъждан/реабилитиран, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.01.2021 г., около 23:20 часа, в гр. София, на ул. "Околовръстен път", при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел "Кади", с рег. №******** с посока на движение от бул. „България" към бул.„ Ал. Пушкин" и в района на кръстовище с бул. „Братя Бъкстон", нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 6, т. 1, във вр. с чл.

47, ал. З от ЗДвП, като управлявал лекия автомобил със скорост от 79 км/ч, при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място с поставен пътен знак В-26, в резултат на което последвал удар в движещият се попътно пред него и преминаващ в неговата пътна лента лек автомобил марка „Мерцедес", модел „А 170 ЦДИ", с рег. № ********, с водач Б. Л. С., като след удара лек автомобил „Мерцедес", с рег. № ******** се отклонил в дясно спрямо посоката им на движение и се ударил в тотем на бензиностанция ОМВ, като при условията на независимо съпричиняване, по непредпазливост причинил на пътниците в лек автомобил марка „Мерцедес", модел „А 170 ЦДИ", с рег. № ********, на К. Г. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване и изкълчване на 4-ти и 5-ти шийни прешлени, довело до трайно затруднение на движенията на шията за срок повече от 30 дни; на Н. Б. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 2-ра дланна кост на лява длан, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, и на С.

П. Г. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на ацетабулума в дясно, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, и в счупване на кръстцовата кост, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, като е настъпила телесна повреда на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 343, ал. З, пр. З, б."а", пр. 2, във вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. с чл.

3

342, ал. 1, пр. З от НК, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, по отношение на подсъдимия П. Н. Н., за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

НАЛОЖИЛ е на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал., т. 7 от НК, на подсъдимия П. Н. Н., наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

С присъдата съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. З от НПК, подсъдимия П. Н. Н. да заплати в полза на държавата, направените разноски на досъдебното производство в размер на 282,75 лева по сметка на СДВР, направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 700,80 лева по сметка на Софийски районен съд, както и направените разноски от частния обвинител К. Г. Д. в размер на 1000 лева, и направените разноски от частния обвинител Н. Б. Г. в размер на 1000 лева, и двете претенции представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в настощото наказателно производство.

С решение № 580 от 09.10.2024 г. по ВНОХД № 5114/2024 г., иницирано по протест на прокурора, Софийският градски съд, НО, 2 –ри въззивен състав е изменил първоинстанционната присъда в частта, с която на подс. П. Н. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца, като е увеличил размера на така наложеното наказание на две години и шест месеца.

Потвърдил е присъдата в останалата част.

В тежест на подс. П. Н. са били възложени направените по делото разноски, а също и разноските направени от частните обвинители С. П. Г. и Н. Б. Г..

Въззивният съд е оставил без уважение искането на адв. Църволанова за присъждане на разноски в полза на частния обвинител К. Д..

Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Софийският апелативен съд намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Ясно е, че винаги при преценката за наличието на тези основания следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт.

Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били налице при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци 4 да поставят под съмнение законосъобразността му, както и при нарушение на закона или явна несправедливост на наложеното наказание. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело, с изключение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

След запознаване с всички доказателствени материали по делото, настоящият съдебен състав констатира, че инстанционните съдилища са изпълнили стриктно задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Събрани са всички относими и значими за предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, които са били анализирани подробно и задълбочено от решаващите съдилища. Не се установява някои доказателствени източници да са били надценени, а други пренебрегнати или подценени. Напротив, направен е критичен анализ на всички доказателствени материали, направена е вярна оценка, а доказателствата и доказателствените средства са били съпоставени помежду си.

В тази връзка Софийският апелативен съд намира за неоснователни оплакванията, залегнали в искането за възобновяване и поддържани в съдебно заседание.

В съдебната фаза на процеса не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване на правото на защита на осъдения П. Н..