Решение № 152 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330200394 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №10592311, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на М. Г. С., ЕГН:**********, на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Редовно призована, жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, но се представлява от процесуален представител – адв. Е. Н., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната - ст. юрисконсулт З.М.-П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на 1 адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На М. Г. С. бил издаден от ОД на МВР – Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №10592311 за това, че на 24.03.2025г. в 10:19 часа в гр.Пловдив, по бул.“Княгиня Мария Луиза“ до №71, в посока от изток към запад, с лек автомобил „Пежо 207“ с рег.№*** е извършила нарушение за скорост, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, била установена скорост на цитираното МПС от 74 км/ч или превишение на скоростта от 24 км/ч. Отчетен и приспаднат бил толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №120ccе0.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик – жалбоподателката М. Г. С..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство – АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с №17.09.5126. Последното е вписано в регистъра на Българския институт по метрология под номер 5126, видно от удостоверението и е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка №135-СГ-ИСИС/25.09.2024г.

Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т.31 от Заповед №А-616/11.09.2018 г. на председателя 2 на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.

Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 74 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката М. Г. С.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателката С. е управлявала процесното МПС на 24.03.2025г. в 10:19 часа в гр.Пловдив, в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на обстоятелството, че същата, в качеството й на собственик, не е посочила друго лице, което да е ползвало МПС – то в същия ден и час.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което следва да носи отговорност на 3 основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В приложения към административнонаказателната преписка електронен фиш глобата е посочена единствено в левавата й равностойност, а именно 100 лева, тъй като фишът е бил издаден през 2005г. когато официалната валута е била лев.

Обстоятелството, че е бил връчен на 10.01.2026г. не означава, че същият е бил издаден на посочената дата, а от тук и необходимостта наложената санкция да бъде посочена в евро. Вярно е, че към депозираната жалба има приложен екземпляр на електронния фиш, в който е налице отразяване на санкцията както в лева, така и в евро, с несъответствие между тях. Посоченото обаче не представлява основание за отмяна на електронния фиш, тъй като приложеният към жалбата екземпляр не е оригиналът на електронния фиш и има само оповестителен характер до санкционираното лице. Както се каза по – горе в приложения към административнонаказателната преписка оригинал на електронен фиш глобата е отразена единствено в левавата й равностойност, а именно 100 лева.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр. Пловдив, по бул.“Княгиня Мария Луиза“ до №71, в посока от изток към запад. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. Само за пълнота следва да се посочи, че за да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо да са посочени GPS координатите. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС 4 са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 77 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със 74 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо 5 средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административнонаказателната преписка са приложени подробно цитираните по – горе Удостоверението за одобрен тип средство за измерване с №17.09.5126 и Протокол за проверка №135-СГИСИС/25.09.2024г. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол. Протоколът по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режимът на измерване, посоката на задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на работа, както и №№ на първо и последно статични изображения. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.