Решение № 3689 от 13.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3689 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110154037 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против С. П. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2516.59лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м. 04.2021г., до обект с абонатен № 252339, представляващ ап. 19, находящ се в гр. София, /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 345.89лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 27.05.2022г., 38.27лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 7.72лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 27.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31466/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, които суми представляват 5/8 от задълженията за процесния период.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31466/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което е депозирана исковата молба, инициирала настоящото производство. Твърди се, че между страните на налични облигационни отношения, породени от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на договора се твърди топлоснабдителното дружество да е доставило за исковия период, топлинна енергия, ползвана от ответника, която не е заплатена в 45 – дневен срок от публикуване на фактурите в интернет страницата на дружеството. Сочи се, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия е извършено от фирма „Т. С.“ Е., Навеждат се доводи, за основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва върху 1 претендираната стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез адв. В. Т.. Предявените искови претенции се оспорват, като се сочи, че не се установява по делото, че ответникът има качеството потребител, в каквато насока се излагат подробни съображения. С отговора изрично се сочи, че ответникът не оспорва, че до процесния имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия, като не се оспорва и обстоятелството, че е извършена услуга дялово разпределение, единствено се навеждат доводи, че носител на това вземане е дружеството извършило дялово разпределение. Ответникът сочи, че не оспорва и обстоятелството, че за претендираните суми са издадени фактури, които са осчетоводени от ищеца, като не твърди, че същите са платени, поради което прави искане да не се допускат исканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

По възражението за недопустимост на иска за дялово разпределение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества, че за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот с абонатен № 252339, представляващ ап. 19, находящ се в гр. София, /АДРЕС/, е била присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че за процесния период м.05.2019г. – м. 04.2021г. е доставена от ищеца топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата на стойност 2516.59лв., че евентуално дължимата се лихва върху стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 345.89лв. за периода 15.09.2020г. – 27.05.2022г., че за периода м.05.2019г. – м.04.2021г. е извършена услуга дялово разпределение от фирма „Т. С.“ на стойност 38.27лв., както и че евентуално дължимата се мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 01.07.2019г. – 27.05.2022г. е в размер на 7.72лв., които суми представляват 5/8 2 от задълженията за исковия период.

Спорът е концентриран върху това, дали през исковия период ответникът е притежавал качеството „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г. физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

От систематично тълкуване на нормите на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и §1, т. 2 "а" от ДР на ЗЕ във връзка и с разпоредбата на чл. 57 ЗС, се обосновава извод, че по принцип потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди се явява собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза – потребител на топлинната енергия, който е страна и по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 2 "а" от ДР на ЗЕ, който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия като разход, съгласно изричното разпореждане на чл. 57 ЗС.

От приложеното на л. 14 по делото копие на Нотариален акт за собственост № 3, том I, нот. дело № 3/6467 от 1998г., се установява, че правото на собственост върху процесния ап. 19, находящ се в гр. София, /АДРЕС/ е придобито от ответника С. П. Н. и З.П.А., през 1998г. при квоти ¼ идеални части за ответника и ¾ идеални части за З.А..

От приложеното на л. 19 копие на удостоверение за наследници се установява, че единият от съсобствениците З.А. е починала на 14.02.2020г., като същата е наследена от наследниците се по закон – децата й А.П.А.в и ответникът С. Н..

3

На основание чл. 5, ал. 1 ЗН следва, че след смъртта на З.А. правото на собственост върху процесния апартамент е притежавано от С. Н. - 5/8 идеални части / 2/8 въз основа на НА и 3/8 по наследство / и от А.А. 3/8 идеални части по наследство.

По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените искови претенции за топлинна енергия и дялово разпределение, като същите следва да бъдат уважение за пълния предявен размер, а именно 2516.59лв. – топлинна енергия и 38.27лв. – дялово разпределение, които суми представляват 5/8 от задълженията за процесния период, за които отговаря ответникът С. Н..

С оглед извода за основателност на заявените претенции, следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за доставена топлинна енергия.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.