Решение № 8 от 05.07.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Търговище , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20213500900043 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на "ВОЯЖ ИМОТИ" ООД, с ЕИК 148137764, гр. Варна, представлявано от Игорь Александрович Дербин, обективираща искане за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество „КАМЧИЯ 2009” ЕООД, с ЕИК 200811446, със седалище и адрес на управление гр.Търговище 7700, ул. „Георги Бенковски“ № 1 вх. В, офис 10, представлявано от управителя Свилен Димитров Чернокожев – на осн.чл. 625 от ТЗ.

В молбата се излага доводи, че ищецът е кредитор на ответника с парично вземане в размер на 408 000лв. (с вкл.ДДС) – представляващо задължение за връщане на заплатено капаро, в двоен размер, поради разваляне на сключения между страните на 02.04.2018г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.Близнаци, община Аврен, област Варна - Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица 12 723 кв.м, а по нот.акт - 12 725 кв. м, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване до 10 м, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***,***,***, ***, ***. Освен задължението си към ищеца, ответникът има задължения към 31.12.2018г. в размер на 290 хил.лв., срещу 225 хил.лв. текущи (краткотрайни активи), като за цялата календарна година е реализирал само 7 хил.лв. приходи. За 2019 г. ситуацията е сходна – текущите активи за 234 хил.лв., а задълженията- 290 хил.лв., приходите – само 9 хил.лв.

С твърдения, че се касае за парично задължение, произтичащо от развалена търговска 1 сделка, което задължение, както и останалите си парични задължения ответникът не може да изпълни поради липсата на средства и ликвидно имущество в достатъчен размер, ищецът счита, че е налице хипотезата на чл. 630 ал. 1 т. 1 от ТЗ и моли ответното дружество да бъде обявено в неплатежоспособност, с начална дата 26.02.2021г. , считано от която е развален договора между страните и е настъпила изискуемостта на вземането му, чийто размер надхвърля почти двукратно притежаваните от ответника текущи активи- съобразно баланса му за 2019 г.- 234 хил.лв.

Преди първото по делото заседание, въпреки предоставената му от съда възможност и указанията, дадени в проекто-доклада и определението за насрочване на открито с.з., отговор от ответника не е постъпил.

В о.с.з. процесуалният представител на „ВОЯЖ ИМОТИ“ ООД поддържа молбата си, като заявява, че доверителят му е съгласен да поеме разноските по несъстоятелността.

Процесуалните представители на ответника оспорват молбата, с възражения, че затрудненията на ответника са с временен характер; заявяват че не оспорват дадения задатък и развалянето на договора, но считат че задължението не е двоен размер на задатъка, тъй като причините за да не се заличи ипотеката не са по вина на ответника (без да излагат съображения в тази насока, както и по отношение на обстоятелството, че се касае за временни затруднения на длъжника, с доводи, че това е въпрос по съществото на спора).

Процесуалната легитимация за подаване на молбата се основава на правните твърдения и заявеното право от молителя за качеството му на кредитор с изискуемо парично вземане, породено от прекратяването на сключена между страните търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни, а на въпроса за материалноправната легитимация, който е въпрос за основателността на иска, се отговаря с решението, и това не е въпрос за неговата допустимост, а на неговата основателност. В този смисъл е и Определение № 437/09.07.2010г. по т.д.№ 392/2010г. на ВКС, ТК; Определение № 283/08.04.2014 г. по ч.т.д.

№ 235/2014 г. на ВКС, ТК и др.

Съдът, след като се запозна с твърденията на молителя и становището на длъжника, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, прави следните фактически и правни изводи:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Правна квалификация – чл. 630 вр. с чл. 608 и чл. 607а ал. 1 от ТЗ.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл. 631 от ТЗ, съответно чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице „изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2 включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й (чл. 608 ал. 1 т.1 ТЗ), или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност (т.2), или задължение по частно държавно вземане (т.3), или задължение за изплащане на труд.възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца (т.4); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.

Безспорно ответникът притежава качеството търговец. Задължението му към молителя е изискуемо парично задължение, отговарящо на характеристиките на чл. 608 ал.1 т. 1 във вр. с чл. 625 от ТЗ:

Ответникът е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ТР през 2016 г., към датата на подаване на молбата със седалище в гр.Търговище, поради което и съгласно чл. 613 ТЗ, ОС-Търговище се явява компетентният съд да разгледа молбата по чл.625 ТЗ.

По легитимацията на молителя:

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на заключението на ССЕ, съдът приема за установено наличие на неизпълнение на изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка.

Както последователно приема в практиката си ВКС релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качество на длъжника на търговец и търговският характер на сделката, от която вземането произтича. Последният е определяем въз основа на възприетите в чл.286, ал.1 и ал.2 ТЗ критерии - субективен, чрез който законодателят обявява всяка сключена от търговеца сделка в това му качество – упражняване на търговска дейност по занятие, за търговска и обективен, дефиниращ като търговска и всяка сделка от вида на изрично изброените в чл.1, ал.1 ТЗ – абсолютни търговски сделки, като при съмнение намира приложение въведената с чл.286, ал.3 ТЗ.

Съдът намира, че с оглед качеството търговец и на двете страни, предвид и осъществяваната от дружествата търговска дейност, сключената между тях сделка – предварителен договор за покупко-продажба на имот е търговска сделка. Част от дейността на ищеца е свързана с покупка и продажба на недвижими имоти, посредничество при закупуване на имоти, а за ответника недвижимият имот е бил предназначен за изграждане на хотел в комплекс „Камчия“. Както се приема в съдебната практика всеки предварителен договор за продажба може да бъде определен за търговска сделка и въз основа на субективния критерий, когато е свързан с упражняваното от търговеца занятие (чл. 286 ал. 3 от ТЗ) – така и в решение № 152/22.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 849/2012 г., ІІ т.о ВКС.

Развалянето на предварителния договор не е спорно между страните. Ответникът оспорва 3 дължимостта на двойния размер на капарото, води в счетоводството си като задължение към молителя размера на внесения задатък 170 000лв., 24 000лв.- ДДС по сделката.

Безпротиворечива е съдебната практика, че на този етап в производството по несъстоятелност не се установява със сила на присъдено нещо вземането на кредитора, предявил молбата по чл. 625 от ТЗ, нито е предмет на спора точния размер на задължението на длъжника. Достатъчно е той да има качеството кредитор по сделка от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ.

С оглед установеното от доказателствата по делото и от приетите заключения на назначената ССЕ за икономическото състояние на длъжника, съдът намира, че е налице и другата материалноправна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, а именно, че длъжникът не е в състояние да изпълни паричните си задължения, произтичащи от търговски сделки и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

От заключението на ССЕ, изготвена въз основа на данните от счетоводството на ответника, както и служебно изискани и събрани справки, се установява, че общият размер на задълженията на ответника към негови кредитори е 3 533 622.09 лв. , в които вещото лице е включило освен водените от ответника в балансите му задължения в размер на 290 000 лв. (34 000лв.-публичноправни задължения, 170 000лв.- към ищеца, 86 000лв.- към свързано с длъжника лице) и сумата от 2 852 049.27 лв.- задължения по банков кредит, както и 346 844,04 лв.- такси и разноски към ЧСИ по образуваните срещу ответника изп.дела (без таксите и разноските към ЧСИ- 3142049.27 лв.

От извършената от вещото лице проверка относно финансовите резултати от дейността на дружеството, се установява, че единствените приходи, които дружеството е генерирало, са от лихви по предоставени от него заеми, основно на свързани фирми. Друга дейност не е извършвало. Получаваните приходи – съответно 7000 лв. за 2018г., 9000 лв.- за 2019 г. (съгласно представените ОПР- л.13, л. 15, представени и в ТР) са били крайно недостатъчни за погасяване на задълженията на дружеството.

Дружеството не разполага с МПС, машини, съоръжения и др., освен с въпросния недвижим имот, апортиран в капитала му от едноличния собственик на капитала „ЕРГОС“ ЕАД, ЕИК 148084176, чийто изпълнителен директор е СВИЛЕН ДИМИТРОВ ЧЕРНОКОЖЕВ. Този недвижим имот е предмет на ипотеки и възбрани за различни задължения на длъжника.

От представената от ЧСИ справка и отразеното в нея, както и от ССЕ се установява, че освен водените в счетоводството на длъжника 290 000лв., същият има и други изискуеми задължения, което вещото лице е съобразило в представения алтернативен вариант.

Едно от основните пера на водените от длъжника активи освен апортирания имот, са 4 вземания от негови съконтрагенти, в размер 232 000лв.- към 21.05.2021 г., съответно: 2018г.209 хил., 2019г.-214 хил., 2020г.- 214 хил. Формирани финансови резултати след облагане с данъци, за изследваните периоди (2018- 05.2021 г.) – през 2018г. и 2019 г. дружеството е било на печалба, а от 2020 г.- на загуба. Според ССЕ водените в баланса краткотрайни активи през процесния период не са били достатъчни за погасяване на водените в баланса текущи задължения, макар общата стойност на водените в баланса активи да са достатъчни за погасяване на водените в баланса задължения. В представения от ССЕ втори вариант, при съобразяване с констатираните от в.л. задължения, предвид образуваните изп.дела, водените в баланса КМА не са достатъчни за погасяване на текущите задължения, както и общата стойност на активите към м.05.2021 г. не е достатъчна за погасяване на установените парични задължения. Притежаваните от дружеството активи (1200000лв.-балансова стойност на недв.имот и 233-234 хил.лв. вземания, не са достатъчни за покриване на задълженията в размер на 3534 хил.лв.

По отношение на водените в баланса вземания на длъжника, се установява от ССЕ, че събираемостта на вземанията е минимална, тъй като вземанията са към свързано с длъжника търговско дружество- „Ергос“ АД, за процесния период същите се увеличават, а не намаляват, показател за това, че в периода 2018-2021 г. дружеството не си е събирало/събрало вземанията.