Решение № 1331 от 11.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Плевен, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430102819 по описа за 2024 година

Производството е по общия исков ред, като същото е образувано по искова молба с вх. № 14239/23.05.2024 г. на Е. П. Й., чрез адв. К. от АК Плевен, срещу „ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати следните суми:

-7248,00 лв., обезщетение за прекратяване на трудовия договор след пенсиониране, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

-3150 лв. неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.09.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху неизплатените заплати, считано от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

-818,18 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху вземането от завеждане на исковата молба – 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила по трудово правоотношение съгласно трудов договор№10/16.06.2011 г., изменен със споразумение от 03.06.2019 г., при ответника на длъжност „помощник фармацевт“ в гр. Плевен. Посочва, че датата на пенсионирането и е 16.06.2023 г. Счита, че работодателят е имал задължение да плати при прекратяване на трудовия договор след пенсиониране шест заплати, тъй като е работила при него повече от десет години. Твърди, че работодателят не е изплатил същото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение към 13.12.2023 г. със Заповед №30. Твърди, че месечната работна заплата била в размер на 1208 лв., а работодателят не и изплатил трудово възнаграждение за месеците от септември 2023 г. до прекратяването на трудовия договор. Същият твърдял, че 1 ще изплати вземането, за което подписал документ на 10.11.2023 г.. На последно място, ищцата счита, че работодателят и дължи и обезщетение за неизползван годишен отпуск за 20 дни през 2023 г., като многократно поканила същия да заплати сумата, но липсвало плащане. Иска от съда да уважи предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „ГАЛЕНА“ ЕООД.

В с. з. ищецът, претендира уважаване на предявените искове съобразно заключението на вещото лице и сторените по делото разноски, както и постановяване на неприсъствено решение.

В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът констатира, че ответникът е получил редовно на 04.06.2024 г. препис от исковата молба на осн. чл. 131 от ГПК, заедно с Разпореждане №5987/28.05.2024 г. съдържащо разяснение и предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба, неявяване в съдебно заседание и липсата искане за гледане на делото в негово отсъствие. Видно от съобщенията по делото е, че ответникът е редовно призован за насрочените заседание, но не се е явил, не е изпратил упълномощен представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

При тези факти съдът намира, че не е налице предпоставката за вероятна основателност на предявените искове, доколкото не се установява вероятния размер на претенциите от представените към исковата молба доказателства.

Ето защо, определението, с което съдът е обявил, че ще се произнесе следва да бъде отменено и вместо това да се постанови решение по чл. 235 от ГПК, а искането за неприсъствено да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и заключение на вещо лице, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищцата е имала сключен трудов договор от 16.06.2011 г. с ответника, който е допълнен със споразумение от 03.06.2019 г., като считано от 01.06.2019 г. основното трудово възнаграждение се променя на 650 лв., а за трудов стаж 36%-270 лв..

Видно от трудовата книжка на ищцата е, че същата е работила при ответника считано от 2011 г., като е преназначавана многократно през годините, а трудовото правоотношение е прекратено на 13.12.2023 г. на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Прослуженото време е 12г. и 5м. и 27 дни.

Този факт се потвърждава от Заповед №10/16.06.2023 г. от която се установява, че трудовото правоотношение на ищцата, на длъжност „фармацевт“ е прекратено на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ по взаимно съгласие.

Видно от представената разписка е, че на 10.12.2023 г. е В.В., в качеството на управител е заявил, че ще изплати допълнителни суми за месец септември, октомври, ноември 2023 г. на ищцата.

2

От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че размерът на неизплатените трудови възнаграждение за период от септември 2023 г. до декември 2023 г. е 2452,38 лв., а обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ в размер на 730,41 лв. за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.; обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ не било изплатено, но е начислено в платежна ведомост на ответното дружество за декември 2023 г., като същото е в размер на 7146,96 лв.; а по данни на ТП на НОИ на ищцата се изплаща пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.06.2023 г., и е с стаж 12 г. 5м. 27 дни.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства и заключение на допуснатата ССЕ, на които съдът дава пълна вяра, тъй като не са установени факти, които да внесат съмнение в тяхната достоверност. Заключението е изготвено от компетентно вещо лице и е пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, 222, ал. 3 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ.

Настоящият съдебен състав намира за частично основателни предявени искове по следните съображения: основанието на предявените искове безспорно се установяват от събраните писмени доказателствени средства и заключение на вещо лице. Ищцата е престирала труд по валидно трудово правоотношение при ответника в продължение на повече от 10 години до 13.12.2023 г., на длъжност фармацевт. Правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на страните по трудовия договор. Това следва несъмнено от заповедта за прекратяване, трудовия договор, трудова книжа и разписката по делото, с която работодателят признава дължимостта на трудовите възнаграждение за септември, октомври и ноември на 2023 г., която съдът прецени съгласно чл. 175 от ГПК с оглед заключението на вещото лице и другите доказателства. Безспорно се установява от заключението на ССЕ и приложената справка, че ищцата е придобила и се изплаща пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.06.2023 г., както и размерът на дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 13.12.2023 г. – 2452,38 лв. и размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни през 2023 г. – 730,41 лв. Т.е. налице са всички предпоставки за основателност на иска по чл. 128, т. 2 от КТ, като същият следва да бъде уважен до сумата от 2452,38 лв., а за разликата до 3150 лв. да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

Предпоставките на иска по чл. 223,ал.3 от КТ са следните: служителите да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж, трудовото правоотношение да е прекратено след като служителят е придобил право на пенсия, размера на обезщетението за срок от шест месеца.

Изрична е нормата на чл. 222,ал.3 от КТ, обезщетението се дължи независимо от основанието за прекратяването на трудовия договор. Несъмнено е в случая, че работодателят дължи да заплати обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ, тъй 3 като ищецът е работил повече от 10 години при него и трудовото правоотношение е прекратено на 13.12.2023 г., след придобиване правото на пенсия на 16.06.2023 г. от когато и се изплаща пенсия на ищцата. Размерът на обезщетението се установява безспорно от заключението на вещото лице. Ето защо, предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 222,ал.3 от КТ е основателен до сумата от 7146,96 лв., а за разликата до 7248,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Налице са и всички предпоставки на иска по чл. 224,ал.1 от КТ, тъй като трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 13.12.2023 г. и както се установява от заключението на вещото лице, което е изследвало платежните ведомости и предоставената от счетоводството информация, ищцата е използвала шест дни през 2023 г. отпуск, а и се полагат 19 дни. Т.е. налице е неизползван платен годишен отпуск - 13 дни, като дължимото обезщетение е в размер на 730,41 лв. Ето защо, предявеният иск по чл. 224,ал.1 от КТ е основателен до сумата от 730,41 лв., а за горницата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 и 6 от ГПК, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, тъй като ищецът е освободен по силата на закон – чл. 83,ал.1, т.1 от ГПК от задължението за заплащане на държавна такса и разноски. Същевременно се установява заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение от представеното към исковата молба пълномощно и договор за правна помощ. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1400 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметката на съда сумата от 413,18 лв. държавна такса върху уважената част от исковете и 330 лв. разноски за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я на осн. чл. 253 от ГПК протоколно определение №2094/30.09.2024 г., в частта, в която е обявено, че съдът ще се произнесе с неприсъствено решение, поради допусната грешка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

ОС Ъ Ж Д А ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 2452,38 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор от №10/16.06.2011 г., прекратен на 13.12.2023 г. със Заповед №30, дължимо за периода от 01.09.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-23.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск по чл.

128, т. 2 от КТ за разликата до пълно предявения размер от 3150,00лв.

ОС Ъ Ж Д А ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН 4

**********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 222,ал.3, пр.2 от КТ, сумата от 7146,96 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор след пенсиониране на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 223,ал.3, пр.2 от КТ, за разликата до пълно предявения размер от 7248 лв.

ОС Ъ Ж Д А ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 224,ал.1 от КТ, сумата от 730,41 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 224,ал.1 от КТ за разликата до пълно предявения размер от 818,18 лв.

ОСЪЖДА ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1400,00 лв. представляваща сторените от ищцата разноски за едно адвокатско възнаграждение.