Решение № 927 от 09.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Пловдив , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20205330111713 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. Х. В., ЕГН **********, гр. Х., ул. *** против Т. ИВ. Т., ЕГН **********, с. Д., ул. ***, общ. К., обл.

П., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв.- главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки, унижения, страдания, психически дискомфорт, вследствие на извършеното от ответника на *** г. грубо и арогантно отношение с думите „Какъв си ти бе? Аз съм *** на селото. Вие не сте никой! Спри да пишеш акта. Ще стане лошо за Вас!“, както и се действия, изразяващи се в демонстративно притискане към *** със захват в продължение на няколко минути, ведно със законна лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът е *** в *** на *** Х.. Посочва, че за времето от 20.30 часа на *** г. до 8. 30 часа на *** г. е бил дежурен патрул по охрана на обществения ред на територията на *** – Х., съвместно с *** А. С..

На *** г. след полунощ *** в *** при *** – Х. изпратил *** в с. Д. в частен дом, находящ се на ул. ***, тъй като е получил сигнал от граждани за нарушаване на нощната тишина.

След като пристигнали ищецът и колегата му установили, че има силна музика, както и че П. З., който живее на този адрес празнува раждане на дете. Ищецът взел личните документи 1 на лицето и влязъл в ***, за да извърши проверка и да му състави АУАН. Вратата на автомобила била отворена, заради топлото време. В един момент дошъл ответникът и са надвесил над него. Ищецът го помолил да се махне, но той отказал. Ищецът излязъл от *** и му разпоредил да се дръпне настрани, за да си свърши работата. В това време ответникът го хванал с двете си ръце за униформената риза, след което с много силен захват го блъснал в *** и започнал да го притиска към автомобила. Ищецът усетил болка. Ответникът крещял през цялото време „Какъв си ти бе? Я се махай от тука. Махайте се от тука. Кви сте вие? Аз съм *** на селото. Вие не сте никой! Спри да пишеш акта. Ще стане лошо за Вас!“, като през това време притискал ищеца към ***. Ищецът се опитал, но не успял да се измъкне, като ответникът бил видимо доволен от това. В един момент колегата му А. С. се притекъл на помощ и му помогнал да се отскубне от ответника. След като се освободил с колегата му влезли в автомобила.

Ищецът твърди, че поведението на ответника целяло да унизи ищеца и да му попречи да си върши работата.

Посочва се, че с протоколно определение № 597/ 14.07.2020 г. по НОХД № 3990/2020 г. по описа на ПРС, ХVI н.с. е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал.2, пр. 1, вр. с ал. 1 НК за това, че на *** г. в с.

Д., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта: *** И.В. „***“ в група *** на обществения ред при *** – Х. при *** – П., изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.

Ищецът посочва, че в резултат на извършеното от ответника вечерта получил силно сърцебиене и бил блед. Почувствал се унизен и потъпкан. Не можел да спи, претърпял психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред събралите се хора. Сочи, че все още му е трудно да забрави случилото се. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът посочва, че е *** на с. Д., като е избран за срок от 4 години с решение от 26.10.2015 г. на ОИК.

Посочва, че на *** г. бил на рожден ден на свой приятел С.Б., който живее на ул. ***.

Същата вечер друг негов познат П. З. празнувал раждането на детето си, като същата вечер преди да отиде при С.Б. бил при него. Посочва, че не е употребявал алкохол. На рождения ден присъствали много хора и било шумно. В един момент рожденикът дошъл и го помолил да отиде да провери какво става на съседната улица, защото музиката спряла и се чували крясъци и викове. Ответникът посочва, че в изпълнение на задълженията по чл. 48, ал.1, т.

8, пр. 1 ЗМСМА в качеството си на *** на селото е извършил проверка за случилото се.

Ответникът посочва, че уличното осветление работило добре и се виждало, че на съседната улица има около 10-15 човека, които са обградили *** и викали „какви сте вие“, „кой ви изпрати“, „Вие сте никой“, „сега ще се обадим на В.“. Ответникът посочва, че се проправил 2 път до *** и отворената предна лява врата, където на предна лява седалка имало ***.

Ответникът се представил, казал, че е *** и попитал какъв е проблемът и може ли да съдейства. ***т му отговорил, че пише АУАН по Закона за защита от шума в околната среда, тъй като е нарушена нощната тишина и да се маха ответника, защото му пречи.

Ответникът заявил, че е *** на селото и че е длъжностно лице и че по посочения закон не може да състави акт, тъй като липсва замерване, а и законът не борави с понятието „нощна тишина“. Казал на ищеца, че следва да състави акт по Наредба № 1 на Община К..

Възникнал спор относно това, като ***т – ищец по делото рязко се завъртял на седалката към ответника, изскочил от автомобила и го блъснал с ръцете си в тялото с намерение за саморазправа. Ответникът го хванал за ръкавите на ризата в близост до китките, за да не го блъска и удря и в един момент двамата стояли притиснати до отворената лява врата и наобиколени от тълпата. За да излезе от това положение, ответникът решил да използва авторитета си на *** и извикал, че той е ***ът и да освободят веднага ***. След това хората се отдръпнали и ***те си тръгнали, като ответникът и С.Б. се прибрали и никой не е търсил ответника.

Ответникът твърди, че повод за конфликта е било обстоятелството, че е посъветвал ищеца да не пише АУАН по сочения закон, тъй като не е замерен шумът и съдът ще го отмени.

Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва да го е блъскал и притискал в автомобила, както и да е крещял „Я се махай от тука“, както и останалите описани в исковата молба думи и изрази. По – късно ответникът разбрал, че издаденото въз основа на АУАН, съставен от ищеца, наказателно постановление действително е отменено от съда. Ответникът посочва, че има респект към полицейската дейност и не би си позволил описаното поведение. Твърди, че ищецът не се отнесъл с нужното уважение към ответника, който е бил добронамерен към него и е допринесъл конфликтната ситуация да не прерасте в безредица. Освен това посочва, че личната карта на П. З. била счупена от полицейския служител, което довело и до допълнително напрежение. Твърди, че ако ищецът се е почувствал притиснат, то това е било от обградилите автомобила граждани, а не от ответника.

Освен това сочи, че ищецът е демонстрирал чрез написването на незаконосъобразния акт своята професионална некомпетентност. Сочи, че ищецът не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Посочва се, че адв. П. е бил пълномощник и на жалбоподателя срещу наказателното постановление и на ищеца.

Оспорва да се опитвал да дискредитира ищеца, като отново подчертава уважението си към дейността и институцията, в която ищецът работи.

Посочва, че е подписал споразумение, заради това, че с наложеното наказание „пробация“ може да осъществява дейността си като *** на с. Д..

С оглед изложеното се моли искът да се отхвърли. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото 3 доказателства, намира за установено следното:

От приложеното НОХД № 3990/2020 г. на РС - П., ведно с досъдебно производство № 177/2019 г. по описа на *** – Х., се установява, че по отношение на ответника е било образувано наказателно производство, което е приключило с одобрено на 14.07.2020 г. споразумение, като видно от протокола, ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал.2, пр. 1, вр с ал.1 НК, за това, че на *** г. в с. Д., обл. П., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения реди и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта: *** мл. *** ИВ. ХР. ВР. – *** в група „***“ при *** – Х. при *** – П., изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.

Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица. Влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/, т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено. Подбудите на ответника за сключване на споразумение са ирелевантни в настоящото производство, доколкото същото е одобрено, влязло е в сила и неговата действителност не е оспорена.

Няма спор и от приложеното наказателно дело се установява, че в наказателното производството не е разгледан граждански иск за обезщетяване на вреди в причинноследствена връзка с деянието.

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е избран за *** на с. Д. на ***, проведени на 30.10.2011 г., 25.10.2015 г., както и на *** през 2019 г., като към датата на процесното събитие същият е изпълнявал функциите на *** на населеното място. Приета е като писмено доказателство и подписаната от ответника клетва, съгласно която същият се е заклел в името на *** да спазва Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководи от интересите на гражданите от *** община и да работи за тяхното благоденствие. Така положената клетва обаче съдът счита, че не дава право на ответника да осъществява противоправни действия, които счита, че са в защита на интересите на гражданите на *** община, а именно чрез спазване на законите да се грижи за тяхното благоденствие и да не възпрепятсва дейността на органите, на които е възложено осъществяване на функциите по опазване на обществения ред.

По делото е приета като писмено доказателство докладна записка от *** г., изготвена от И.В., в която описва случилото се на тази дата в с. Д., както и извършените от ответника действия „въпросното лице ме хвана с едната ръка за ръкава на униформената риза, в областта над лакътя на лявата ръка, а с другата си ръка ме хвана отново за униформената риза в областта на дясното рамо, като ме стиска в продължение на една – две минути.

4

Опитах се да се освободя от захвата му незабавно, но към мен се приближиха още около десет души, които ме заобградиха и му помагаха да ме задържи в захвата си“, „викаше със силен глас, че той е ***, а ние сме никои“. Впоследствие при разпита на 16.11.2019 г. А. С. потвърждава посочените от колегата му думи на ответника, че е казал, че той е ***, а ние ***те сме никои. На същата дата е разпитан и ищеца, който още веднъж потвърждава изложената в докладната записка ситуация, макар и с по- различно думи, което не е необичайно, доколкото е изминало време между двете, а и по – скоро би будило съмнение относно достоверността на изложеното в случай, че думите, изречени от ищеца бяха изцяло идентични. При разпита от 16.11.2019 г. ищецът е посочил, че „се е опитал да избута мъжа /впоследствие се установява, че е ответникът/ с лявата си ръка, а дясната държал папка“, като „мъжът вместо да се отдръпне назад, ме хвана с едната си ръка за левия ръкав на ризата в областта над лакътя, а с другата за ризата в областта на дясното рамо“, викал на висок глас, че е *** на това село и ***те са никои. При разпита на 28.04.2020 г. ищецът възпроизвежда изречените от ответника думи, както следва: „Къв си ти бе! Я се махай от тука. Махайте се от тука. Кви сте вие. Аз съм *** на селото. Вие сте никой. Спри да пишеш акт. Ще стане лошо за вас“. С оглед обстоятелството, че едва при разпита на 28.04.2020 г. ищецът посочва точните думи, изречени към него от ответника са допуснати въпроси по чл.