Протокол с решение от ОСЗ № 5697 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 5697 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330100326 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

***

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от П. Х. И. срещу „КРЕДИ ЙЕС" ООД, с която се иска от съда да прогласи нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2025г. Ищецът твърди, че на 13.11.2025 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски паричен заем № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 255.65 ЕВРО/ 500,00 лв., със срок 3 месеца, при 3 месечни анюитетни вноски. Съгласно чл. 1.5 от договора, ищецът бил натоварен с т.нар. „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 213.38 ЕВРО, като същата е разсрочена и включена в погасителните вноски, а общото задължение по договора е увеличено до 951,00 лв./486.24 евро. Твърди, че таксата не представлява самостоятелна реална услуга, отделима от отпускането на кредита, а е предварително определена, задължително начислена и неразделна част от цената на кредита, независимо от начина и срока на погасяване. Ищецът счита, че договорът заобикаля закона, чрез въвеждане на цитираната такса, с която се избягвали законовите ограничения на чл.19 ЗПК. Намира, че с тази такса е нарушена и еквивалентността на престациите, като по този начин договорът накърнява добрите нрави. Счита, че не са спазени изискванията за посочване на ГПР в договора и същият не е посочен в действителен размер.

Претендира разноски.

Ответникът признава сключването на договора. Твърди, че е сключен по реда на ЗПФУР и ищцата е била предварително информирана и се е съгласила с всички условия на договора. Твърди, че таксата за експресно разглеждане е 1 действителна клауза, тъй като услугата е допълнителна и различна от основаната престация по договора, като уговарянето на такива допълнителни услуги било позволено от закона. Счита, че договорът отговаря на законовите изисквания. Възразява да се присъжда адвокатски хонорар в полза на ищцата, тъй като се защитава лично по делото.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД и чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Безспорно е между страните сключването на Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2025г., както и уговарянето на такса за експресно разглоеждане на документите за отпускане на заема.Ищецът следва да докаже сочените основания за недействителност на договора.

Съдът намира за установено от представения договор за потребителски кредит, че била отпусната в заем сумата от 500 лв. Допълнително страните уговорили 33,66 лв. договорна лихва и такса ангажимент. Отделно от това уговорили такса за експресно разглеждане на документи в размер на 417,34 лв.

Общо дължимата сума била посочена в размер на 951 лв., като изрично в договора било посочено, че в нея се включват главница, лихва и такса експресно разглеждане. Отделно от това в договора е посочено, че таксата е включена в ГПР.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане е нищожна клауза, тъй като срещу нея кредиторът не предоставя реална престация. По-бързото разглеждане на искането за кредит съставлява дейност по водене на преговори и сключване на договори. Това е част от съдържанието на самото правоотношение и срещу него не се дължи допълнителна такса. Ето защо, без да предоставя различна престация от законоустановеното съдържание на правоотношението, кредиторът събира за това парична сума в размер, съизмерим с главницата. Тази такса, поради изложеното, има характер на възнаграждение. Същия характер има и таксата за ангажимент, която съставлява възнаграждение за това, че кредиторът се съгласява да приложи фиксирана лихва.

От всичко изложено следва, че по кредита има два вида задължения – за връщане на главница в размер на 500 лв. и задължение за връщане на възнаградителни вземания в общ размер на 451 лв. С други думи – възнаградителна лихва по кредита е в размер почти колкото главницата. Касае се за кредит, който е платим на три вноски за три месеца.

Макар таксата да е включена в общодължимата сума и в ГПР, съдът намира, че възнаградителната лихва по кредита в общ размер на 451 лв. при главница 500 лв. и при 3-месечен срок на договаряне е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Основанието за нищожност се разпростира и върху целия договор, тъй като лихвата е основна престация по договора за заем и страните не биха сключили този договор без уговорка за възнаградителна лихва. Ето защо съдът намира, че правилата на добросъвестността са нарушени в степен, която надминава клаузата и опорочава целия договор, като сключен единствено с цел абсолютна печалба 2 за кредитора в размер, почти равен на главницата. Ето защо искът следва да бъде уважен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Не се дължи адвокатско възнаграждение, претендирано от ищеца, тъй като ищецът се е представлявал лично в производството, т.е. не са сторени разноски за адвокатски хонорар, макар и самата ищца да е адвокат.

Ищецът е останал задължен за разноски, тъй като не е внесъл дължимата държавна такса, поради което следва да бъде осъден с настоящото съдебно решение.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от П. Х. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, срещу „Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, бул. „България" № 196, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2025г. е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави.

ОСЪЖДА П. Х. И., ЕГН ********** да плати в полза на държавата за бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 25,56 евро за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за ответника - от връчването му.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 15,47 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3