Решение № 228 от 05.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000037 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.247, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по молба на „Ю.“ АД, ЕИК ***, представлявана от адв. И. Т., с която сочи, че в постановеното по делото решение № 574 от 21.12.2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив е налице допусната техническа грешка, изразяваща се в изписване на сумата, която молителя е направил като разноска по заплащане на депозит за ССчЕ, а именно вместо 500 лв. е посочил 300 лв.. Затова и като твърди, че действително първоначално е внесъл 300 лв., дължими като депозит за допуснатата ССчЕ, а впоследствие е внесъл още 200 лв., след като вещото лице е направило искане за това и съда го е удовлетворил, настоява допусната от съда техническа грешка да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК като присъдената сума се коригира от 300 лв. на 500 лв..

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Съдът, след преценка на отправените искания и наведените възражения, взе предвид следното:

1

Разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК не предвижда ограничение във времето, през което може да се извърши поправка на очевидната фактическа грешка, нито субектите, по чийто почин се инициира производството - както съда, така и страните. Целта на същото е да се отстрани едно несъответствие между формираната воля на съда и нейния външен израз в писмения текст на решението, което не би следвало да се ограничи във времето и по отношение на субектите, които могат да го инициират - обстоятелство, взето предвид и от законодателя. Ето защо, съдът намира настоящото производство за допустимо.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил изводи във връзка с правния спор между страните, пропуснал е или погрешно е отразил в писмения текст на своя акт тези свои изводи. Съдебният акт формира сила на пресъдено нещо с постановения диспозитив, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова и за да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка следва да е налично несъответствие между формираната от съда воля в мотивите и несъответното й изразяване в диспозитива на съдебното решение. В конкретният случай, както в мотивите на решението, така и в диспозитива съдът е изписал като дължима от жалбоподателя сумата от 300 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ. Обстоятелството, че след постановяване на съдебното решение ТБ „Ю.“ АД с молба от 23.12.2022г. е представила доказателства за платени още 200 лв., необходими за изплащане окончателния размер на възнаграждението на в.л., определен в съдебно заседание на 16.11.2022г., не обосновава искане по чл. 247 ГПК, а евентуално такова по чл. 248 ГПК, което обаче е извън предвидения за това срок.

Изводът е, че не е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейния външен израз, което несъответствие да следва да бъде отстранено, като се допусне исканата поправка.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2466 от 20.03.2024г. на „Ю.“ АД, ЕИК ***, представлявана от адв. И. Т. за поправка на очевидна 2 фактическа грешка в решение № 574 от 21.12.2022г. , постановено по в.т.д. № 37/2022 г. на ПАС - I т.с..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3