Решение № 74 от 28.03.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. С., 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х. като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20222200500037 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260491/29.11.2021 г. по гр. д. 5701/2019г. по описа на Районен съд С., с което са отхвърлени предявените от ТД „П." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Г.Б. срещу ЕТ „ К. - ВД - Г.Р." ЕИК ***, гр. *** представлявано от Г.Д.Р. искови претенции по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на частта от имот № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., в която са изградени незаконните постройки и яма за отпадни води и да се обезсили н. акт № № *** година по описа на PC- С. и по чл. 109 от ЗС за осъждането на ответника да премахне изградените от него част от незаконни постройки, находящи се в северозападната част на собствения на ищеца недвижим имот, както и да запълни изградената от ответника без знанието и съгласието на ищеца яма, находяща се също в северозападната част на имота като неоснователни. Със същото решение е осъдено ТД „П." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Г.Б. да заплати на ЕТ „ К. - ВД - Г.Р." ЕИК ***, гр. *** представлявано от Г.Д.Р. сумата 1205 лева /хиляда двеста и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е постановено при участие в процеса на Агенция „П.и.,, АД със седалище и адрес на управление на дейността: ***, в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника ЕТ „ К. - ВД - Г.Р." ЕИК ***, гр. *** представлявано от Г.Д.Р..

1

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че постановения акт е неправилен, незаконосъобразен и не отговаря на фактическата обстановка по делото, установена в хода на съдебното дирене. При неправилно ценена фактическа обстановка правните изводи на съда са неправилни. По делото се установило, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.. Същия е идентичен с поземлен имот 037007 от плана за земеразделяне на землището на кв. Р., гр. С.. Последното е видно от представената с исковата молба скица № 02474/21.06.2004 г. Формата и площта на имота от момента на отразяването му върху плана за земеразделяне и след последното изменение на кадастралната карта на гр. С. в тази и част не са променяна. От допълнителното заключение по допуснатата съдебно-техническа, че при отговора на въпрос № 11 относно собствеността на целия терен, включително и отбивката на Главен път 1-6 София-Бургас и имали налична част от техническата инфраструктура от пътя и тази инфраструктура (септични ями, отходна отводнителна канализация, електрификация, национална кабелна и оптична мрежа и др.) която попада в обхвата на имота на ищеца, преди и след изменението на КК при действието на КВС с нанесени граници, вещото лице отговорило: Относно заснетата от мен септична яма, видно от комбинираната скица от предходната СТЕ-преди изменението на КК не попада, в имота на ищеца, след изменението 62 кв. м. попадат в имота на ищеца. Това ясно показва твърдения в исковата молба факт, че ответникът държи част от незаконно построените сгради на площ от около 15 кв.м. и яма на площ от около 48 кв.м. представлява конкретно нарушение на правото на собственост. Решаващият съд не изследвал доколко изграждането на тези сгради и съоръжения противоречи на закона. С представените в отговора на исковата молба писмени доказателства няма договор или друг акт с който на ответника да е учредено право на строеж върху земя публична държавна собственост. Няма отразяване на такъв акт и в Нотариален акт № *** г. Отделно буди недоумение факта, че съдът приема сгради за които е съставен Акт за узаконяване № 7 от 12.03.1998 година, издаден от Главния архитект на Община С. и издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 147/17.06.2004 година на сградите, функциониращи и сега като търговски обекти, като преди това е имало издадено Разрешение за строителството на сгради с друго предназначение от 1990 г. изградени незаконосъобразно при липса на учредено право на строеж и то върху имот публична държавна собственост. Не е отчетен факта, че не е възможно септитична яма да попада в обхвата на сервитутната зона на Главен път -1 - 6 София - Бургас и това да е елемент от пътя. Възниква въпроса как влияе тя върху сервитутната зона на Главен път -1 - 6 София - Бургас и върху самия път? Още повече, че и в разрешението за строеж (с правно основание чл. 120, ал. 1 от П113ТСУ(отм.) сградата е със статут на временна постройка и не подлежи на узаконяване на допълнително изградено към нея пристрояване и с акта за узаконяване е сторено именно това, което е в нарушение на действащото към него момент и сега законодателство. Излагат се аргументи и се твърди, че е се касае за незаконно строителство съгласно действащия към него момент ЗТСУ (отм.).

Според разпоредбата на чл. 56 ал 1, 2, т.1 като разрешение за строеж се издава на инвеститора (юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в 2 чужд имот). Имат право да строят в чужд имот и лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда. В обобщение се твърди, че цялостните изводи на съда са неправилни.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди,че тя е неоснователна. Съдебното решение е правилно, обосновано и аргументирано, защото първоинстанционният съд е направил пълна и цялостна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Собствеността върху претендираният участък земя попада в обхвата на сервитутната зона на Главен път - I - 6 София - Бургас и сградите имат предназначение да обслужват пътниците по този Главен пътен участък от пътната карта на РБ. Сградите са построени през периода 1991-1993г. за което е издадено Разрешение за строеж, преустроени в последствие и узаконени през 1998г. Същественото при този спор е, че за улиците и пътищата в РБ, които са публична (изключителна) държавна собственост не се съставят Актове за държавна собственост и от спекулацията от това обстоятелство ищеца черпи своите права. ЕТ притежава предоставеното право на строеж на ТРИ сгради, построени в Поземлен имот с идентификатор № ***. в землището на гр. С., кв.“Р.“ в който са построени трите сгради, за които притежава Нотариален акт № *** г. За тези сгради има издаден Акт за узаконяване № 7 от 12.03.1998г. от Главния архитект на Община С. и издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 147/17.06.2004г. на същите сгради, функциониращи и сега като търговски обекти, издадени за „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража“. Земята под трите сгради е собственост на Държавата и представлява част от пътната принадлежност на Главният път и само чрез промяна на КК не може да се променя наличната собственост върху терена под сградите по „демонстрираният ред“ чрез прилагането на ЗКИР. Без да участва в административното производството ЕТ за изменение на ПУП се предприемат градоустройствени промени от инвеститора и Главният архитект по отношение на сградата ( на част от нея), без да има съгласието на нейният собственик. В Заключението си вещото лице дава пълна информация за носителите на права и техният източник, което е относимо пряко към спора. Вещото лице пространствено отговаря на възложените задачи и проверява историята на сградите и историята на имота, предмет на ИМ и дава обяснение за създадената ситуация. В отговора на поставените допълнителни въпроси към експерта се съдържа основният извод, че следва да се проведе пълно обследване на прилежащият терен на пътя, локалният път и притежаването на вещни права върху земята, попадаща в обхвата на обслужващата зона на пътното трасе. Изработеното строително решение за нуждите на узаконяването през 1997-1998г., какъвто е била реда по ЗТСУ, дава обяснение за статута на сградите, тъй като сградите са построени върху терен, който е извън регулация и то е законосъобразно по реда и изискванията на чл.108 от ППЗТСУ и това е основание за въвеждането в експлоатация на трите сгради, обособени в един обект и построени с едно общо разрешение и узаконени по съответният ред. След като няма технически пречки да остане като съществуваща и заварена сграда, то собствеността на терена не е от значение и той не влияе на собствеността на сградата, когато се касае за сгради, построени при градоустройствен режим, когато въобще не е съществувал като имот в правния мир недвижимият имот на ищеца.Но МРРБ и А“ПИ“, като титуляри на правото на 3 собственост не са упражнили своевременно своите права при изменението на КК, но това не изменя фактическата обстановка, тъй като правото на собственост се отразява на КК, но не и КК да посочва, кой е носителят на правото на собственост. В действащата КК за имота на ищеца не е посочено кое лице е собственик на сградата, която е предмет на правният спор, което показва, че не е приложен правнорелевантен начин да се възпроизведе цялата фактическа налична обстановка, като се посочи кой е носител на правото на собственост на сградите и какво е неговото основание. При издаването на строителните книжа през периода 1991 г. и 1998г.за сградите на ответника е отразена собствеността на терена върху който е построена сградата - Държавата. Промяната на това обстоятелство може да се осъществи по административен ред и по исков път. В проведеното административно производство се установи безспорно собствеността на земята под сградата, и че тя е държавна и правото на строеж е на ответника. Ищецът не успя по исков ред да го установи, макар, че са приложени многобройните събрани доказателства в административните производства, които СлРС възприе и оцени в своето решение.Административните органи в административните производства приемат, че частта от вече заварената сграда в същият имот е собственост на ответника, построена преди въобще да е съществувал този поземлен имот на Плана за земеразделяне. Сградата е построена със строителни книжа и за нея е имало издадено Разрешение за строеж през 1991г., но в последствие след преустройство, надстрояване и пристрояване е преустроена през 1997г. сграда, която е узаконена по съответният ред и издаден Акт за узаконяване № 7/1998г. от Община С.. .Постановеното решение на първоинстанционният съд е правилно, мотивирано и обосновано, което личи от пълноценният анализ на писмените и гласни доказателства, с които безспорно се установи, че ответникът е собственик на спорната част от сградата и това му дава правото на владее и ползва същата сграда, което е основание да се отхвърлят двете искови претенции изцяло.

По направеното с въззивната жалба доказателствено искане съдът се е произнесъл в закрито заседание като го е оставил без уважение.

В с.з. за въззивника се явява представителят по закон, както и представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. В писмена защита излага съображения, които съвпадат с доводите от жалбата.

В с.з. въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Допълнително представя писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата 4 инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.