Решение № 828 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000503421 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 1474 от 16.06.2022 г. по гр. д. № 11995/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I-17 състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.

„***“ № ***, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдана с присъда от 01.03.2019 г. по НОХД № 4229/2013 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, влязла в сила на 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева, а на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 10 лева държавна такса и 81,20 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от Н. К. Т. - К., която настоява в жалбата си, че решението е неправилно. Навеждат се доводи за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, т.е. че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено и не отговаря на действително претърпените вреди от ищцата. Посочва се, че през процесния период ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в разстройване на отношенията в семейството, както и невъзможност за започване на работа поради незаконно повдигнатото й обвинение. Навежда, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал 1 свидетелксите показания на свидетеля Н.. Моли се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в отхвърлителната част, като вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.

Във връзка с преценката за нейната основателност САС установи, че фактите и обстоятелствата по делото са установени правилно от първоинстанционния съд, а именно:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. К. К. с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение, по което ищцата е призната за невиновна с влязла в сила присъда от 30.07.2020 г., по НОХД № 4229/2013 г., по описа на СРС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 30.07.2020 г. – влизането в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумите.

Безспорно е между страните и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление на прокурор при СРП от 12.07.2001 г. е било образувано предварително производство срещу Н. К. Т. за извършено в съучастие с Л. С. И. престъпление по чл. 212, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

ДП № 1282/2003 г. е било образувано и водено срещу Н. К. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Със заключително постановление от 08.08.2003 г. на дознател при 01 РПУ- СДВР дознанието е преобразувано в предварително производство.

На 18.12.2001 г. ищцата е била привлечена като уличено лице за извършено престъпление по чл. 316 от НК - ползване на документ с невярно съдържание и й е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

След обединяване на досъдебни производства и прецизиране на обвинението (като съгласно справка на СД „Полиция“, том 2, л. 53 от досъдебното производство срещу Н. К. е имало заявителски материали и образувани предварителни производства за множество документни престъпления и измами), с постановление от 16.03.2010 г. на следовател в НСлС Н. К. Т. - К. е била привлечена като обвиняема за това, че на 20.10.1999 г. в гр. ***, в нотариалната кантора на нотариус Б. Я., находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, като извършител, в съучастие с Л. С. И., като съизвършител чрез използване на неистински документ пълномощно от 23.09.1999 г., привидно издадено от Н. А. К., е получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 16 461.60 лева, собственост на Г. Н. А. и Д. Н. А., с намерение противозаконно да я присвои, като имуществото е в големи размери престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

2

По образуваното в СРС НОХД № 6825/2010 г. производството е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения в досъдебното производство.

С постановление от 28.04.2011 г. Н. К. отново е привлечена като обвиняема.

На 11.03.2013 г. в СРС е бил внесен нов обвинителен акт за извършено на 20.10.1999 г. от Н.

К. Т. - К. престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр .чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Поради допуснати процесуални нарушения производството по НОХД № 4229/2013 г. е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуалните нарушения.

С разпореждане от 27.01.2014 г. делото е насрочено за 20.05.2014 г.

Н. К. К. е била обявена за общодържавно издирване през 2012 г. и е установено, че живее в гр. ***, Германия, след като е напуснала Република България на 07.05.2012 г. през ГКПП Аерогара София и няма данни за регистрирано обратно влизане.

Съдебното заседание на 20.05.2014 г. е отложено не само поради нередовно призоваване на Н. К., но и по причина, че друг от подсъдимите не е получил препис от обвинителния акт.

Книжата не са били връчени на Н. К. и до 16.09.2014 г., 02.10.2014 г., 30.10.2014 г., 10.02.2015 г., когато съдебните заседания са отложени по тази причина.

Н. К. не се е явила на 23.10.2015 г., за когато е била редовно призована. Била е представлявана от служебен защитник, а отлагането на съдебното заседание не е било по нейна вина.

На 18.01.2016 г. е даден ход на съдебното следствие. На това съдебно заседание, както и на 29.03.2016 г., 31.05.2016 г., 20.09.2016 г., 08.11.2016 г., 02.02.2017 г., 24.03.20176 г., 30.05.2017 г., 28.09.2017 г., 31.10.2017 г., 28.11.2017 г., 21.12.2017 г., 08.02.2018 г., 08.03.2018 г., 05.04.2018 г., 03.07.2018 г., 02.11.2018 г. 17.12.2018 г. подсъдимата Н. Т. К. не се е явявала. За всяко от тях тя е била призовавана по телефона, но за нито едно от неявяванията си не е посочила уважителна причина.

Не се е явила и в съдебното заседание на 01.03.2019 г., когато е даден ход на съдебните прения.

С постановената на 01.03.2019 г. присъда по НОХД № 4229/2013 г. по описа на СРС, НО, 2 състав Н. К. Т. - К. е била призната за невиновна в повдигнатото й престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Подаден е протест от прокурор от СРП и е образувано ВНОХД № 674/2020 г. по описа на СГС. С окончателно решение от 30.07.2020 г. оправдателната присъда е потвърдена. В производството пред въззивната инстанция подсъдимата отново не се е явила.

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Н. К., който е в родствени отношения с ищцата – неин брат. Сочи, че през 2001 г. е заведено дело за измама срещу сестра му, която преживяла стрес от това, че може да влезе в затвора. След престоя й в ареста за два-три дни започнала да получава паник атаки. Поддържа, че няколко години след завеждане на делото 3

Н. К. се развела със съпруга си. През това време работела на ниско заплатена работа като чистачка, тъй като за постъпване на по-престижна работа й било необходимо свидетелство за съдимост, а вече била осъждана. Наказателното производство било с продължителност двадесет години. Заминала за Германия в периода 2009 г. – 2010 г., защото не можела да започне работа в България и към момента също пребивавала на територията на чуждата държава. Свидетелства за това, че ищцата е идвала в България, за да се явява в открити съдебни заседания, но е имало моменти, в които не е идвала поради липсата на достатъчно парични средства. Раздялата със съпруга й настъпила вследствие на незаконното обвинение срещу нея и тъй като не работела и имало скандали. На въпроси на прокурора свидетелят пояснява, че К. имала сключен граждански брак със съпруга си, като не са разведени, а разделени. Посочва, че сестра му е с основано образование.

Установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

Пред въззивната инстанция няма спор между страните по делото по основателността на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спорен е въпросът за това дали правилно е приложен чл. 52 ЗЗД досежно размера на обезвредата за неимуществени вреди, по-конкретно дали е правилно частичното отхвърляне на иска за обезвреда на неимуществените вреди.

Решението на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и следва да се произнесе само по тях /чл. 269 ГПК/.

Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/2004 г., ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, т.2 ЗОДОВ (в редакцията към момента на постановяване на ТР, а сега чл. 2, ал. 1, т. 3).

Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – чл.2, т.2, изр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията към момента на постановяване на ТР). От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

На първо място, следва да се прецени дали присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост, тъй като в тази насока са релевирани оплаквания във въззивната жалба.

Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При делата по ЗОДОВ е прието в съдебната практика да се вземат предвид и допълнителните критерии, като тежестта на инкриминираното деяние за извършването на което лицето е било предадено на съд, а впоследствие – оправдано, взетата спрямо него мярка за неотклонение, продължителността на наказателния процес в съдебната и досъдебната му фаза, поведението на ПРБ по време на делото и дали е протестирала оправдателната присъда пред следващата 4 инстанция, разгласяването на случая по медии /ако има такава/, отражението върху здравословното състояние на ищеца, както и върху неговите емоции, чувства, обичаен начин на живот /преди и след това/ и др.

В случая повдигнатото на Н. К. обвинение е било за извършено престъпление по чл. 212, ал.

4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като с постановената на 01.03.2019 г. присъда по НОХД № 4229/2013 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения. Доколкото с решение от 30.07.2020 г. по ВНОХД № 674/2020 г. по описа на СГС е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда, то последната е влязла в законна сила на 30.07.2020 г. Поради това и е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

Окончателното решение от незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение и съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Наложена е мярка за неотклонение „подписка“, която е отменена през 2008 г.