Решение № 939 от 22.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Стара Загора, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530101520 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за кредит № .../21.09.2022 г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, в евентуалност претендира за нищожна клаузата уреждаща задължение за заплащане на такса за разглеждане на документи.

Ищцата Д. Р. Ч. твърди, че предявява иск за обявяване на нищожността на Договор за кредит №..., сключен на 21.09.2022г., между Д. Ч. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, респ. съдържащата се клауза за такса за разглеждане била нищожна.

Твърди, че на 21.09.2022г., Д. Ч. сключила Договор за кредит №..., по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД и е предоставило в заем сумата от 1500,00 лева при фиксиран ГЛП от 19,05 % и ГПР от 50,00 %. Следвало да 1 внесе общо дължима сума от 2086,64 лева, като сумата включвала главница 1500,00 лева, лихва - 264,47 лева и такса за разглеждане - 322,17 лева.

Твърди, че Договор за кредит №... бил нищожен и съдържал следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП бил 19,05 % - видно от самия договор лихвата била прекомерна и само на това основание договорът следвало да се обяви за нищожен. ГПР бил 50,00 % и в нарушение на чл.19, ал.1 и ал. 4 ЗПК.

ГПР по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не била включена дължимата допълнителна такса. В Договор №... било посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата за разглеждане на кандидатури, която се изчислява спрямо сумата на Кредита и периода на Договора за кредит на стойност от 322,17 лева.

Налице било нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Годишният процент на разходите, представлявало така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включвало всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР е 50,00 %, ГЛП е 19,05 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Кумулирането на таксата за разглеждане към погасителните вноски водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 50,00 % нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора.

Допълнителната услуга – „разглеждане на заявката за паричен заем“ и дължима за нея „такса за разглеждане на документи“ по съществото си не представлявала реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано 2 изискването за възнаграждение.

Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документите противоречала на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следвало да се посочи, че кредиторът не можел да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те били част от дейността му по предоставяне на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. В горния смисъл, таксата за разглеждане на документите била неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я правело нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което и исковата претенция се явявала основателна.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за кредит №..., сключен на 21.09.2022г. между Д. Ч. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД поради противоречието му със закона, като евентуално да прогласи нищожността на клаузата за таксата за бързо разглеждане на документи в размер 321,17 лева.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за недопустимост и неоснователност на исковете.

Признава, че между страните бил сключен договор Договор за кредит №... на 21.09.2022г. за сумата от 1500,00 лева със срок на погасяване 21 месеца при фиксиран ГЛП 19,50 % и ГПР 50 %.

Договорът за кредит бил сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Клиентът кандидатствал за потребителски кредит, като е предоставил необходимите лични данни, избрал е размер на искания кредит, срок за погасяване, вид кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита.

Кредитополучателят е потвърдил Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл.8 ЗПФУР, запознал се е и е приел Общите условия/Рамково споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На 3 основание чл.5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. На основание чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ /чл.7.12 на Рамково споразумение/, страните са приели, че изявленията им при кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на Договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления. Съгласно чл.11, ал.2 на ЗПК неразделна част от всеки Договор за кредит били и общите условия /в случая Рамковото споразумение/, подписано електронно между страните на 05.09.2022г. Твърди, че задълженията по този договор не били погасени и Договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок.

Оспорва твърдението, че липсвала ясна методика за формирането на ГПР, като се позовава на т.8.9 на Рамковото споразумение /част от договора за кредит/ и именно поради тази причина ГПР по кредита бил 50 %, а не само 19,50 % /колкото фиксираният ГЛП/.

Оспорва, че „ЮтеКредит България“ ЕООД имало „скрито оскъпяване“ с таксата за разглеждане. Таксата за разглеждане била изрично посочен разход в кредитната документация, който бил включен в ГПР/общите разходи за кредита/. Тя била изрично посочена в кредитната документация, че влизала в общото оскъпяване и в ГПР. Нямало „скрито оскъпяване на кредита“, тъй като: таксата за разглеждане била изрично посочена в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити в част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит“ в т.6. Обща сума, която следвало да заплати потребителя /Общият размер на кредита/ главница заедно с лихвите и разходите, които можели да възникнат във връзка с кредита на клиента. Таксата за разглеждане била изрично посочена в погасителния план по Договора за кредит, конкретизирана по размер и месечни вноски. Таксата за разглеждане била включена в ГПР по Договора за кредит. Оскъпяването на „ЮтеКредит България“ ЕООД по Договора за кредит/ГПР включвал фиксиран ГЛП /лихвата посочена като точен процент в кредитната документация/, както и таксата за разглеждане, също посочена в точен размер.

4

Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като не била действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Съгласно договора за кредит, таксата се дължала за действия преди усвояване и последващо управление на кредита, предвид което не попадала в хипотезата чл.10а, ал.2 ЗПК. Таксата не била за сметка на предоставения ресурс и била разпределена за плащане на месечни вноски за целия срок за ползване на средствата. Тъй като ГПР по кредита била включената в него такса в рамките на законовите изисквания, счита, че не е „скрито оскъпяване“ и не „обогатява неоснователно кредитора“.

Моли за отхвърляне на исковете за нищожност на договора за кредит и/или на таксата за разглеждане като неоснователни по основание и размер.

На самостоятелно основание, дори таксата за разглеждане да била нищожна, тази нейна нищожност не водела до нищожност на договора за кредит, поради което основният иск /за нищожност на целия договор за кредит/ следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода на делото и по съществото на спора. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода на делото и по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и поради съвпадащите изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата молба с доклада по делото бяха обявени за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства, че на 21.09.2022г. между страните е сключен договор за кредит № ... между страните за сумата от 1500,00 лева със срок на погасяване 21 месеца при фиксиран ГЛП 19,50 % и ГПР 50 % - посочени в договора за кредит /така и договор за кредит № .../21.09.2022 г., ведно с погасителен план, л. 4-5 и л. 28-29 от делото/

5

Съгласно договор за кредит № .../21.09.2022 г., сключен между „Ютекредит България“ ЕООД и ищцата Д. Р. Ч., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1500,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 19,50%, и начин на връщане: 21 месечни вноски, всяка от които по 100,24 лв., с краен срок на погасяване – 05.06.2025 г., с уговорена такса за разглеждане на документи за отпускане на заем от 322,17 лв. Представено е и рамково споразумение между страните /л.33-38 от делото/.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза /назначена във връзка с изричното твърдение на ответника, че таксата за разглеждане на документи е включена при изчисляване на ГПР/, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че вписаният в договора за кредит ГПР от 50% при прибавяне на таксата за разглеждане на документи би бил 73,25%, като в о.с.з. в.л. изяснява, че посоченият в договора за кредит ГПР от 50% не отговаря на действителния такъв от 73,25%., т.е. посоченият в договора за кредит ГПР е неточен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за кредит № .../21.09.2022 г., като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК:

„Ютекредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.