Определение № 203 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. София, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600125 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на европейски делегиран прокурор от Европейска прокуратура, срещу определение, постановено в разпоредително съдебно заседание на 12.12.2025 г., на съдията-докладчик по НОХД № 5913/2025 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 36-ти състав, с което на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Европейската прокуратура за отстраняване на посочените, от съда, процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт, като се предлага неговата отмяна. Европейският прокурор възразява срещу, посочените от СГС, като съществени процесуални нарушения непълноти и противоречия, довели до нарушаване правото на защита на обвиняемите, а именно до невъзможност да научат за какво престъпление са привлечени в това им качество.

Като основания за прекратяване на делото съдът посочил, че в обвинителния акт липсвала яснота относно конкретни фактически действия на всеки един от обвиняемите за механизма на извършване на престъпленията, както и че липсвали подробности относно действията на посредствения извършител М. К.; че обстоятелствената част не съдържала информация за правомощията, с които разполагали обвиняемите по отношение на дружествата-бенефициенти; че сумите, посочени като предвидени за всяко лице по програмата не съответствали на общата, получена от бенефициентите сума, както и, че поради различно изписване на качеството на дружествата, получили финансиране, а именно1 бенефициер и бенефициент, обвиняемите не могли да разберат обвинението.

Констатираната от съда липса на яснота относно механизма на извършване на престъпленията и конкретните фактически действия на всеки един от обвиняемите, европейският прокурор твърди, че не е налице. В обвинителния акт били подробно описани конкретните действия, извършени от всеки един от обвиняемите, като с цел пълнота, били посочени и предхождащите самото представяне на неверните сведения обстоятелства, доколкото същите били установени от събраните в хода на разследването доказателства.

Всички твърдени от съда несъответствия се дължали именно на специфичната деятелност и ролята, която имали съучастниците в подготовката на документите, съдържащи неверните сведения, т.е. не се касаело за противоречия, водещи до невъзможност да бъде разбрана обвинителната теза, а до конкретни факти, така както са били установени в хода на разследването. Обвинителният акт съдържал също ясни и конкретни твърдения както относно функциите на обвиняемите, така и относно връзката им с дружествата бенефициери, като това било сторено в обем, съответен на приетата квалификация и достатъчен да отговори на законовите изисквания за съдържанието на обвинителния акт.

Дали действително обвиняемите били извършили деянието в изпълнение на вменени им задължения по изпълнението и отчитането на дейностите по проекта или при липса на такива, било въпрос по същество, който съдът не следвало да обсъжда в рамките на разпоредителното заседание.

Констатираното от съда противоречие в обвинителния акт /стр.3/, касаело обвиняемите Т. и Т., тъй като било посочено, че и двамата трябвало да изготвят всички документи по изпълнението и отчитането на договора. Това обстоятелство не съответствало на описаните по-нататък в акта действия на Т. по съставянето от нея на присъствените списъци.

Съдът констатирал, че не били конкретизирани другите лица, които освен Т. били съставяли тези списъци. Протестиращият определението на СГС, твърди, че такова противоречие липсва, тъй като било видно, че на стр.3 били посочени договорките на обвиняемите със свидетелката М. К., като било уточнено кой какви задължения поема относно подготовката на документите. Наред с това, прокурорът твърди, че независимо от посоченото в тази част на ОА, че всички документи, ще се съставят от двамата обвиняеми, по никакъв начин не противостояло на последващото уточнение кой какви конкретни документи, съдържащи неверни сведения, е съставил. Конкретните лица, които били подпомогнали Т. в съставянето на присъствените списъци, не били посочени, тъй като не били установени, както и не били включени в обвинението.

Относно констатираната от съда липса на подробности за ролята на посредствения извършител, прокурорът намира, че същата е описана достатъчно подробно, както в периода, предшестващ представянето на документите, съдържащи неверни сведения, така и по отношение на самото представяне на последните. Обстоятелството, че в процеса на кандидатстване, част от документите били представени през профил на К. не представлявало противоречие, а факт, който също касаел дейността, предхождаща 2 изпълнителното деяние /в обвинителният акт не се твърдяло през профил на К. да са представяни неверни сведения/.

Прокурорът възразява и срещу констатацията на съда за липсата в обвинителния акт на конкретика относно подадените от К. документи в ИСУН, защото в съдържанието на акта се сочело, че същите са описани подробно в обстоятелствената част и впоследствие посочени в диспозитива на обвинителния акт по идентичен начин.

Различното изписване на качеството на дружествата, получили финансиране бенефициент и бенефициер, според прокурора, не е противоречие, обуславящо съществено нарушение, ограничаващо правото на защита, защото термините били използвани еднозначно по отношение на дружествата, за които в обвинителния акт се твърдяло, че са получили средства по финансирани от ЕС проекти, след представяне на неверни сведения.

Цитираното от защитата и съда тълкуване на понятията бенефициент и бенефициер, както и, че правилното изписване следвало да е бенефициер, според прокурора, не водило до противоречие, доколкото по отношение на всички свои актове и документи, Управляващия орган борави с термина бенефициент за получателя на средствата, поради което и този начин на индивидуализиране на конкретния субект не можел да се счита за неправилен. В обвинителният акт ясно било посочено, че се касае за дружества /индивидуализирани/, кандидатствали и получили средства по конкретни програми, финансирани от ЕС. Поради това и не била налице предпоставената от съдържанието на акта невъзможност, подсъдимите да разберат обвинението в частта, относно притежаваното от тях качество.

Според прокурора, ако съдът е бил приел, че начинът на изписване води до неяснота, този недостатък би могъл да се отстрани по реда на чл.248а от НПК като очевидна фактическа грешка /в случая от техническо естество/, без да се прекратява съдебното производство.

Установеното от съда несъответствие между сумите, предвидени по програмата за едно лице и тези предоставени на дружествата, според прокурора, се дължало на факта, че полученото финансиране не представлявало автоматичен сбор от предвидените, по правилата на програмата, средства за всяко лице. Последните били конкретизирани в ОА с цел яснота относно условията на програмата, но заявената за плащане от бенефициера стойност на финансиране, като обща сума, съдържала и всички извършени разходи, чието възстановяване се искало.

Предложението на делегирания прокурор е за отмяна на определението от 12.12.2025 г. по НОХД № 5913/2025 г. по описа на СГС, НО, 36-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в протеста и с оспорения съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е основателен, а атакуваното определение - неправилно.

3

В Софийски градски съд е бил внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 5913/2025 г. срещу:

К. С. Т. – за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.253, ал.4, вр.ал.1 от НК и по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК;

В. М. Т. – за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

К. А. Д. – за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.1 от НК;

Х. М. Д. – за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В разпоредителното заседание, съдът е приел, че във фазата на досъдебното производство са били допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите, които касаят действия на прокурора след приключването на разследването по делото, а именно при изготвянето на обвинителния акт и които нарушения са отстраними, но не и в съдебната фаза на наказателното производство; че тези нарушения са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите във връзка с правото им на защита; както и, че тези нарушения представляват самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за изправянето им.

Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на т.4.2. от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС, изискваща пълно изложение в обвинителния акт на фактите, осъществяващи съставомерни признаци на конкретно престъпление по НК и съответствие между тях; словесната му и цифрова правна квалификация в диспозитива на обвинителния акт.

Съдът изложил доводи, за основното право на подсъдимия в наказателния процес, а именно да научи в извършването на какво точно престъпление е обвинен.

Коментирана е и разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, съдържата изисквания за задължителното съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт, като рамка, в която следва да са очертани фактическите положения - респективно, подсъдимият да организира защитата си съобразно тези, посочени в обстоятелствената част факти и обстоятелства, въз основа на които се твърди, че е извършил съответните престъпления от общ характер, т.е. задължително трябва да се посочат всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на престъплението.

Първоинстанционният съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, липсва разбираемо изложение относно съставомерните признаци от обективна и субективна страна на описаната престъпна деятелност, като е посочил следните непълноти:

Липса на ясно и недвусмислено очертан механизъм на осъществяване на всяко едно от деянията, включени в инкриминираната престъпна дейност.

4

Липса на описани фактически действия, които са осъществени поотделно от страна на всеки от подсъдимите и които са обусловили направените изводи от прокурора във връзка с изготвения от него диспозитив.

Липса на описание на конкретната роля на подсъдимите в инкриминираната престъпна деятелност, в т.ч. и във връзка с твърдяното опосредено извършителство от страна на лицето М. К..

Първоинстанционният съд е посочил и констатирани от него редица противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, не само във връзка с квалифициращите обстоятелства, но и досежно инкриминираните форми на съучастие.

На първо място, в обвинителния акт били използвани термините „бенефициент“ и „бенефициер“ за едно и също лице, при положение, че тези понятия били с различно значение, според утвърдената съдебна практика, и касаели различни качества на лицата. В тази връзка съдът е отбелязал, че тези термини с латински произход, обозначаващи, според доктрИ.та, „бенефициент“ - лицето, институцията, която предоставя фИ.нсовите средства, а „бенефициер“ – лицето, което ги получава. СГС е констатирал, че на множество места в обвинителния акт дружествата „Хотел Космополитън“ АД и „АСОП - ЩИТ“ ЕООД веднъж се сочат за „бенефициент“, а на други места като „бенефициер“, т.е. налице било смесване на използваната терминология, което несъмнено водело до неяснота.