Решение № 143 от 18.04.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500820 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Й. АС. Н. против Решение № 260042/15.07.2021г. по гр.д. № 246/2020г. по описа на РС-Павликени, с което е отхвърлен предявеният от Й. АС. Н. против АС. Т. П. и М. Т. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост върху 2/3 ид.ч. от недвижим имот в гр.П, оформен с Нотариален акт... на РС Павликени като неоснователен и недоказан.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както следва:

Първоинстанционният съд е установил несъответстваща на доказателствата фактическа обстановка и от там е направил неправилни правни изводи. От доказателствата по делото е установено, че от ...г. до преместването на А.Д в с.С, през 2011г. ответниците не са живеели с него в едно домакинство, като първоинстанционният съд не е съобразил, че местоизпълнението е от съществено значение за точното изпълнение на задълженията по договора . Особено важен период на неизпълнение е бил периодът от 08.02.2020г. до 17.02.2020г., като е довел до кончината на прехвърлителя А.Д . През този период той е изведен от домакинството на Марияна П. и настанен в дома за стари хора в с.Р, без тя или друг от ответниците да живее заедно с него в дома за стари хора. Съдът в разрез с доказателствата по делото е приел, че това е станало заради невъзможност на 1

Марияна П. да се грижи за прехвърлителя поради собственото й здравословно състояние. Другите двама ответници изобщо не са били затруднени да изпълняват задълженията за издръжка и гледане на прехвърлителя. Договорът за настаняване на прехвърлителя в дома за стари хора не е подписан от него, а от Марияна П..

Погрешно е прието, че неуведомяването на ищцата за настаняване на прехвърлителя в дом за стари хора е извън предмета на спора. Тъй като по делото не са налице данни за набавяне на нужните на прехвърлителя лекарства, той според жалбоподателката е бил лишен от тях. Сочи се, че дори и да се установи, че приобретателката Марияна П. е изпълнявала задълженията си по договора в продължение на 20 години, налице е неизпълнение, тъй като прехвърлителят е бил настанен против волята си в дом за стари хора, макар и за кратък период от време.

След смъртта на първоначалните приобретатели по процесния договор, задълженията им са преминали върху техните наследници - ответниците Ася и М.П.и. Според жалбоподателката те са пренебрегнали своите задължения.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск по чл.

87,ал. 3 от ЗЗД.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответниците по същата заемат становище за нейната неоснователност. Сочат, че тяхната майка- приобретател по процесния договор и ответник в първоинстанционното производство, е полагала грижи за прехвърлителя по договора ежедневно и непрекъснато и благодарение на грижите, полагани от нея и двамата ответници по жалба прехвърлителят е доживял до дълбока старост. Поради онкологично заболяване приобретателката по договора Марияна П. не е могла за известно време да полага грижи за своя баща и е била заместена от ответниците по жалба. Дори самото настаняване на прехвърлителя в дом за стари хора е било заплатено от двамата ответници по жалба, а самото настаняване се е наложило поради влошеното здравословно състояние на тяхната майка-приобретател по договора. От доказателствата по делото се установявало, че за прехвърлителя са полагани ежедневни грижи, получавал е медицински грижи и консултации в дома за стари хора, и смъртта му не е настъпила в резултат на настаняването му в дома.

Развиват подробни съображения и отправят молба към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, 2 въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищцата Й. АС. Н. твърди, че като наследник на своя баща - А.Н.Д, починал, предявява негови права за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с приобретатели първата ответница – М.А.П и починалият й съпруг, наследен от ответниците по делото. Твърди, че предмет на процесния договор са 2/3 идеални части от недвижим имот Едноетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки, находящи се в гр.П, заедно с дворното място, върху което са построени сградите, съставляващо парцел IV - 390 от квартал 33 по плана па гр.П, с площ от 480 кв.м., , подробно описан, срещу задължението на М.А П. да поеме неговата издръжка и гледане като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив.

Оформянето на сделката станало с Нотариален акт... от ... г., на РС Павликени. Тъй като сделката е осъществена по време на брака на първата ответница с Т.А П., който починал през 2012г.

Твърди, че договорът за гледане и издръжка между не е изпълняван надлежно след неговото сключване - от края на 1997г. не били осигурявани обичайните грижи и издръжка, а след началото на 2020 г. дори и минимално необходимите такива. Твърди, че до 2011г. прехвърлителят е живял сам в гр.П, без грижи и издръжка от приобретателите, а от 2011г. е живеел в пристройка към тяхната къща, построена с негови средства, лишен от социални контакти, с храна от социален патронаж.

Твърди се, че не му са осигурявани медицински прегледи и лекарства, лишен е бил от телефон или друго средство за комуникация с роднини и познати, крайната форма на неизпълнение било настаняването му на 08.02.2020 г. в Дом за стари хора без придружител, медицинско досие, телефон, дрехи, лични вещи и лекарства, където починал дни по-късно - на 17.02.2020 г.

Твърди се, че настаняването е станало против волята на прехвърлителя и без знанието на другите му близки. Според ищцата липсата на грижи и 3 настаняването при тези условия в дом за стари хора е причина за рязкото влошаване на здравословното му състояние, довело до смъртта му.

Отправя се искане към съда да постанови решение, по силата на което да развали договора за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имот срещу издръжка и гледане поради виновно неизпълнение от страна на бенефициентите. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответниците оспорват основателността на предявения иск с твърденията, че са изпълнявали надлежно и в пълен обем задълженията, които са поели по договора за издръжка и гледане, първоначално в лицето на приобретателите, а след смъртта на Тошко П. - в лицето на неговите деца, като са посещавали редовно дома на прехвърлителя в гр.П. Сочат, че на същия е осигурено жилище - останал да живее в къщата предмет на процесния договор, а след 2011 г. се преместил да живее при тях в пристройка към къща им до гр. В, която задоволявала всичките му битови нужди, била съобразена с възрастта и здравословното му състояние. Твърдят, че са полагани всички грижи, предоставяна му е издръжка, както и му е осигурявано медицинско обслужване. Твърдят, че настаняването на прехвърлителя в дом за стари хора се е наложило поради здравословни проблеми на първата ответница, поради онкологично заболяване, като същото е станало със съгласието на А.Д.

Оспорват се твърденията за пълно или частично неизпълнение на договора.

Отправят искане към съда предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

Със свое определение съдът е приел за разглеждане иска за разваляне само на договора относно 1/3 ид.ч. от имота, предмет на договора, чието разваляне се иска.

В хода на делото е починала ответникът Марияна П. и същото е продължило по отношение на другите двама ответници и като нейни наследници по закон.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд, който е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е формирал правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях.

Въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение.

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД , с който се претендира да бъде развален по съдебен ред договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд намира, че правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск са правилни и ги възприема изцяло. На 4 основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно това защо исковата претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По възраженията във въззивната жалба :

Основното оплакване на жалбоподателя е, че приобретателката по процесния договор, както и наследниците на починалия й съпруг (тъй като имотът е придобит по времето на брака им), не е изпълнил задълженията си по договора.

Преценката относно това дали е налице неизпълнение следва да се извърши с оглед уговорения между страните обем на грижите, като естеството на договора не предполага приложението на унифициран критерий относно това кога е налице неизпълнение.

Безспорно задължението за издръжка по договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява непрекъснато, независимо от това дали прехвърлителят сам може да се грижи за себе си и независимо от това дали той може сам да се издържа.

Конкретно в договора между наследодателя на ищцата и приобретателя е уговорено, че последният ще поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Така формулиран, обемът на дължимите грижи и издръжка в конкретния случай не предполага непременно прехвърлителят и приобретателят да живеят в едно и също домакинство или дори в едно и също населено място. Това би зависило изцяло от конкретни обстоятелства като физическата кондиция и здравословното състояние на прехвърлителя, неговата възраст и способността му сам да се обслужва. По делото не са събрани данни, че през посочения по- горе период ( 1997г. – 2011г. ) прехвърлителят по процесния договор е бил в тежко здравословно състояние или че физическата му кондиция и възрастта му са налагали да живее заедно с приобретателите. Единствените доказателства относно този период са показанията на свидетеля И.И, който установява, че през периода до 2011г. прехвърлителят е живеел сам в дома си в гр.П, като сочи, че приобретателката и нейният съпруг са полагали грижи за него. Показанията на този свидетел съдът възприема като достоверни.