Решение № 1060 от 02.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100500261 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №261/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20010497 от 04.02.2022 г по гр.дело №11065/20 г на СРС , 165 състав ; изменено в частта за разноските с определение №20062739 по същото дело ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.93 ЗЗД и чл.228 ЗЗД , че „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* му дължи сумата от 3325,64 лева част от депозит по договор за наем от 06.01.2018 г между страните ; за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.09.2019 г по ч.гр.д.№42304/19 г на СРС , 165 състав ; в частта , с която Г.

М. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* сумата от 1149,38 евро остатък от незаплатени в пълен размер наемни вноски по посочения договор за периода 12.04.2018 г – 31.12.2018 г , ведно със законната лихва от 24.08.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 238,73 евро лихви за забава върху неплатени в срок наемни вноски по посочения договор за периода 12.04.2018 г – 24.08.2020 г ; както и сумата от 1268,41 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част / .

Докладът на първоинстанционния съд е непълен и съдът не е дал на въззивника „план за работа“ и пълни указания по доказателствената тежест . Депозитът по договора за наем е предаден на ръка на представител на ответника пред свидетели . Ответникът не се е 1 противопоставил изрично за допускане на свидетелски показания за доказване предаването на депозита , а е имал други възражения . Няма пречка да се докаже заплащането на депозита и споразумението за намаляване на част от месечните вноски чрез свидетелски показания и данните за закупена валута /евро/ . В първото о.с.з представителят на ответника е признал получаването на депозита и се е мотивирал с налични /неплатени/ задължения за ел.енергия. Няма основание ответникът да задържа депозита по договора за наем , а ищецът наемател е изправна страна по договора . Като акцесорна неоснователна е претенцията за лихви за забава .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Докладът на първоинстанционния съд е достатъчно подробен и ищцата не е възразила по него .

Ищцата не е доказала предаване на депозита и договорът за наем няма характер на разписка за получаване на депозита от наемодателя . Наемните вноски са плащани частично и забавено , а ищцата не е доказала , че е заплащала консумативите за имота . По делото не е доказано да е договорено намаляване на наемната цена . Свидетелски показания са недопустими за доказване на плащане по писмен договор /чл.164 ал.1 т.4 ГПК / , както и за изменение на договора / чл.164 ал.1 т.5 ГПК / . Ответникът не е давал изрично писмено съгласие за свидетелски показания в хипотеза на чл.164 ал.2 ГПК , а само липсата на противопоставяне не е достатъчно . Насрещните искове за остатък от наемни вноски и за лихви за забава са доказани по основание и размер .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.03.2022 г и е обжалвано в срок на 12.04.2022 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът е длъжен да даде законосъобразна правна квалификация на исковете .

За да отхвърли основния иск и да уважи описаните по-горе насрещни искове СРС е приел , че процесната гаранция по договор за наем има характер на задатък . За гаранцията-задатък липсват доказателства , че е предоставена – договорът за наем няма характер на разписка , както и няма данни за превеждането й по банков път . Не са допустими свидетелски показания за установяване плащане на депозита / чл.164 ал.1 т.4 ГПК / , както и за изменение на размера на наема , което се твърди от ищеца /чл.164 ал.1 т.5 ГПК / . Доказани са насрещните искове за неплатени части от наемни вноски и за лихви за забава при плащане 2 на наемните вноски .

Решението на СРС е частично неправилно .

Неоснователни са доводите на въззивника са за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения при изготвяне и одобряване на доклада на съда , които са накърнили правото му на защита . В одобрения в о.с.з на 16.06.2021 г окончателен доклад първоинстанционният съд е дал на ищеца по основния иск ясни указания , че е в негова доказателствена тежест да докаже , че е заплатил на наемодателя процесния депозит . В тази насока ищецът е ангажирал доказателства , като в ГПК липсва задължение на съда да указва на ищеца , че същите могат да се окажат недостатъчни за доказване на иска му . Законосъобразно СРС е изложил мотиви , че свидетелски показания са недопустими за доказване на плащане по писмен договор /чл.164 ал.1 т.4 ГПК / , както и за изменение на договора / чл.164 ал.1 т.5 ГПК / - в случая за изменение на наемната цена . Следва да се споделят доводите на въззиваемата страна , че съгласието на насрещната страна в хипотеза на чл.164 ал.2 ГПК трябва да е изрично и недвусмислено , като не е достатъчно тя просто да не възрази .

Действително , в първото о.с.з процесуалният представител е направил изявление относно задържане на гаранцията , но не е признал изрично обстоятелството за получаване на гаранцията , както и това обстоятелство не е обявено за безспорно между страните .

Следователно , при налично изрично оспорване в отговора на исковата молба , доказателствената тежест да установи предаване на гаранцията е на ищеца , който не е доказал иска си с допустими доказателства .

Този факт не се променя и от приетата от настоящия съд кореспонденция – кореспонденция – съобщения по месинджър към „Фейсбук“. Не е доказано авторството на съобщенията от името на Angelika Bes – че същите изхождат от ответника . Отделно , самите съобщения са и без доказателствена стойност по спорните въпроси по делото .

Налице е неправилна правна квалификация на основния иск по чл.422 ГПК във вр.чл.93 ЗЗД . Както е посочено в решение №74 от 06.08.2013 г по т.д. № 842/2012 г, ТК , І ТО на ВКС представянето на парична сума по договор за наем /обикновено една и няколко наемни вноски / няма характер на задатък , а е налице залог . Това е така , защото процесната уговорка касае обезщетяване само на наемодателя в хипотези на неизпълнение на договора от наемателя ; без присъщата за задатъка реципрочност в основанието за усвояването му , включително в двоен размер на предоставилия го . Липсва и обезщетителна функция на процесната сума свързана с евентуален отказ от изпълнение на договора от изправната страна , което е характерно за задатъка.

Трябва да се приеме , че процесната сума от 3325,64 лева депозит /частично претендирана/ е предоставена като залог, обезпечаващ удовлетворяване на възникнали в хода на изпълнението парични задължения на наемателя, вкл. за обезщетение за вреди . С оглед твърденията в исковата молба за прекратяване на договора за наем и липса на основание за задържане на гаранцията. Законосъобразната правна квалификация е по чл.422 ГПК във вр.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД . В тази част решението на СРС трябва да се отмени , но с оглед 3 липсата на доказателства за предоставяне на гаранцията искът отново да се отхвърли .

Следва да се потвърди решението на СРС в частта , в която са уважени посочените по-горе насрещни искове . Ищецът не е доказал , че е налице писмено споразумение за намаляване на наемната цена , а приетата пред СРС писмени доказателства и СИЕ се установява какви остатъци от наемните цени не са платени и какви лихви за забава се дължат от ищеца .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 1500 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20010497 от 04.02.2022 г по гр.дело №11065/20 г на СРС , 165 състав ; изменено в частта за разноските с определение №20062739 по същото дело ; в частта , с която е отхвърлен иска на Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.93 ЗЗД и чл.228 ЗЗД , че „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* й дължи сумата от 3325,64 лева част от депозит по договор за наем от 06.01.2018 г между страните ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД , че „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* й дължи сумата от 3325,64 лева част от депозит по договор за наем от 06.01.2018 г между страните .

ПОТВЪРЖДАВА решение №20010497 от 04.02.2022 г по гр.дело №11065/20 г на СРС , 165 състав ; в частта , с която Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* сумата от 1149,38 евро остатък от незаплатени в пълен размер наемни вноски по посочения договор за периода 12.04.2018 г – 31.12.2018 г , ведно със законната лихва от 24.08.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 238,73 евро лихви за забава върху неплатени в срок наемни вноски по посочения договор за периода 12.04.2018 г – 24.08.2020 г ; както и сумата от 1268,41 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* сумата от 1500 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4