Решение № 473 от 05.04.2023, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

……………………………..,

Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 1576/2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалбата на С.К.И., Д.В.И. и К.В.И. и тримата чрез адв. С.С. срещу заповед № Г-154/04.06.2021г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за кв.6, кв.7 и кв.8 по плана на кв.Виница – запад, местност Варна Йолу, новоурбанизирана територия и улична регулация от о.т. 28 до о.т. 33=1636 и о.т. 121 до о.т. 133.

В жалбата е направено оплакване за нищожност на процесната заповед, заради това, че е издадена от лице без необходимата представителна власт и поради липса на основание за издаването ѝ. Твърди се, че с оспорения акт се одобрява задънена улица /тупик/, чиято дължина не е до 100 метра, като правомощие за одобряване на улична регулация има само общинския съвет съгласно чл.16а от ЗУТ. Съдържат се доводи и за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт относно нарушение на процесуалните правила по чл.21 ал.1 и ал.4 от АПК, чл.26 ал.1 от АПК, чл.27 ал.2 от АПК, чл.35 и чл.36 от АПК, поради липса на задължителни реквизити, неспазване на процедурата по издаване и неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че процесната заповед не е мотивирана и нарушава материалния закон, тъй като не са спазени изискванията на чл.16а от ЗУТ, защото с обжалвания план се отнема цялата площ на имота на жалбоподателите, а не само 25% от нея. Направено е възражение, че оспореният план не е съобразен с актуалната кадастрална карта и не е определен с него нов урегулиран равностоен имот. Отделно от това се сочи, че са смесени двете основания по чл.16 от ЗУТ и по чл.16а от ЗУТ и не са спазени изискванията на чл.103 ал.4 от ЗУТ и чл.108 ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Подчертава се, че към плана липса техническо задание по чл.125 ал.1 от ЗУТ и са нарушени разпоредбите на чл.125 ал.2 от ЗУТ и чл.6 от АПК. Иска се обявяване нищожността на заповедта, алтернативно отмяната ѝ заедно с приетия с нея план и присъждане на съдебни разноски.

В писмени бележки на жалбоподателите чрез адв.С. с.д.№ 4552/24.03.2023г. са възпроизведени възраженията и доводите от жалбата, като е добавено, че не е спазено изискването на чл.128 ал.6 от ЗУТ във връзка с чл.127 ал.2 от ЗУТ. Отново се иска обявяване на заповедта за нищожна и алтернативно отмяната ѝ като незаконосъобразна.

Ответникът – заместник кмета на община Варна чрез гл.юрисконсулт М.Д. желая потвърждаване на оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Изразил е становище в писмо с.д. № 13916/23.09.2021г., че жалбата е недопустима по смисъла на чл.159 т.4 и т.5 от АПК, тъй като в таблицата по чл.16 от ЗУТ за жалбоподателите не е предвиден урегулиран поземлен имот. Подчертава, че имота на жалбоподателите не е включен в обхвата на обжалвания план, затова не са заинтересовани лица в нито една от категориите по чл.131 ал.2 от ЗУТ. Изтъква, че имотът на жалбоподателите ще бъде отчужден по силата на план за улична регулация /ПУР/, одобрен с решение №551 по протокол №10 от 26 и 27 юли 2012г. на Общински съвет при община Варна. Счита, че принципа на съразмерност по чл.108 от ЗУТ е приложен с оглед на обществения интерес за целесъобразно устройство на уличната мрежа, а не в полза на частния интерес на жалбоподателите. Заявява, че с обжалвания план са спазени правилата на чл.16 от ЗУТ и от засегнатите имоти са отнети не повече от 25%, като същия е приет за изграждане на обекти на социалната и техническата инфраструктура - публична собственост, а именно: УПИ ІІІ „за социална инфраструктура“, УПИ V „за трафопост“, УПИ VІІ „за трафопост“ и имоти за улици. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заместник кмета на община

Варна чрез юрисокнсулт М.Д. е представил допълнително становище по жалбата с.д.

№ 8393/27.05.2022г., в което подчертава, че процесния имот не попада в обхвата обжалвания ПУП-ПРЗ, поради което жалбата се явява недопустима, поради липса на правен интерес от оспорване. Сочи се, че с процесния план са отредени урегулирани поземлени имоти за засегнатите неурегулирани, но сред тях не е имота на жалбоподателите и те не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ. Уточнено е, че имот *** попада в обхвата на улица и кръгово кръстовище, които са част от разработката на одобрения ПУП-ПУР на с.о.“Ваялар“, с.о.“Траката“ и с.о.“Горна Трака“, приет с решение №551-6/26-27 юли 2012г. на Общински съвет -Варна. Посочено е, че единия от жалбоподателите сам е поискал имота да бъде изключен от разработката на обжалвания план и това му искане е било удовлетворено.

Заинтересованата страна И.А.Д. чрез адв.К.М. и адв. Я.Й.С. оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Подчертава, че имота на жалбоподателите е засегнат още от ПУП-ПУР, приет през 2012г. и ще бъде предмет на отчуждително произовдство и обезщетение.

Смята, че обжалвания план е законосъобразен и жалбата срещу него е злоупотреба с процесуално право, като се пречи на инвеститорската инициатива на заинтересованото лице. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът в свое писмо с.д. №

13916/23.09.2021г. признава, че заповед № Г-154/04.06.2021г., издадена от заместник кмета на община Варна не е била съобщена на тримата жалбоподатели, тъй като те са собственици на имот с идентификатор 10135. 2010.6 от кадастралната карта на гр.Варна, който не е включен в разработката на процесния план. Във връзка с това, съдът приема, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата на узнаването, посочена в жалбата – 02.07.2021г. и подадена на 12.07.2021г. жалбата се явява допустима относно 14-дневния срок за обжалване.

Съдът като разгледа материалите в административната преписка и събраните в хода на съдебното производство, установи следното от фактическа страна:

Тримата жалбоподатели са наследници на В.Д. И., който по силата на нотариален акт 3 том І рег.№ 168 дело 7 от 2000г. е признат за собственик на имот с идентификатор *** от кадастралната карта на район „Приморски“ гр.Варна.

Със заповед

№Г-154/04.06.2021г. на заместник кмета на община Варна е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за кв.6, кв.7 и кв.8 по плана на кв.Виница – запад, местност Варна Йолу, новоурбанизирана територия и улична регулация от о.т. 28 до о.т. 33=1636 и о.т. 121 до о.т. 133. Издателят на оспорения административен акт е оправомощен от кмета на община Варна на основание §1 ал.3 от ДР на ЗУТ с негова заповед № 5513/31.12.2019г., поради което се явява компетентен орган с правомощия предоставени по реда на законово разрешена делегация.

Обжалваната заповед е издадена на основание заповед №108/02.04.2015г. и заповед № 311/12.08.2016г. на главния архитект на община Варна за допускане изработването на ПУП, на основание чл.124а ал.5 от ЗУТ, чл.12 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ, при условията на чл.103 ал.6 от ЗУТ, задание по чл.125 от ЗУТ във връзка с чл.124а ал.7 от ЗУТ, както и съобразно т.17 от протокол №33/ 10.11.2020г. на ЕСУТ при община Варна и преписка с рег.№ АУ 269921ПР_015ПР_001ПР/24.07.2018г. В нея е посочено, че трябва да се съобщи на заинтересованите лица на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.131 от ЗУТ и подлежи на обжалване като индивидуален административен акт в 14-дневен срок от съобщаването.

Отбелязано е, че площта, която се отнема от имот *** по чл.16 ал.1 от ЗУТ е в размер на 384 кв.м, което се равнява на 24% от цялата му площ от 1599 кв.м. Предвид това, жалбоподателите като собственици на засегнат имот имат право на оспорване и жалбата им е допустима, макар и имота да не е включен в таблицата към плана с равностойни имоти по чл.16 ал.4 от ЗУТ. Това обстоятелство влияя върху законосъобразността на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ, но не и върху допустимостта на оспорването.

Според приложеното становище на арх.Хр. Т.

– главен проектант на процесния план е разработен на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ и в обхвата му са включени имотите до оста на кръгово кръстовище по ПУП-ПУР на с.о.“Траката“ и оста на ПУМ. Признато е, че в разработката е включена част от ПИ *** /на жалбоподателите/ и ПИ *** – собственост на И.А.Д..

Съдът е приел, че процесната заповед е неблагоприятен за И.Д. акт, поради което той е имал право на жалба /което не е упражнил/ и не следва да се конституира като заинтересована страна в настоящото производство. Противно на разпоредбите на АПК и на правната логика и на утвърдената съдебна практика, че заинтересовани лица са само тези, за които обжалвания акт е благоприятен, с определение №5788/14.06.2022г. по административно дело № 4830/2022г. Върховният административен съд е отменил определение №176/24.01.2022г., с което настоящият съд е отхвърлил молбата на И.Д. за конституирането му като заинтересовано лице.

Поради задължителността на указанията на касационната инстанция по ч.224 от АПК, И.А.Д. е конституиран като заинтересовано лице по делото.

По делото беше приета съдебно-техническа експертиза с.д.№ 16589/11.11.2021г., изготвена от арх. Б.К., който е установил следното: със заповед № 108/02.04.2015г. на гл.архитект на община Варна е допуснато разработването на ПУП-ПРЗ по чл.16 ал.1 от ЗУТ с обхват местност „Варна Йолу“ в землището на кв.Виница за имоти ***, 3, 4, 5, 8, 12, 13, 14, 19, 20, 64, 74, 85 и 86. С последваща заповед № 311/12.08.2016г. е изменена предходната цитирана, като в обхвата на плана са включени имотите до оста на ПУМ и ПУР от пътния възел /кръгово кръстовище/ до поземлен имот ***. Част от ПИ *** /на жалбоподателите/ не е включен в разработката по заповед №108/02.04.2015г., попада в обхвата на следващата заповед с №311/12.08.2016г. и по-конкретно в уличната регулация, като за този имот първоначално е бил предвиден УПИ ІІІ-6, но жалбоподателите с възражение първоначално са поискали цялостното му включване в разработката на плана, а не частично и с ново възражение са поискали целия имот да бъде изключен. По повод възраженията на жалбоподателите в протокол №04/28.01.2020г. на ЕСУТ при община Варна в т.2 е взето решение имот *** да се предвиди за отчуждаване, поради това, че над 50% от площта му попада в транспортната инфраструктура по ПУП-ПУР, като първоначално определеното за него УПИ е преобразувано в УПИ ІІІ-за социална и инженерна инфраструктура. Според арх. К., обжалваният план е в пълно съответствие с комуникационното решение /в частта на кръговото кръстовище/ по решение №551-6/26, 27 юли 2012г. на Общ.съвет – Варна за ПУП-ПУР на с.о. „Ваялар“, с.о.“Траката“ и с.о. „Горна Трака“, както и в съответствие с генералния транспортно-комуникационен план по ОУП на община Варна /от 2012г./ в частта на скоростната градска магистрала от І клас. Видно от извадка от Общия устройствен план на община Варна, въпросния пътен възел и съответно улиците, които се включват в него е предвиден. Вещото лице е на мнение, че обжалваният план е изработен въз основа на действащата кадастрална карта на район „Приморски“ гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК. Вещото лице е отбелязало, че планът е одобрен в обхвата, определен със заповеди № 108/02.04.2015г. и № 311/12.08.2016г. и в изпълнение на разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗУТ като от всички засегнати имоти се отнемат площи до 24% от цялата им територия. Архитект К. е обяснил в заключението си, че планът предвижда обособяване на три квартала /с № 6, 7 и 8/ чрез провеждането на второстепенна /събирателна/ улица от V клас с габарит 9 метра и тупик с габарит 5 метра в участъка от о.т. 126 до о.т.129. С проекта е предвидено във всички новопроектирани урегулирани поземлени имоти застрояването да е свободно, като за квартали 6 и 7 предназначението на имотите е за жилищно застрояване, а в кв.8 – за смесено застрояване. Вещото лице е установило, че проекта на плана предвижда по едно УПИ за ТРП в кв.6 и кв.8 и едно УПИ за социална инфраструктура в кв.8. Вещото лице е обърнало внимание, че е постановено решение № ВА-19/ЕО//2019г. на РИОСВ – Варна, с което е преценено да не се извършва екологична оценка за процесния ПУП. Експертът е отбелязал, че с процесния план се урегулират всички имоти по чл.16 ал.1 от ЗУТ, попадащи в териториалния обхват на заповеди №108/2016г. и №311/2016г. на гл.архитект на община Варна, а имот с идентификатор *** е предвиден за отчуждаване съгласно решение на ЕСУТ по т.2 от протокол № 04/28.01.2020г. Вещото лице е установило, че имот *** се засяга частично от обжалвания план, като 445 кв.м от площта му (27.8%) попада в уличната регулация. Добавено е, че от цялата площ на имота, която е 1154 кв.м, в уличната регулация по предходния и по оспорения план влизат 953 кв.м, а оставащите 201 кв.м попадат в устройствена зона „Смф2“ по Общия устройствен план на община Варна и е неурегулирана към момента на изготвяне на заключението. Предходният действащ план за въпросната територия е одобрен с решение №551-6/26,27 юли 2012г. на Общински съвет – гр.Варна, но същия не е приложен по смисъла на §22 ал.1 т.1 от ЗР на ЗУТ и има 10 годишния срок от влизането на плана в сила за започване на отчуждителни процедури по чл.208 от ЗУТ. Според вещото лице, обжалваният план е изготвен въз основа на действащата кадастрална карта на район „Приморски“ гр.Варна и отговаря на предвижданията на Общия устройствен план на община Варна от 2012г.