Решение № 565 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 438/2023
- Вид
- Решение № 565
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 565 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300500438 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Хармония 2018“ ЕООД, ЕИК 204993737, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Тракия, ул.
„Ген. Кесяков“ № 17, чрез пълномощника адвокат И. С., против Решение № 4217/14.12.2022 г. постановено по гр.д.№ 4343 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с., с което се осъжда „Хармония 2018“ ЕООД да заплати на Е. Б. А., ЕГН ********** и В. К. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Пловдив, ***, сумата в размер на по 12 000 лева за всеки един, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване, равно на пазарния наем, за периода 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г. на собствените на ищците недвижими имоти, а именно сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, видно от приложената скица на сграда № 15-106908601.10.2021 г. на СГКК-Пловдив, с адрес на сградата: гр. Пловдив, ул. ***, със застроена площ от 332 кв.м., същата въведена в експлоатация на 31.01.2017 г., построена в УПИ с идентификатор *** с площ 636 кв.м., като 1 сградата е триетажна и е с предназначение „Дом за възрастни хора“, както и Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, видно от приложената скица на поземлен имот № 15- 500682 от 13.10.2016 г. на СФКК – Пловдив, с адрес на ПИ: гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 234 кв.м. с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, използван като паркинг за обслужване на посочената по-горе сграда, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2215 лева – разноски в производството.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва се изводът на районния съд за доказаност на исковете по основание и размер. Обсъждат се решения по гр.д.№ 12827/2019 г. на ПдРС и гр.д.№ 4259/2021 г. на ПдРС и се сочи, че същите неправилно са кредитирани от районния съд. Намира се за неправилен изводът на районния съд, че договорът за изпълнение от 01.04.2019 г., сключен между „Хармония 2016“ ЕООД и„Хармония 2018“ ЕООД не е годно основание. Позовава се на приемо-предавателен протокол, с който синдикът на „Хармония 2016“ ЕООД е предал имота на ищците на дата 09.06.2021 г., последваща периода на исковата претенция. В тази връзка се позовава на възражението си в отговора на исковата молба, че е бил допуснат в собствената на ищците сграда от трето лице - наемател по договор за наем с ищците, което изключвало извода за неоснователно разместване на блага в смисъла, разяснен с ППлВС № 1/1979 г.
В тази насока се позовава на решение по гр.д.№ 3093/2021 г. на ВКС, с което е отхвърлена искова претенция на ищците за периода 01.05.2019 г. 30.06.2019 г. като коментира същото. Поддържа се, че не е налице материалноправната предпоставка за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД с довода, че имотът се е държал от „Хармония 2016“ ЕООД. Сочи, че горните възражения са изложените в отговора на исковата молба и в писмени бележки, които не са обсъдени от районния съд, съставляващо съществено процесуално нарушение, свързано със спазване на изискванията на чл.12 от ГПК и чл.235, ал.2 ГПК. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2
Е. Б. А., ЕГН ********** и В. К. А., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Г., с който вземат становище за неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение и да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд, както и да им се присъдят направените разноски за въззивната инстанция. Вземат становище по оплакванията в жалбата и сочат като преклудирано оспорването на приетите за безспорни обстоятелства в доклада на районния съд. Обосновават съображения за правилността на обжалваното решение като постановено въз основа на неоспорени доказателства. Излагат доводи за нарушаване на правото на собственост на ищците, които са били препятствани да го упражняват. Обсъждат дейността на управителя на ответното дружество и свързаността между „Хармония 2016“ ЕООД и „Хармония 2018“ ЕООД, както и че работници на ответното дружество са продължили дейността му до предаването на държането на 09.06.2021 г. Намират за неправилен доводът, че сключеният между двете дружества Договор за изпълнение от 01.04.2019 г. не е бил оспорен от ищците и до предаването на имота същият се държал от „Хармония 2016“ ЕООД.
Приема се, че в жалбата се прави неточен анализ на съдебната практика на ВКС, която се коментира.Позовават се на разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК и намира, че приложеното съдебно решение на ВКС към писмените бележки на ответника е несвоевременно представено. Молят да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с които ищците Е.
Б. А. и В. К. А. претендират осъждането на ответника „Хармония 2018“ ЕООД да им заплати сумата в размер на по 12 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване, равно на пазарния наем, за периода 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г. на собствените на 3 ищците недвижими имоти, а именно сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, видно от приложената скица на сграда № 15-106908601.10.2021 г. на СГККПловдив, с адрес на сградата: гр. Пловдив, ул. ***, със застроена площ от 332 кв.м., същата въведена в експлоатация на 31.01.2017 г., построена в УПИ с идентификатор *** с площ 636 кв.м., като сградата е триетажна и е с предназначение „Дом за възрастни хора“, както и Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, видно от приложената скица на поземлен имот № 15-500682 от 13.10.2016 г. на СФКК – Пловдив, с адрес на ПИ: гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 234 кв.м. с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, използван като паркинг за обслужване на посочената по-горе сграда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022 г. до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че притежават правото на собственост на сграда с идентификатор *** по КККР с предназначение „Дом за възрастни хора“, както и на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, използван като паркинг за обслужване на посочената по-горе сграда. Твърдят, че между тях и третото лице „Хармония 2016“ ЕООД е сключен договор за наем от 30.04.2018 г. на посочените по-горе имоти, който е развален и с Решение № 4648 от 25.06.2019 г. постановено по гр.д.№ 6813/2019 г. на Софийски градски съд е осъдено „Хармония 2016“ ЕООД да им предаде държането на процесните имоти. С договор за изпълнение от 01.04.2019 г.
„Хармония 2016“ ЕООД отдало под наем имотите на ответника „Хармония 2018“ ЕООД, които дружества били свързани лица. Твърдят, че „Хармония 2018“ ЕООД ползвало имотите на ищците без правно основание и не заплащало наем, което довело до обедняване на ищците и обогатяване на ответника. Посочват, че ответникът е осъден да им заплати обезщетение за ползването без правно основание на собствената им сграда за предходен период от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. с Решение № 261745/17.12.2020 г. постановено по гр.д.№ 12827/2019 г. на ПдРС, както и за период от 01.07.2019 г. до 31.10.2019 г. с Решение № 2218/22.11.2021 г. по гр.д.№ 4259/2021 г. на ПдРС. Обезщетението за исковия период от 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г. определят в общ размер на 24 000 лева, от което претендират присъждането 4 на по 12 000 лева за всеки един от ищците. Молят за уважаване на исковете и присъждането на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва материално-правната си легитимация да отговаря по предявените искове. Твърди, че „Хармония 2016“ ЕООД не ползва процесния имот - Дом за възрастни хора „Хармония“, а единствено служители на дружеството извършвали обгрижването на възрастните хора в него, по силата на договор за изпълнение от 01.04.2019 г. между „Хармония 2018“ ЕООД като възложител и „Хармония 2018“ ЕООД като изпълнител. Намира, че претенцията следва да бъде заявена срещу „Хармония 2016“ ЕООД, което дължи обезщетение на ищците в размер на договорения наем и за срока от прекратяване на договора до освобождаване на имота на 09.06.2021 г., когато синдикът на „Хармония 2016“ ЕООД е предал имота на ищците. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С постановеното по делото решение районният съд се позовал на свое определение от 03.06.2022 г., с което е отделил като безспорно установено сключването на договор за наем между ищците и „Хармония 2016 “ ЕООД /в несъстоятелност/, с който са предоставили на последното за временно и възмездно ползване собствените си имоти – процесните такива. Посочил е, че не се спори, че: „Хармония 2016 “ ЕООД /в несъстоятелност/ е предоставило за възмездно ползване същите имоти на ответника „Хармония 2018“ ЕООД по договор за наем; ищците са собственици на процесните имоти при равни права; за периода 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г. единствено служители на ответника работят в процесния имот, като се обгрижват хора в Дом за стари хора „Хармония“, както и че за този период пазарният наема на процесните имоти е в общ размер на 24 000 лева; едноличен собственик на капитала и управител в "Хармония 2016 “ ЕООД /в несъстоятелност/ и в "Хармония 2018" ЕООД е едно и също лице - Н. К. В.; както и че имотите са предадени на ищците на 09.06.2021 г.
За да уважи предявените искове районния съд е приел за безспорно доказано, че ответникът е започнал да ползва имота за предходен период, както и че не е налице промяна на обстоятелствата за процесния период от 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г. За последното районния съд се е позовал на отделеното от него като безспорно, че имотът за процесния период е ползван 5 от ответника, чрез неговите служители като е осъществял дейността си по обгрижване на възрастни хора, както и че ответникът не е доказал ползването на имота на валидно правно основание.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от приложените писмени доказателства, че ищците са собственици на сграда с идентификатор *** и на поземлен имот с идентификатор *** с по КК и КР на гр. Пловдив, които са с адрес: гр. Пловдив, ул.