Решение № 13475 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13475 гр. С.., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110153758 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искова с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ за солидарно осъждане на ответниците А. Р. Т. и И. О. И. за заплащане на сумата от 32 992, 61лева , представляваща причинена имуществена вреда /липса/ при и по повод изпълнение на трудовите задължения на ответниците в периода 01.01.20г.- 16.02.20г. , както и лихва за забава върху главницата в размер на 9201,28 лева за периода от 01.01.20г. до 03.10.22г., както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба04.10.22г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът „Л..........“ ООД твърди, че в периода 01.01.20г.- 06.02.20г. ответниците са изпълнявали при ищцовото дружество-работодател отчетнически функции , като им е било възложено по трудово задължение да събират, разходват или отчитат парични или материални ценности . Ответникът А. Р. изпълнявал трудови задължения по силата на трудов договор 1061/02.02.15г. управител на ресторант за самообслужване“ с код по НКПД 1412 3003 в търговски обект на дружеството –работодател ресторант „Доминос пица“ на адрес гр. С.., АДРЕС . Съгласно длъжностна характеристика посоченият ответник имал задължение да приема и отчита оборота на ресторанта след изтичане на работния ден, както и да ръководи финансовата дейност на ресторанта и да следи за отчитането й, като носи материална отговорност във връзка с опазване на имуществото и съхраняване на паричните средства в ресторанта. Поддържа се с исковата молба, че ответникът нарушил трудовите си задължения, като сам и заедно с другия ответник И. И. не е отчел и предал на работодателя сума в общ размер на 32 992,61лева от реализирания оборот в търговския обект в периода 01.01.20г.- 16.02.20г. Поддържа се с исковата молба, че по този начин отв. А. Т. е злоупотребил с доверието на работодателя и му е причинил имуществена вреда в размер на 32 992,61лева. Горното било установено с Протокол 001/17.02.20г. за установена липса на 1 парични средства от реализирани обороти в магазина . Със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ от 15.05.20г. трудовото правоотношение с посочения ответник било прекратено на осн. чл. 190, ал.1, т.4, предл.1 от КТ / злоупотреба с доверието на работодателя/ и на осн. чл. 187, ал.1, т.9,КТ / увреждане имуществото на работодателя/ .

С втория ответник И. И. ищецът подписал трудов договор, по силата на който ответникът заемал длъжност „Мениджър екип“ с код по НКПД 3341 3003 в търговски обект на адрес ресторант „Доминос пица“ в гр. С.. , АДРЕС, съгласно която длъжност имал задължение да приема и отчита оборота на ресторанта преди започване на работния ден, да завежда касата на обекта—приема , отчита и съхранява паричните средства и документи, води касова книга, . В длъжностната му характеристика изрично било отбелязано, че носи материална отговорност във връзка с опазване на имущество и съхраняване на парични средства в ресторанта . Поддържа, че ответникът в качеството си на материално отговорно лице е нарушил трудовите си задължения, като самостоятелно и заедно с първия ответник не е отчитал и предавал на работодателя суми в общ размер на 32 483,27лева от реализирания оборот в обекта за периода от 01.01.20г. – до 16.02.20г. . Горното било установено с Протокол за липса № 001/17.02.20г., като трудовото правоотношение с посочения служител било прекратено на 31.03.20г. със Заповед №25/31.03.20г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Твърди, че съгл. разпоредбата на чл. 208, т.2 КТ в случаите на пълна отговорност, когато вредата е причинена от няколко работници, те отговарят солидарно, както е в настоящия случай. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Р. Т. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че за процесния период не е изпълнявал материално-отчетнически задължения , както и че не му е връчвана длъжностна характеристика, по силата на която да му бъдат вменени такива.

Оспорва да е налице процесната липса, както и вината си за нея. Твърди, че не е бил на работа за времето, в което се твърди от работодателя да са реализирани липсите..Поддържа, че не е внасял наличности в банката от оборота в заведението, че не е изготвял и предавал ценни пратки от обекта на инкасо-служителите, поради което не носи отговорност за наличните суми и липси. Оспорва протокол от 14.02.20г. и от 17.02.20г., като по отношение на последния твърди, че не го е подписвал.

В депозирания отговор на исковата молба от ответника И. И. исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани. Поддържа, че на 14.02.20г. ответникът е подписал под натиск и заплаха документ, с който поема отговорност заедно с другия ответник.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на следните 2 предпоставки: 1. съществуването на валидно трудово правоотношение между страните през периода, през който се твърди да са причинени имуществени вреди на работодателя; 2. противоправно поведение на ответниците при или по повод изпълнението на трудовите им задължения, което е извършено умишлено като проявна форма на вина; 3. имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени липси/загуби/, както и техния размер; 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените липси; 5. размерът на вредата; 6. Че липсите са причинени от двамата ответници.

При установяване на горепосочените предпоставки, в тежест на ответниците е да установят наличието на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността им.

Отговорността по чл. 207, ал.1, т.2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща.

Следователно, в производството по иск с пр. осн. чл. 207, ал.1, т.2 КТ в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на работника-МОЛ е да опровергае презумцията, че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по см. на чл. 207, ал.1, т.2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция.

Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ /Решение № 56 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г., III г. о., ГК/.

За липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал.1, т.2 от КТ отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.

Доказателствената тежест за установяване на качеството на материалноотговорно лице на ответника по иска е на работодателя. Относно качеството материалноотговорно лице на работниците и служителите от значение са както доказателствата за възложените им по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност / Решение № 60 от 3

18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г., III г. о., ГК/.

Между страните не се спори, а и отделено за безспорно обстоятелство с Определение № 2144 от 17.01.2023г. съществуващото между страните трудово правоотношение , което по отношение на отв. А. Т. е било прекратено на 15.05.20г. със Заповед за уволнение на осн. чл.

190, ал.1, т.4 КТ предл.1 и чл. 187, ал.1, т.9 КТ, връчена на ответника на 20.05.20г., а по отношение на втория ответник- И. И.- че е заемал за процесния период при ищеца длъжност „мениджър екип“ с код по НКПД 3341 3003 в търговски обект „Доминос пица“ в гр. С.., бАДРЕС, като трудовото правоотношение на този ответник е прекратено със Заповед за уволнение №25/31.03.20г.

Видно от Трудов договор № 1061/02.12.2015г. А. Р. Т. е назначен при ищцовото дружество на длъжността „шофьор лек автомобил“, като със Допълнително споразумение от 01.11.2017г., считано от същата дата е назначен като „Управител ресторант самообслужване“.

Според т.5 и т.8 от приложената по делото длъжностна характеристика за длъжност „Управител на ресторант за самообслужване“ сред задълженията на изпълняващия длъжността е да приема и отчита оборота на ресторанта след изтичане на работния ден, както и да ръководи цялостната финансова отчетност на ресторанта и следи за правилното водене и своевременно отчитане. Като специфична функция и задача е посочено носенето на материална отговорност във връзка с опазването на имуществото в ресторанта, изразходването на продуктите и съхранението на паричните средства. Длъжностната характеристика е връчена и подписана от А. Т. през м.11.2017г.

Според приложената по делото длъжностна характеристика за длъжност „Мениджър екип“ сред задълженията на изпълняващия длъжността е да приема и отчита оборота на ресторанта преди започване на работния ден, да завежда касата на обекта-приема, отчита и съхранява паричните средства и документи, води касовата книга. Като специфична функция и задача е посочено носенето на материална отговорност във връзка с опазването на имуществото в ресторанта, изразходването на продуктите и съхранението на паричните средства. Длъжностната характеристика е връчена и подписана от И. И. на 01.07.2019г.

Предвид изложеното, съдът намира, че и на двамата ответници е възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични средства, като същите имат качеството материалноотговорно лице.

Този извод се потвърждава и от разписаните Вътрешни правила на ЛН ...... ООД за отчитане и предаване на Касовата наличност“ и утвърдени със Заповед от 07.11.2018 г. в т.2.1 и т.2.3 като отговорност на материално отговорните лица е посочено, че дневният оборот от реализираните продажби в търговските обекти се отчита, съхранява и предава само и единствено от служителите на длъжност „Управител на ресторант на самообслужване“ и „Мениджър екип“, наричани материално отговорни лица. Последните отговарят за липса в пълен размер, заедно със законните лихви. Според т.3.1 дневният оборот се отчита в края на всеки работен ден като МОЛ преброява паричните средства в 4 касата и ги поставя в огнеупорен, железен сейф. Съгласно т.4.1 дневният оборот се оформя като ценна пратка и се подготвя за инкасиране не по-късно от 9:30 ч. сутринта в деня, следващ отчитането на оборота по реда на чл. 3.1 по-горе. Ценните пратки се предават за инкасиране само от МОЛ, като съгласно Приложение 3 към Договор за инкасови и касови услуги от 05.11.2018г., сключен между ищеца, „УниКредит Булбанк“ АД и „ВИП Секюрити“ ЕООД, за процесния обект това са служителите И. И. и А. Т..

Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c235b267-535d-473f-9d17-50bfcf2c624b