Определение № 1974 от 16.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1974 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501908 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, подадена чрез пълномощника адвокат Х. М., против Определение № 5756 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12325/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като не е съобразено с представените по делото доказателства, които опровергават твърдението на ищеца, че е материално затруднено лице. Твърди се също така, че на ищеца не се дължат разноски, тъй като производството било инициирано в условията на злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК с оглед броя на заведените от ищеца срещу ответника идентични искове с единствената цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер, като се сочи, че съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност и при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Посочва съдебна практика в този смисъл. На следващо място твърди, че при определяне размера на възнаграждението първоинстанционният съд не е съобразил най-новата практика на СЕС и не е взел под внимание поведението на ищеца, изразяващо се в депозиране на еднакви искови молби. Иска се да бъде постановено определение, с което да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

Представени са писмени доказателства: искане за сключване на договор за кредит, справка от ТД НОИ, справка от ТРРЮЛНЦ.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата Ц. П. Я. не е подал писмен отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса и е изпълнена процедурата по размяна на книжа, поради което подлежи на разглеждане по същество.

1

Производството по гр.д. № 12325/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на Ц. П. Я., ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.В.С.“ № * против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7 за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от сключения между страните договор за паричен заем № 817779 от 22.02.2023 г.

Ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Решение № 922 от 29.02.2024 г. съдът е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати на адвокат С. К. Н. от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на кантората: гр. П., ул. „Й.Г.“ № ** сумата от 300 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца.

С молба от 22.03.2024 г. ответникът чрез пълномощника си адвокат Х. М. е направил искане за изменение на решението в частта за разноските с довода, че ищецът не е материално затруднено лице, като се е позовал на данните за доходите и имуществото му.

Твърдял е също така, че производството е инициирано при условията на злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК, поради което разноски за същото не се дължат на ищеца.

Направил е и искане за съобразяване на размера на възнаграждението с най-новата практика на СЕС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищецът не е взел становище по искането.

С Определение № 5756 от 13.05.2024 г. съдът е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като се е мотивирал с липсата на категорични доказателства, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е бил материално затруднено лице.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи съгласно чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. са оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и осъждане на насрещната страна да заплати разноските в производството съобразно правилата на ГПК. Съгласно последователната практика на ВКС наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на визираните за нея основания – в случая, че е материално затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така. Същевременно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този смисъл са Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д.

№ 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1518/2021 г., I т.о. и други.

Дори да се приеме, че по възражение на ответната страна може да се преценява финансовото състояние на страната, получила безплатна адвокатска помощ, в настоящия случай от доказателствата по делото не може да се установи с категоричност, че към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие имущественото състояние на ищеца е позволявало заплащане на предоставената адвокатска помощ. Декларираните от ищеца данни за трудово възнаграждение в искането за сключване на договор за кредит не са актуални, тъй като касаят период, който предшества сключването на договора за правна защита и съдействие; справката за осигурителен доход от ТП на НОИ няма доказателствена 2 стойност, тъй като липсва име, длъжност и подпис на съставилото я лице, а от съдържанието й не става ясно какви са по естеството си посочените суми и дали същите са реално изплатени на ищеца; а твърдението, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество не се установява от представеното писмено доказателство.

Не е налице и сочената от жалбоподателя злоупотреба с права. Ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие. При това потребителят е в значително по-неблагоприятна позиция в отношенията си с търговеца, доколкото са констатирани неравноправни и нищожни клаузи, с които търговецът е искал да обвърже потребителя с цел извличане на скрита печалба. В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му в никакъв случай не би могло да се определи като злоупотреба с права.

По отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение и при съобразяване с актуалната практика на СЕС и ВКС, съдът намира, че определеното от районния съд адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв., което е под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Като е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5756 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12325/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3