Решение № 177 от 04.10.2023, Административен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № 177 гр.Кюстендил, 04.10.2023год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 408 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

А.С.Т. с ЕГН **********,***, е подал жалба срещу Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане с изх.

№ 01-6500/5273#3 от 25.11.2022г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по чл.146, т.4 от АПК - противоречие с материалния закон. Оспорва се наличието на материалноправните предпоставки по чл.15, ал.3, т.1 вр. с чл.17, ал.2 от Наредба № 4/2015г., както и по чл.15, ал.4, т.2, б. „г“ от Наредба № 4/2015г. Жалбоподателят счита, че процентът припокриване на земеделските площи за кампания 2022 следва да се определи спрямо предходната 2021г., а не спрямо първата година от поемане на биологичния ангажимент, и върху реално обработваните площи, предвид ежегодните промени в границите и номерацията на физическите блокове/парцелите, които създават проблеми от техническо естество, непреодолими от земеделските производители, при подаване и приемане на заявленията. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт и за присъждане на деловодни разноски.

Наведените в жалбата доводи и искания са поддържат в съдебното производство от пълномощника на жалбоподателя адв. Л. С., включително с представените писмени бележки. Допълнително се сочи приложимост на хипотезата по чл.17, ал.2, изреч. последно от Наредба № 4/2015г., предвид доказателствата за липса на регистрирано правно основание за процесната година от ангажимента за имот 51216-236-1-2 в землището на с. Невестино.

Ответникът

– заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Д.Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Отрича се като неоснователна защитната теза на жалбоподателя с доводи за неизпълнение на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредба № 4/2015г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Предмет на оспорване е Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/5273#3 от 25.11.2022г., издаден за заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ от Г Р Д при условията на заместване въз основа на заповед № ОЗ-РД/5222/24.11.2022г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С оспорения акт, на основание чл.15, ал.3, т.1 и ал.4, т.2, б. „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана Наредбата/ във вр. с чл.17, ал.2 от Наредбата, е прекратен поетия от А.С.Т. ангажимент по Мярка 11, „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания

2021 в размер на 11 540,77лв.

Органът е мотивирал издадения акт с констатации за неизпълнение от страна на земеделския производител, на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата. Сочи се, че съобразно чл.6, ал.1 от Наредбата, биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години, а съобразно чл.6, ал.4, т.1 от Наредбата, през 2021г. могат да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020г., да се удължават приключили ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022г. и да се поемат нови ангажименти с продължителност от две години по направление „Биологично растениевъдство“, когато в ангажимента се включват площи в преход; че съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата, дейностите по направлението се извършват върху едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент, а съгласно чл.17, ал.2 от Наредбата, одобрената площ за извършване на дейностите по направлението може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта се припокрива географски с площта, за която има поет ангажименти съгласно глава четвърта от Наредбата или в случаите по ал.4 и 5 от чл.17 от Наредбата.

От фактическа страна е прието, че жалбоподателят е регистриран с УРН 573755 в ИСАК; одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“, като в заявлението за подпомагане за кампания 2022 е декларирал, че желае да продължи ангажимента си при спазване на изискванията на чл.6 от Наредбата; че в резултат на административни проверки на осн. 46, ал.1 от Наредбата, извършени на заявлението на жалбоподателя, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания 2022 в ИСАК, е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане (географско) между одобрените площи и площите, заявените в кампания 2022, е 89,49 %, което е нарушение на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата. Горният процент на припокриване е формиран при площ на референтните (одобрените) парцели общо 29,31 ха и при площ на заявените в текущата кампания парцели общо 26,23ха, като данните са отразени в таблица 1, част от съдържанието на оспорения акт.

Органът сочи, че по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“, на жалбоподателя са изплатени суми за финансово подпомагане, както следва: за кампания 2015 /първата година от ангажимента/ - 16 476,28лв.; за кампания 2016 – 18 948,47лв.; за кампания 2017 – 19 148,49лв.; за кампания 2018 – 15 841,22лв.; за кампания 2019 – 16 793,95лв.; за кампания 2020 – 13 798,19лв. и за кампания 2021 – 14 501, 01лв. или изплатената финансова помощ е общо в размер на 115 407,61лв., като на основание чл.15, ал.4, т.2, б.“г“ от Наредбата, същият следва да възстанови 10 % от получената финансова помощ или сума в размер на 11 540,77лв., тъй като поетият многогодишен ангажимент е прекратен за установени неспазвания по чл.15, ал. 3, т. 1 от Наредбата след петата година от кампанията.

Предвид горните фактически установявания, в акта са формирани изводи за неизпълнение на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата от страна на жалбоподателя, с оглед на което и на основание чл.15, ал.3, т.1 от Наредбата, ДФЗ е задължен да прекрати биологичния ангажимент и на осн. чл.15, ал.4, т.2, б.“г“ от Наредбата, земеделският стопанин следва да възстанови получената финансова помощ по Мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“ в размер на 11 540,77лв., съставляваща подлежащо на възстановяване публично държавно вземане.

Издаденият акт е съобщен на жалбоподателя на 06.12.2022г., видно от отбелязването върху същия, а жалбата е подадена на 16.12.2022г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.

За образуваното административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, на осн. чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 01-6500/5273 от 03.10.2022г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, което е получил лично на 25.10.2022г.

Същият е подал възражение с вх. № 02-100-6500/2893 от

07.11.2022г., а на 25.11.2022г. е издаден оспорения акт.

Както се посочи, административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е във връзка с участието на жалбоподателя по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Видно от приложената от ответника преписка, А.Т. е подал заявление с УИН 10/080715/57013 за подпомагане за процесната мярка на 01.06.2015г. и с уведомително писмо изх. № 02-100-6500/182 от 24.02.2016г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е уведомен, че е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ с парцели, описани в таблица № 1 към писмото с обща площ от 29,31 ха /л.111 и сл. от делото/, т.е. 2015 е първата година от поетия ангажимент за извършване на биологични дейности, който е 5-годишен и според данните в уведомителното писмо и правилата на чл.17 от Наредба № 4/2015г., следва да се изпълнява върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство, а одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по това направление се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент. Последната година от ангажимента е 2019, в която декларираната площ по мярката е 29,31 ха.

Предвид изменения в нормативните изисквания е издадена заповед № РД09-360/27.04.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е наредено през кампания 2020 г. да се приемат заявления за подпомагане по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 съгласно изискванията на Наредба № 4/2015г., но не и заявления за поемане на нов ангажимент по тази мярка. Във връзка с горното, жалбоподателят подава заявления за подпомагане за кампании 2020, 2021 и 2022, които заявления са приети като доказателства по делото ведно с приложените към тях документи. Видно е от таблиците на заявените площи по мярка 11, които са част от преписката по всяко от заявленията, че за кампания 2020 декларираната площ е 27,14 ха; за кампания 2021 – 26,82 ха и за 2022 – 26,23 ха, които данни са резултат на извършени автоматични проверки при обработката на заявленията и установени грешки. Конкретно за кампания 2022, във връзка с която са констатациите в оспорения акт и предвид резултатите от извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението от 10.05.2022г., отразени в документа на л.

87 /гръб/ от делото, жалбоподателят депозира обяснение на 21.05.2022г. /л.90 от делото/, в което сочи, че промяната в размера на площите по мярка 11 е за имоти, които са общинска собственост и за които е извършено възстановяване и изменение в кадастралната карта, при което отпада правното основание за ползване на имотите и същите са коригирани в ИСАК в размерите, които системата допуска.

Не е спорно по делото, а и от представените от ответника документи се установява размерът на изплатени суми за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“ в полза на жалбоподателя, както следва: за кампания 2015 -

16 476,28лв.; за кампания 2016 – 18 948,47лв.; за кампания 2017 – 19 148,49лв.; за кампания 2018 – 15 841,22лв.; за кампания 2019 – 16 793,95лв.; за кампания 2020 – 13 798,19лв. и за кампания 2021 – 14 501, 01лв. или финансовата помощ е платена в общ размер на

115 407,61лв. / л. 270 и сл. от делото/.

Във връзка с компетентността на издателя на оспорения акт, органът е представил Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2 и 4 от ЗПЗП и чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 чл.11, ал.2 и чл.13, ал.1 и 4 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани правомощия на В И К – заместник изпълнителен директор, да издава и подписва административни актове по мярка 11 „Биолгоично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление /т.6/.

За периода 24.11.2022г.-25.11.2022г. , т.е. към датата на издаване на процесния акт, делегираните с горната заповед правомощия на В И К, въз основа на заповед № ОЗ-РД/5222 от 24.11.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е наредено да се изпълняват по заместване от Георги Руменов Динев в качеството му на заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Не е спорно, че последният е издател на оспорения административен акт.