Решение № 1147 от 17.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. П., 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220103119 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.2, във вр.с чл.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от Г. Д. Н. с ЕГН ********** от село Б., община П., ул.“***“№** против Й. В. АТ. от село Б., община П., ул.“***“№9. Молителката твърди, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на седемнадесет години и че има от него две деца. Твърди, че от шест месеца с ответника са разделени и че тя живее с децата в къщата си в село Б. на ул.“***“№**. Твърди, че от години е подложена на физическо и психическо насилие от страна на ответника, което той продължава да упражнява и след раздялата им. През последните шест месеца многократно идвал в дома и по всяко време на денонощието, отправял закани, че ще запали къщата и чупел покъщнината. Последните негови прояви на домашно насилие започнали преди два дни, тоест на 30.08.2021г. , откогато започнал да я следи и да ходи в дома и през нощта, за да проверява дали си е вкъщи.Когато тя не била там я причаквал пред жилището и прави скандали като се заканвал, че ще запали нея къщата и колата. Молителката твърди, че поради тези системни прояви на домашно насилие от страна на ответника се страхува за живота си. Според молителката този стрес допълнително се отразява на влошеното и здравословно състояние – същата страда от карцином на щитовидната жлеза. Няколко пъти е сигнализирала полицията за случващото се , но без резултат. Иска от съда да издаде заповед за защита от домашно насилие.

В съдебно заседание молителката, чрез пълномощника си, подържа молбата си.

Конкретизира твърденията си като заявява, че на 30.08.2021г. ответникът се заканил, че ще запали нея , къщата и колата и като действието се е развило в двора на къщата и в 1

5:00часа, когато молителката се прибирала.Тези закани силно са я разстроили, тъй като ответникът преди това многократно и се е заканвал . Молителката се притеснила, че ответникът ще осъществи заканата си. Конкретизира, че в този момент 17 годишни им син бил вътре в къщата.

В съдебно заседание ответникът не отрича, че на 30.08.2021г в 5:00 е бил на процесното място, но обясни ,че отишъл в къщата на молителката да си вземе филтърчета за цигари, които били в гаража, който гараж молителката му го оставила за ползване. Според ответника на излизане от гаража чул шум в къщата и решил да почука на вратата. Синът му отворил и му казал“Тате, изплаших се, помислих, че са крадци“. Ответникът попитал сина си къде е майка му и той му отговорил, че я няма. Това ядосало ответника и същият решил да я чака, за да види кога ще се прибере. Молителката се прибрала в 05:10 часа. Ответникът отрича да я е заплашвал и тормозил както в този момент , така и преди това. Единствено я попитал къде ходи и защо е оставила детето само.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата фактически обстоятелства, като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,прие за установено следното от фактическа страна:

Страните се спорят, че са живели във фактическо съжителство, от което съжителство има родени две деца – В. Й. АТ. на 17 години и М. А.а на 11 години , а и този факт се установява от приложеното по делото протоколно определение от 28.07.2021г. по гр.д.

№2403/2021г.по описа на РС-П..

От представените от молителката писмени доказателства/ два броя нотариални актове/ е видно, че двамата с ответника през 2006г.са придобили в съсобственост / при равни права/ урегулиран поземлен имот с площ от 700кв.м, ведно с построена в него едноетажна сграда с площ от 70 кв.м, с адрес на сградата село Б., община П., ул.“***“ и през 2021г. ответникът е прехвърлил на молителката своята ½ ид.част от този имот.

От представената от молителката медицинска документация се установява, че същата страда от злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства страните ангажираха гласни доказателствени средства.

От разпита на свидетеля В. Й. АТ./ син на страните/ се установи, че на 30.08.2021г. бил сам вкъщи. Майка му била излязла.Прозорецът на стаята му бил отворен и свидетелят чул шум отвън и помислил, че са котки. Няколко минути след това се почукало на входната врата на къщата и свидетелят видял, че това е баща му . Първоначално се стреснал.попитал го какво прави и отключил вратата да го види. Баща му отговорил, че е дошъл да си вземе здравната книжка и свидетелят му отговорил, че я няма в къщата. След това двамата отишли в гаража да видят дали не е там. Намерили здравната книжка в гаража. Поседели малко в гаража и си поговорили съвсем нормално. След това В. изпратил баща си и си легнал. Около 5 часа сутринта свидетелят чул, че родителите му се карат в двора на къщата .

2

Свидетелят чул баща му да се заканва на майка му, че ще я запали. Свидетелят разказа, че от години баща му се държи по този начин с майка му. Поне веднъж седмично има конфликти. Стигало се е до побоища от страна на баща му спрямо майка му, на които свидетелят е присъствал лично. Виждал е как първоначално родителите му се карат, след което баща му става агресивен и в някои от случаите баща му е удрял майка му с шамари, юмруци, заплашвал я е и с нож. Свидетелят допълни, че баща му притежава газов пистолет и метална бухалка. Свидетелят заяви , че и той лично е бил обиждан от баща си с думите Заяви, че от шест месеца баща им вече не живее с тях.

От разпита на свидетелката М.А. Н./ майка на молителката/ се установи, че от три години дъщеря и е тормозена от бившия и вече зет . Заплашвал я , посягал и физически.

Свидетелката разказа, че ответникът постоянно пие, почти не изтрезнява и под въздействието на алкохол става агресивен – троши, посяга на дъщеря и и я заплашва.

Заканвал и се, че ще я застреля като куче. Молителката споделила на майка си за случилото се на 30.08.2021г, а именно, че ответникът я обиждал с думите „курво, уроспиьо“, заплашвал я, че ще я разстреля и и се оплакала, че повече не може да издържа.

Свидетелката допълни, че лично пред нея ответникът е обиждал дъщеря и , наричайки я „мърляк, боклук“.

От разпита на свидетеля Хр. Г./ полицейски инспектор, квартален на селата Б. и З./ се установи, че свидетелят добре познава страните по делото във връзка с работата си по служба. Молителката Г.Н. многократно е търсила свидетеля за съдействие по повод отправяни и от Й. постоянни обиди и закани, осъществяван тормоз и насилие. Свидетелят знае , че в края на август е имало инцидент между Г. и Й., но го знае от свои колеги, тъй като през това време е бил в отпуск. Свидетелят обяснил на молителката, че реда да защити правата си е да заведе гражданско дело по ЗЗДН. Свидетелят обясни, че ответникът Й.А. не се ползва с добро име в селото – употребява алкохол, агресивен е, влиза в конфликти с хората.Имало е и други оплаквания, свързани с него, но в малките населени места хората избягват да подават сигнали с цел да се предпазят от евентуално отмъщение. Във връзка със служебните си задължения свидетелят е изготвял характеристични справки за ответника .

Същият е установяван да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила , установяван е да управлява МПС без номера, също така е имало сигнали от граждани за нарушение на обществения ред.

От разпита на свидетеля К. В./ свидетел на ответната страна/ се установи, че 2-3 месеца преди да се образува делото е работил заедно с ответника в гаража. Свидетелят не е присъствал на конфликти между страните по делото. Дори личните му впечатления са ,че двамата се разбират. Ответникът споделил на свидетеля за вечерта, когато му свършили цигарите и отишъл до гаража в къщата на молителката. Тогава голямото му дете В. се изплашило и ответникът останал там да изчака майката да се прибере , за да не се притеснява детето . Свидетелят е чул от Й., че Г. го е обвинила за това, но действително е имало болтче в гумата.

По реда на чл.204 от ГПК като веществени доказателства по делото бе приобщени – 3

1 брой компакт диск, съдържащ два броя аудио записи и два броя снимки на електронни картони на приети повиквания на тел.112. Веществените доказателства бяха възпроизведени чрез тяхното изслушване в съдебно заседание. Същите свидетелстват за позвъняване на тел.112, инициирано от молителката Г.Н. за станал на 30.04.2021г. в село Б., ул.“***“№** инцидент.Оплакванията за това, че на посочения ден ответникът ударил по лицето молителката като това се случило в присъствие на сина им, който е на 17 години.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост, касаещо ответника, е видно , че същият е с обременено съдебно минало.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа установка от правна страна съдът прави следните изводи:

По допустимостта на молбата съдът намира следното:

Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН и срещу лице по чл.3, т.2 от ЗЗДН, а именно лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство. С оглед твърденията, че актът на домашно насилие е извършен на 30.08.2021г. молбата, инициирала настоящото съдебно производство е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от същия закон.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, емоционално или икономическо, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка , във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. От това определение следват няколко извода. На първо място се прави разграничение между отделните видове насилие, които се обхващат от предмета , вложен в общото понятие“ домашно насилие.От друга страна като форма на домашно насилие се приравнява и принудителното ограничаване на личната свобода или на личния живот, без това принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо, психическо, емоционално или сексуално насилие, които са, както се посочи, други проявни форми на домашно насилие. В крайна сметка се касае за осъществени конкретни активни противоправни действия от страна на извършителя, чрез които по обществено неприемлив начин се въздейства върху волята, съзнанието и поведението, посяга се върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия, или върху неговия психоемоционален интегритет.

Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие, упражнено спрямо него.

От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и 4 изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма . Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита . В закона липсва легална дефиниция на понятието „ психическо насилие“ , както и дефиниция на понятието“ емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и / или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербално насилие/ крещене, обиждане, псуване/, унижение, предизвикване на страх, изолация.

В конкретния случай се твърди за извършен на 30.08.2021г. от Й.А. спрямо молителката акт на психическо насилие, изразяващ в насаждане на страх от отправените закани, че запали нея , къщата и колата. Макар и от гласните доказателствени средства/ показанията на свидетеля В.А./ да се установи, че на инкриминираната дата ответникът е отправил нецензурни думи по адрес на молителката то тези проявни форми на т.нар.емоционално насилие не следва да се включват в предметния обхват на делото, тъй като молителката не е навела такива твърдения нито в молбата си, нито след това в съдебно заседание, след като съдът и даде възможност да конкретизира твърденията си.