Решение № 470 от 23.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Перник, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720102398 по описа за 2026 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

Ищецът К. Л. Б. твърди, че в периода от 01.04.1994 г. до 01.09.1996 г. работила по трудово правоотношение с „Марини“ ЕООД със седалище - гр. София, както и че липсват надлежни писмени данни за това. Излага, че била назначена на длъжност „****“ с основно месечно възнаграждение от 1739 лева и допълнително за продължителна непрекъсната работа, което било увеличавано и променяно многократно с допълнителни споразумения.

Работела на посочената длъжност при пълно работно време - от 8:00 до 17:00 часа с 1 час обедна почивка, а начинът на заплащане на труда бил определен според времетраенето на работата. Трудовото възнаграждение ищцата получавала ежемесечно срещу подпис в изплащателните ведомости. Работното място било на територията на гр. Перник - в цех, находящ се на втория етаж на сграда, собственост на „Мини Перник“ АД - в ликвидация - на територията на рудник „Иван Гарванов“ - по пътя за с. Дивотино. К. Л. Б. работила на шивачна машина за обувки. При прекратяване на трудовия договор бил нанесен трудовият й стаж в трудовата книжка, но същата не била оформена в съответствие с изискванията на НТКТС. При подаване на документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст се оказало, че не може да установи трудовия си стаж при работодателя „Марини ЕООД“ - гр.

София. В исковата молба се сочи, че последният е прекратен без правоприемник и не са предавани за съхранение книжа и ведомости за заплати и трудовоправни документи в осигурителния архив на НОИ.

Ответникът Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр.

Перник счита предявения иск за неоснователен, както и че следва да бъде доказан в рамките на настоящия процес. Сочи, че стажът, положен на длъжност „****“ при „Марини ЕООД“ гр. София за периода от 01.04.1994 г. до 01.09.1996 г. не е зачетен за осигурителен стаж, тъй като завереният осигурителен стаж в трудовата книжка не отговаря на календарния период.

Районен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Прието е копие от отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5530-13-46/ 08.10.2025 1 г. на НОИ, ТП – Перник, от което е видно, че по искане на К. Л. Б. е постановен отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 за осигурителен стаж за периода от 01.04.1994 г. до 01.09.1996 г. при „Марини“ ЕООД, гр. София.

Като писмено доказателство по делото е прието копие от удостоверение с изх. № 5510-13-4/ 04.11.2025 г. по чл. 30, т. 1, б. „а“ от Инструкция № 5/ 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, вр. с чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, в което е отбелязано, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от К. Л. Б. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.04.1994 г. до 01.09.1996 г. при работодател/осигурител „Марини“ ЕООД, гр. София.

В трудовата книжка на К. Л. Б., копие от която е представено, е отразено, че на 01.04.1994 г. е постъпила на работа при „Марини“ ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на 1739 лева, както и че е работила до 30.06.1994 г.; че на 01.07.1994 г. е преназначена от „Марини“ ЕООД с трудово възнаграждение от 1814 лева, както и че е работила до 30.09.1994 г.; че на 01.10.1994 г. е преназначена от „Марини“ ЕООД с трудово възнаграждение от 2143 лева, както и че е работила до 30.03.1995 г.; че на 01.04.1995 г. е преназначена от „Марини“ ЕООД с трудово възнаграждение 2450 лева, както и че е работила до 30.06.1995 г.; че на 01.07.1995 г. е преназначена от „Марини“ ЕООД с трудово възнаграждение от 2555 лева, както и че е работила до 30.09.1995 г.; че на 01.10.1995 г. е преназначена от „Марини“ ЕООД с трудово възнаграждение от 2760 лева, както и че е работила до 31.03.1996 г.; че на 01.04.1996 г. е преназначена от „Марини“ ЕООД с трудово възнаграждение от 3040 лева, както и че е работила до 30.06.1996 г.; както и че на 01.07.1996 г. е преназначена от „Марини“ ЕООД с трудово възнаграждение от 4000 лева и е работила при този работодател до 01.09.1996 г.

Според представена справка за актуално състояние на „Марини“ ЕООД с БУЛСТАТ 040412645 фирмата е „неактивна“, а адресът й на управление е бил: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 46, вх. А, ап. 16.

По делото е представено копие от трудова книжка на А.Ц.С., в която е удостоверено, че е работила в „Марини“ ЕООД в периодите от 01.04.1994 г. до 30.06.1994 г., от 01.07.1994 г. до 30.09.1994 г., от 01.10.1994 г. до 30.03.1995 г., от 01.04.1995 г. до 30.06.1995 г., както и от 01.07.1995 г. до 09.10.1995 г.

Видно от копие от трудова книжка на К.И.Н. същата е работила в „Марини“ ЕООД в периодите от 01.10.1994 г. до 30.03.1995 г., от 01.04.1995 г. до 30.06.1995 г., от 01.07.1995 г. до 30.09.1995 г., от 01.10.1995 г. до 31.03.1996 г., от 01.04.1996 г. до 30.06.1996 г., както и от 01.07.1996 г. до 02.12.1996 г.

Въз основа на указания на съда ищцата е представила по делото декларация по чл. 8 ЗУТООСР, с която е потвърдила истинността на изложените от нея обстоятелства в исковата молба.

От свидетелските показания на А.Ц.П. се установява, че е работила заедно с К. Л. Б. във фирма „Марини“. Работното им място се намирало в бившите съблекални на Мината, по пътя от гр. Перник към с. Дивотино. Произвеждали обувки. Жените шиели горната част на обувките – сая. Били назначени на длъжност „***“. Работели обща смяна при осемчасов работен ден. В някои случаи се налагало да ходят на две смени, отново при осемчасов работен ден. Трудовото възнаграждение получавали в брой всеки месец, за което се разписвали на ведомости. Свидетелката А.Ц.П. излага, че тя започнала работа в „Марини“ на 01.04.1994 г., заедно с ищцата. Напуснала на 09.10.1995 г., а К. Л. Б. останала да работи там.

От показанията на свидетеля К.И.Н. е видно, че е работила заедно с ищцата в цех за обувки на Рудник „Гарванов“ за фирма „Марини“ ЕООД, чийто собственик бил гръцки гражданин. Седалището й било в гр. София. Цехът се намирал по пътя за с. Дивотино – старите бани и съблекални на Рудник „Гарванов“. Произвеждали мъжки плетени обувки.

Заедно с К. Л. Б. изработвали саята. Заемали длъжност „**** производство“. Работели обща 2 смяна при осемчасов работен ден. Получавали възнаграждението си в брой, като същото било уговорено месечно според работното време и дните, в които полагат труд. К.И.Н. сочи, че започнала работа на 01.10.1994 г., като към този момент ищцата вече работила там.

Трудовото правоотношение на последната било прекратено септември 1996 г., а свидетелката останала до 02.12.1996 г. Производството било преустановено и работниците били съкратени един по един.

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по реда на закона може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, а в чл. 3, ал. 2 е предвидено, че искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. По аргумент от чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР предпоставка за допустимостта на исковата претенция е представянето на удостоверение по чл. 5, а именно: удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал.

1), а когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 КСО - удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Съгласно чл. 351, ал. 1 КТ трудов стаж е времето, през което ****ът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в КТ или друг закон.

В процесния случай между страните по делото не е спорно, че „Марини“ ЕООД, гр.

София е прекратило дейността си, като според удостоверение с изх. № 5510-13-4/ 04.11.2025 г. по чл. 30, т. 1, б. „а“ от Инструкция № 5/ 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, вр. с чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от К. Л. Б. трудов/осигурителен стаж за процесния период от 01.04.1994 г. до 01.09.1996 г. при работодател/осигурител „Марини“ ЕООД, гр. София.

Видно от удостовереното в трудовата книжка на К. Л. Б. същата е постъпила на работа при „Марини“ ЕООД на 01.04.1994 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 1739 лева, като е била многократно преназначавана без прекъсване с постоянно увеличаване на трудовото й възнаграждение в периода до прекратяване на трудовото правоотношение – 01.09.1996 г. Обстоятелството, че ищцата е работила в „Марини“ ЕООД се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните свидетели - А.Ц.П. и К.И.Н., които съдът кредитира, тъй като са ясни, логични и последователни, кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и не са налице данни по делото за заинтересованост на свидетелите от изхода му.

По отношение на свидетелите са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 ЗУТОССР. Представени са писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж – копие от трудовата книжка на К. Л. Б., както и копия от собствените им трудови книжки. От последните е видно, че А.Ц.П. е работила при „Марини“ ЕООД в периода от 01.04.1994 г. до 09.10.1995 г., а К.И.Н. - от 01.10.1994 г. до 02.12.1996 г., тоест в рамките на процесния период от 01.04.1994 г. до 01.09.1996 г.

В трудовата книжка на ищцата не е направено отбелязване по отношение на длъжността, на която е била назначена в „Марини“ ЕООД, но това обстоятелство се установява от изслушаните свидетелски показания, според които, както свидетелите, така и К. Л. Б. са заемали длъжността „****“ за целия претендиран период. От тях е видно също, че ищцата е работила на пълно работно време, че е получавала възнаграждението си на каса, че 3 работното място е било цех, находящ се на територията на Община Перник – по пътя от гр.

Перник към с. Дивотино, а седалището на фирмата се е намирало в гр. София.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 124, ал.

4, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че К. Л. Б. е работила при „Марини“ ЕООД, със седалище – гр.

София, чиято дейност е прекратена и няма правоприемник, на длъжност „****“ за времето от 01.04.1994 г. до 01.09.1996 г. на пълен работен ден, като е получавала възнаграждението си в брой на каса, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10 ЗУТОССР, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК (при съобразяване на Тълкувателно решение № 2/ 2016 г. по тълкувателно дело № 2/ 2015 г. на ОСГК на ВКС) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр.

Перник следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сторените от нея в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания ответникът чрез процесуалния си представител е навел възражение за прекомерност на същите по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав намира за основателно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие К. Л. Б. е заплатила в полза на процесуалния си представител адвокатски хонорар в размер на 460 евро, който е завишен спрямо фактическата и правна сложност на производството; обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът не е навел конкретни възражения срещу основателността на исковата молба, а е заявил общо оспорване и е посочил, че предявеният иск следва да бъде доказан; малкият обем събран по делото доказателствен материал, който следва да бъде анализиран и обсъден; конкретно извършените процесуални действия от името на ищцата; както и факта, че е проведено само едно открито съдебно заседание. С оглед на тези съображения съдът приема, че заплатените от К. Л. Б. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до 360 евро.

Разпечатката съдържа 39 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c23467f6-d7e5-4cc9-a57e-f4f0b6cbddfc