Решение № 206 от 28.11.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Троян, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20244340100225 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявен от М. К. Г. от гр.Троян срещу И. П. А. от същия град, с цена на иска 15 960 лв. – главница и 11 936. 75 лв.

– лихва за забава.

Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 162 по описа на ДСИ при РС-Троян за 2023 г., взискател по което е ответницата А.. ИД е образувано за дължими суми за издръжка за двете деца на страните, както и лихви върху тези суми.

Ищецът признава, че дължимата издръжка е за двете деца, родени по време на съвместното съжителство на страните, която издръжка е постановена със съдебно решение по гр.д. № 667/2013 г. по описа на РС-Троян.

Ищецът твърди, че за издръжката, дължима за периода 01.07.2012 г. – 01.11.2018г., е изтекла давността от 5 г., съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и тези вземания са погасени по давност.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумите за издръжка за двете ненавършили пълнолетие деца на страните, както следва: за М.М.Г. сума от 9 120.00 лв., представляваща дължимата издръжка за периода от 01.07.2012 г. до 31.10.2018 г., заедно с лихвите върху сумата в размер на 5 848.19 лв. и за И. М.в Г. сумата 6840.00 лв., представляваща дължимата издръжка за периода от 01.07.2012 г. до 01.11.2018г., заедно с лихвите върху сумата в размер на 6 088.56 лв.

Подаден е отговор от ответницата, в който тя признава, че сумите за издръжка на дъщеря й М.М.Г., която е навършила пълнолетие на 20.10.2018г., а именно: 9120.00 лв., представляваща издръжката за периода от 01.07.2012 г. до 31.10.2018г., заедно с лихвите върху сумата в размер на 5848.19 лв., подлежат на погасяване по давност. Ответницата признава, че общата сума от 14968.19 лв. не подлежи на изпълнение от ДСИ.

В отговора ответницата оспорва твърденията на ищеца и предявения иск в частта относно сумите, дължими за издръжка на непълнолетния им син И. М.в Г., като се е 1 позовала на разпоредбата на чл. 115, ал.1, б.“а“ от ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права. Посочила е, че ищецът не е лишен от родителски права.

В отговора е направено искане предявения иск да бъде отхвърлен частично.

В съдебно заседание ищецът М. Г. се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. М. Д. от АК-Ловеч, която поддържа заявената претенция и прави искане същата да бъде уважена изцяло. Адв.Д. е изложила подробно своите доводи и правни аргументи в подкрепа на искането в хода на устните състезания.

Ответницата И. А. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че оспорва иска в частта на дължимата издръжка за сина й И. Г..

По допустимостта на предявения иск:

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на съдебния акт по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Затова и страните по него трябва да са длъжник и взискател. Безспорно е, че ищецът е длъжник, а ответникът – взискател за сумите по влязло в сила определение. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност. Налице е правен интерес от предявяне на иска. Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че въз основа на издаден изпълнителен лист № 260022 от 30.10.2023 год. по гр. д. № 667/2013 г. по описа на Районен съд гр.Троян, е било образувано изпълнително дело № 162 по описа на ДСИ при РС-Троян за 2023 г., по което ищецът е длъжник, а ответницата - взискател.

По делото не се спори между страните, че ищецът е осъден да заплаща издръжка за двете деца на страните с определение № 467/14.08.2013 г., постановено по гр.д. № 667/2013 г., влязло в законна сила на 14.08.2013 г., като размерът на същата е по 120.00 лв. месечно за всяко едно от децата, считано от 01.07.2013 г. за в бъдеще, както и издръжка за минало време - по 90.00 лв. месечно за всяко едно от децата за периода от 01.07.2012 г. до 01.07.2013 г.

Не се спори между страните, че дължимите суми за издръжка на М.М.Г., родена на 20.10.2000 г., която за периода от 01.07.2012 г. до 20.10.2018 г. (навършване на пълнолетие) е в общ размер 9120.00 лв., заедно с лихвите върху тази сума в размер на 5 848.19 лв., са погасени поради изтекла давност.

Спорно е по делото дължимите суми за издръжка на непълнолетния И. М.в Г. за сумата от 6 840.00 лв., представляваща задължения на ищеца за периода от 01.07.2012 г. до 01.11.2018 г., заедно с лихвите върху сумата в размер на 6 088.56 лв., дължими ли са или са погасени по давност.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответницата И. А., че не съществува правото на принудително изпълнение срещу длъжника по изп. дело № 162/2023г. по описа на ДСИ при РС-Троян, за сумите 9 120.00 лв., представляваща издръжката за М.а Г. за периода от 01.07.2012 г. до 31.10.2018 г., заедно с лихвите върху сумата в размер на 5 848.19 лв. и за сума от 6840.00 лв., представляваща издръжка за И. М.в Г. за периода от 01.07.2012 г. до 01.11.2018г., заедно с лихвите върху сумата в размер на 6 088.56 лв., тъй като правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено по давност.

В случая вземанията по издадения изпълнителен лист № 260022 от 30.10.2023 год. са 2 установени с влязъл в сила съдебен акт – пр. определение № 467/14.08.2013 г., постановено по гр.д. № 667/2013г. по описа на Районен съд гр. Троян. С оглед на което, макар и да се касае за периодични плащания, по отношение на тези вземания погасителната давност е петгодишна - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давноста се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

По делото се установи, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист едва на 30.10.2023 г., а изпълнителното дело е образувано на 01.11.2023 г.

В т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и набавяне на документи. Прието е, че давността по чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ налагане запор и възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на публична продан, възлагане вземане за събиране или вместо плащане.

Съгласно ТР № 2/04.07.2024 г., по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съгласно задължителните разяснения по посоченото ТР, погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.

426, ал. 2 ГПК.

Видно е, че за процесния период, за който се претендира настъпване на погасителна давност върху принудителното изпълнение на вземанията за издръжка на двете деца на страните, на са предприемани изпълнителни действия.

В тълкувателната практика на ВКС е прието, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки.

Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. След отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се отнася.

С оглед на тези задължителни разяснения съдът намира, че по спорния в настоящето производство въпрос, по отношение на процесните вземания погасителната давност е настъпила. Видно е от материалите на делото, че ищецът е осъден да заплаща издръжка с акт на съда, постановен и влязъл в сила на 14.08.2013 г., като издръжката той е следвало да заплаща, считано от 01.07.2013 г. за в бъдеще, както и издръжка за минало време-по 90.00 лв. месечно за периода от 01.07.2012 г. до 01.07.2013г. Започналата да тече давност на 14.08.2013 г. (от влизане на решението в сила), не е била прекъсвана с извършване на изпълнителни действия до 01.11.2018 г. (крайната дата на периода, за който е претенцията), тъй като към тази дата изпълнителното производство изобщо не е било образувано.

Ответницата оспорва настъпването на погасителната давност по отношение на вземанията за издръжка на непълнолетния й син М. Г., като се позовава на разпоредбата на 3 чл.115, ал.1, б.“а“ от ЗЗД, съгласно която давност не тече между родители и деца, докато последните упражняват родителските права.

По отношение на спорния по делото въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.

115, ал. 1, б. "А" ЗЗД в отношенията между детето и родителя, на когото не се възлага упражняването на родителските права, респ. до въпроса тече ли погасителна давност между същите относно задължението за издръжка на родителя към детето, е налице трайна практика на ВКС, изразена в Решение № 401 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3552/2013 г., IV г. о., ГК. Съгласно последната, разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД има предвид обичайната житейска практика, възпроизведена в нормативните разпоредби, че децата и техните родители - съпрузи живеят заедно и последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за децата. Когато съвместното съжителство на детето с единия от родителите е преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка, настъпилата фактическа промяна води и до правна промяна. В тези случаи разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права – родителят, на когото не са предоставени родителските права, не е ограничен или лишен от тях, но упражняването им от негова страна не е равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето. При наличие на съдебно признато вземане в полза на детето срещу неупражняващия родителските права родител, правоотношението помежду им се подчинява на общия режим на погасителната давност, като спрямо него не се прилага разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД. Това правно разрешение запазва актуалността си и след постановяване на ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. В последното се сочи, че в случаите на постигнато между родителите споразумение по отношение на упражняването на родителските права, при което те са се споразумели само по някои въпроси, свързани с упражняването на правата, така и при възлагането им от страна на съда на единия от родителите, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, като не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява.