Разпореждане № 12741 от 04.08.2022, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 12741 гр. София, 04.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100106518 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на „осъдителен наказателен иск“ с вх.

№37889/16.06.2022г., подаден от „частен обвинител“ инж. Х.К..

Съгласно заявеното в същия, предявени са множество искания срещу неуточнени ответници, посочени общо като съдии, прокурори, дознатели, вещи лица и психиатри, свързани с отнемане правото на защита на ищцата и извършени спрямо нея очевидни престъпления, неоснователно извършени арести от РУ на МВР Смолян и отвеждане в психиатрия, наричане на подадените от нея жалби „психичен акт“ и др.

След като е приел, че исковата молба е нередовна, настоящият съдебен състав с разпореждане от 28.06.2022г. е дал указания на ищцата за отстраняване на допуснатите нередовности, а именно:

1. Да посочи изрично кои са ответниците по исковата молба;

2. Да формулира ясно искането си до съда;

3. Ясно и разбираемо да изложи обстоятелствата, на които се основава иска;

4. Да посочи цена на иска;

5. Да представи преписи от исковата молба и уточнителната такава за връчване според броя на ответниците;

6. Да представи доказателства за платена по сметка на СГС държавна такса в размер на 4% от посочената цена на иска.

С вх. номер от 25.07.2022г. по делото е постъпил отговор на съдебното разпореждане, в който ищцата заявява, че с мълчалив отказ ВСС и ИВСС са отказали да я конституират да се защитава сама като частен прокурор, както и е отказно да бъдат подведени под отговорност магистрати, с което са й нанесли щети за нацистка неоснователна репресия – тормоз. Затова сочи, че ответници по предявените искова са ВСС и ИВСС. Вторият ответник е МВР заради неизвършена проверка на РУ на МВР Смолян, въпреки подаваните от ищцата жалби. Искането към съда е формулирано като: „наказателна отговорност по реда на НПК и КЗПЧОС“ на „магистрати от ВСС“, на ВСС и ИВСС по повод отказ да бъде допусната защитата на ищцата срещу клеветнически твърдения /вероятно във връзка с изброени от ищцата граждански дела, образувани в различни съдилища в страната/. Отново 1 за изнесени данни за нарушения, извършени от РУ на МВР – Смолян – създаване на фалшиво досие на ищцата и др. Ищцата е посочила, че претърпените от нея вреди са неимуществени и имуществени, лишаване от правото й на свобода, чест, достойнство, пропуснати ползи от работа и от невнесени осигуровки, от отнемане правото й да работи – 432 000 лв. за шест години и е посочена цена на иска – 73 000 лв., без уточняване дали тази сума се претендира като обезщетение са вреди и конкретизация на последните.

След внимателно запознаване с изложеното, съдът намира следното:

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (Опр. № 519/06.07.2011 г., по ч.търг.д. № 174/2011 г., на I т.о.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК). Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.

Процесуалната легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на иска и връщане на исковата молба.

Съдът намира, че дадените от него указания с разпореждането от 28.06.2022г. не са изпълнени. На първо място, макар в исковата молба и уточнителната такава да са изложени изобилно факти и твърдения, между тях е невъзможно да се установи логическа връзка, което препятства подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма и определянето на правното основание на предявените искове. Следва да се има предвид, че въпреки неясното и непълно изложение на спора от фактическа страна, налага се извод, че изложените факти не биха могли да се квалифицират като основания за ангажиране отговорността на посочените ответници – ВСС, ИВСС и МВР.

Конкретното увреждащо поведение на ответниците остава неуточнено. Вместо това са повторени и доразвити твърденията от „осъдителен наказателен иск“ за осъществено срещу ищцата противоправно поведение, без ясно и конкретно посочване в какво се изразява то. Неясни остават конкретните действия на ответниците, в причинна връзка с които ищцата е претърпяла сочените вреди, които от своя страна също не са неконкретизирани по вид и размер. Няма ясно формулирано искане към съда, а в т.нар.

„петитум“ на „осъдителен наказателен иск“ и неговото уточнение отново са изложени 2 факти, които са посочени в обстоятелствената част. Следва да се има предвид, че иск за установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд е допустим само по изключение, в изрично предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК случаи, сред които настоящият случай няма твърдения да попада. Ето защо, ако ищцата счита, че са налице данни за извършено престъпление и следва да се извърши проверка, тя следва да отнесе случая до компетентната прокуратура, а не до гражданския съд.

Като взе предвид горното, съдът намира, че следва на основание чл.129, ал.3 от ГПК да върне исковата молба.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА „осъдителен наказателен иск“ с вх. №37889/16.06.2022г., подаден от инж.

Х.А.С.. К., по който е образувано гр. д. №6518 по описа за 2022 г. на СГС, 30 с-в.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3