Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 494 от 05.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 357/2024
Вид
Определение № 494
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 145,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143,т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19,ал.4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Ловеч, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500357 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

Постъпила е частна жалба № 3493/06.06.2024 година от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Екатерина Спасова Костадинова, против разпореждане ,получено на 03.06.2024 г. година, постановено по ч.гр.д. № 539 по описа за 202 4 година на Районен съд – Тетевен. Посочва, че атакува съдебния акт в частта,в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. И. С. , за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1213.78 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 05.06.2023 г., законна лихва от 05.06.2023 г.до 29.05.2024 г. в размер на сумата 226.39 лева.

Изключително подробно и обстойно мотивира становището си относно правомощията на заповедния съд в заповедното производство, неприложимостта на чл. 145,ал.2 от ЗЗД,дължимостта на договорното възнаграждение при спазване на изискванията на чл. 19,ал.4 от ЗПК, конкретния размер на ГПР, характеристиката на договорените допълнителни услуги,дължимостта на законната лихва от датата на предсрочна изискуемост. Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт ,в отхвърлителната част относно договорното възнаграждение и законната лихва и бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 1

03.06.2024 г. чрез ССЕВ г., а частната жалба е подадена на 06.06.2024 г. чрез ССЕВ. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 5523/31.10.23 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД против В.

И. С. за сумата от общо 3791.66 лв., от които: главница 1100.53 лв., договорно възнаграждение 1213.78 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 05.06.2023 г., законна лихва от 05.06.2023 г.до 29.05.2024 г. в размер на сумата 226.39 лева., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 250.67 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 726.68 лв., неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания 0 лв. начислени на 09.01.2020 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на сумата 500 лева,начислена на 26.03.2024г.. Посочва, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор с потребителски кредит № 30040251509 от 26.10.2019 г., по който е отпуснат кредит .Размерът на кредита по договора възлиза на сумата 4200 лева за срок от 36 месеца. Изтъква се месената вноска по кредита възлиза на 294.39 лв.Изтъква се, че длъжниците не са изпълнили задължението, което е поел по договора, направил е 28 погасителни вноски и изпаднал в забава и кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.065.2023 година.

Постановено е разпореждане № 1573/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 539/2024 г. на Районен съд -Тетевен ,с което е отхвърлено искането за присъждане на следните суми: договорно възнаграждение в размер на 1213,78 лева, за възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 250,67 лева, за възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 726,68 лева, за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 500,00 лева, за законна лихва в размер на 226,39 лева и за разликата над определения размер на разноските и до сумата на претендираните разноски от 340,36 лева. а заявлението за останалите претенции е уважено като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Настоящето производство се развива само в отхвърлителната част на разпореждането № 1573/31.05.2 0 2 4 г. на ТРС за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1213.78 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 05.06.2023 г., законна лихва от 05.06.2023 г.до 29.05.2024 г. в размер на сумата 226.39 лева.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорното възнаграждение от 1213.78 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 05.06.2023 г. Предвид 2 твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от 26.10.2019 г. , по който са платени 28 погасителни вноски от 36,договорената възнаградителна лихва върху главницата от 4200 лева за процесния период, от която не може да се изведе като размер и начин на определяне, нито от заявлението, нито от договора между страните.

Предвид посочването по заявлението, че е обявен кредита за предсрочно изискуем на 05.06.2023 г., не се посочва кога и по какъв начин, нито са представени доказателства, че е съобщено на длъжника това обстоятелство.

В чл. VІ на договора за потребителски кредит е определен размера на договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ за целия срок на договора . В Общите условия изрично е вписано, че договорното възнаграждение включва само годишния лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора,предвид граматическото тълкуване на чл. 4 от Общите условия. В клаузите не е посочено, че в договорното възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно изрично е предвидено в т. 6 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупената допълнителна услуга е част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план, което определя общия размер на дълга на сумата 10598.38 лева при месечна вноска от 294.39 лева.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.

143,т.5 от ЗЗП.Длъжниците имат качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че договорянето на фиксиран размер на възнаградителна лихва, върху която не може да влияе длъжника , нито пък той отразява изменение на компонентите, които го формират, навежда на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК .

По отношение претендираните законна лихва от 05.06.2023 г.до 29.05.2024 г. в размер на сумата 226.39 лева, съдът намира, че не се дължи присъждането на сумата. На първо място при платените 28вноски, в които е включен размера на вноската за допълнителни услуги от 91 лева месечно размерът на главницата не е изчислен надлежно. Съдът приема, че базата при която е определена законна лихва е неправилно посочена, тъй като разпоредбите на договора, с които е уговорено възнаграждение за услугите 3

„Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите.

Включването им в Общите условия -чл. 15, предполага, че потребителят няма право на избор дали да ги приеме. Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в двоен размер. Предвид недължимостта на сумите за възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и „Флекси“ размерът на главницата на дълга следва да се намали с недължимите, но платени от длъжниците суми, което не е сторено от заявителя. В такъв смисъл претендираните суми по акцесорните вземания са неправилно определени и предвид вида на настоящето заповедният съд не може да ги преизчислява.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1573/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 539/2024 г.на ТРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. С. , за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1213.78 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 05.06.2023 г., законна лихва от 05.06.2023 г.до 29.05.2024 г. в размер на сумата 226.39 лева е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №

1573/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 539/2024 г.на Тетевенски районен съд,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. С. , за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1213.78 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 05.06.2023 г., законна лихва от 05.06.2023 г.до 29.05.2024 г. в размер на сумата 226.39 лева Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4