Решение № 1370 от 14.10.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110101666 по описа за 2025 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК Ищецът Й. Р. М. заявява, че от телефонно обаждане разбрал, че е длъжник по договор за потребителски кредит № ***/*** г. за сумата от 1600 лева главница, ведно с възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и др. Твърди, че никога не е искал и не е отправял волеизявление за отпускане на кредит от ответното дружество и че не е подписвал такъв, не е получавал никакви суми по цитирания договор за кредит, или каквато и да е сума от ответното дружество. Заявява, че негов колега му признал, че е ползвал личните му данни за изтегляне на кредита, като към момента е образувано ДП № ***/*** г на 09 РУ СДВР. Моли съда да приеме за установено, че той не дължи сумата от 4176 лева по договор за потребителски кредит № ***/*** г., тъй като не е сключвал този договор.

В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв. Б. от САК. Поддържа исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М. от САК е депозирал отговор на исковата молба. Моли съда да спре производството поради образувано ДП. Евентуално моли съда да отхвърли иска. В съдебно 1 заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника си поддържа депозирания отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Прието като доказателство е подадено от ищеца уведомление до ответното дружество, с което заявява, че е станал жертва на измама от страна на лице, имащо достъп до неговите лични данни. Приобщени са като доказателства заверени преписи от материалите по ДП ***/*** г. на 09 РУ СДВР , пр. преписка № ***/*** г. на СГП, образувано по заявление на Й. Р.

М.. Приложена е справка за банкови и платежни сметки на физическо лице издадена от БНБ на *** г., видно от която ищецът има разкрити две сметки в „***“ АД, едната от които закрита през м.юни 2021 г., а другата активна.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е процесуално допустим. Ищецът има правен интерес от предявяване на иск, с който да се отрече правото на ответното дружество на вземане в размер на 4176 лева, представляващо главница, лихвивъзнаградителна и законна, неустойки, такси и разноски по договор за потребителски кредит № ***/*** г., доколкото твърди, че не е сключвал този договор, но в Централния кредитен регистър фигурира като кредитополучател по два «бързи» кредита, изтеглени от «Кредирект» и от «Макроадванс».

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест при предявения отрицателен установителен иск ответникът следваше пълно и главно да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за потребителски кредит, сключен между тях и изправността си по този договор. Ответникът не успя да проведе подобно доказване, а от своя страна ищецът, чрез представените доказателства установи изложените твърдения за липса на негово съгласие досежно сключването на процесния договор. От приобщените като доказателства материали по ДП е видно, че след подадено заявление от ищеца до началника на 09 РУ –СДВР и извършена предварителна проверка е образувано ДП № ***/*** г. на 09 РУ СДВР, пр.пр. № ***/*** г., за извършено 2 престъпление от общ характер. Установява се, че на *** г. , за да бъде получен кредит са представени в подадено по електронен път заявление до «Кредирект» ЕООД за отпускане на кредит неверни данни относно самоличността на заявителя. От протокола за разпит на лицето З. В. В. е видно, че той е използвал телефона на ищеца, с когото са били в приятелски и колегиални отношения, без негово знание и от негово име направил заявка за кредит до «Кредирект» за сумата от 1600 лева, като в заявлението посочил собствената си банкова сметка. Потвърдил искането си в телефонен разговор със служител на фирмата, проведен от телефона на ищеца, като се представил за него. Наредената сума от 1600 лева по предоставената негова банкова сметка в «***» прехвърлил в друга негова сметка. През м. май 2024 г. по същия начин използвал личната карта на ищеца и вече от своя телефон кандидатствал от името на Й. за друг кредит от «Макроадванс». С горното се потвърждават твърденията на ищеца, че не е давал съгласие за сключване на този договор за потребителски кредит и че неговите лични данни са използвани от друго лице, без негово знание и съгласие. Сумата по кредита от 1600 лева е постъпила не по сметка на ищеца, а по сметка на лицето З. В., което се установява, както от неговите показания, дадени на ДП, така и от писмо изх.№ *** г. от директор «Корпоративна сигурност» при ответното дружество, според което заемната сума е преведена по сметка №******************** на *** г. и приложеното платежно нареждане.

Видно от приетата справка от БНБ, ищецът не притежава банкова сметка с този номер. Горното е достатъчно за съда да приеме за установено, че иска е основателен и доказан. Между страните не е сключен договор за потребителски кредит с № ***/*** г. , ищецът не е получавал заемна сума от ответника в размер на 1600 лева, поради което ищецът не дължи на ответника сумата от 4176 лева, представляваща главница по този договор, ведно с начислени лихви- договорна и законна, такси и разноски.

При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил ДТ от 167,04 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, които ответникът следва да му заплати. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед предоставената правна защита на ищеца, обема на извършената работа, осъщественото процесуално представителство, цената на иска и не надвишава значително минималния 3 размер предвиден в чл. 7,ал.2,т.2 от възнаграждения за адвокатска работа.

Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК , че Й. Р. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** № *,вх. *, ет.*,ап.** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК 207024290 , седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115,Е,ет.5 сумата от 4176 /четири хиляди сто седемдесет и шест/ лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно с начислени лихвидоговорна и законна, такси и разноски, тъй като не е страна по този договор.

ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115,Е,ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Р. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №*,вх.*, ет.*,ап.** сумата от 1167,04 /хиляда сто шестдесет и седем лева и 4 ст./ направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4