Определение № 1070 от 07.10.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1951/2021
- Вид
- Определение № 1070
- Подписан
- 07.10.2021
- В сила
- 07.10.2021
- Състав
- Снежина Колева, Виктория Марианова Станиславова, Петър В. Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл. 323, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1070 гр. София, 06.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Снежина Колева
Членове:
Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20211100601951 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 243, ал.7 от НПК и е по жалба на Е.И.
Й. срещу определение на СРС от 23.02.2021г. по чнд № 14347/2020г. на СРС, 21 състав.
Страната изразява недоволство от посочения съдебен акт и настоява за отмяната му, т.к. е необоснован и неправилен; иска се връщане на преписката на досъдебното производство /д.п./ с конкретни указания за приложението на закона.
Софийски Градски съд, като прецени данните по делото, намира че жалбата е допустима – предявена е от лице с правен интерес и в посочения в закона срок, а разгледана по същество – е основателна.
Констатира се по делото, че досъдебното производство е било образувано за това, че на 25.01.2019г. , в гр. София , кв. Обеля, самоволно, не по установения за това ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо предполагаемо право – сменена ключалка на входната врата на метално хале, тип „Кнудсон“.
С постановление от 17.08.2020г. прокурор от СРП е приел, въз основа на показания на свидетелите К. и В., че процесното хале е на „Е. - СВ“ АД и същото не е било продавано или отдавано под наем, а е било предоставено за ползване /на приятелски начала/ на св.Й..
След като били прекъснати отношенията с последния, първите две лица решили да обезопасят помещението в което държали вещи, при което на 25.01.19г. в присъствие на нотариус, полицейски - и СОТ - служители била сменена охранителната система и обекта бил заключен. Впоследствие било установено влизане в обекта от Е.Й., за което била образувана друга прокурорска преписка /пр.пр./. Прокурорът отразил, че служители на работна група в СО – район Връбница проверили обекта на 13.08.19г. и установили, че 1 халето било затворено и без признаци да се стопанисва от някого. Същевременно прокурорът се е позовал на показанията на Й., че след 25.01.19г. не е установявал смяна на заключващите механизми и продължава да го ползва. При тези констатации, направените изводи са, че по д.п. отсъстват достатъчно доказателства, че самоволно не по установения от закон ред е осъществено едно оспорвано от Й. право, „с което в значителна степен са били засегнати негови права и интереси и обществени отношения- липсват достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал.1 от НК“. Допълнително е наведено, че „дори с определено действие да бъде променено самоволно съществуващо фактичЕ. положение, което се оспорва от другиго, то следва случаят да не е маловажен – с деянието в значителна степен следва да се засягат обществени отношения и правата на някого“ . При тези обстоятелства, на основание чл. 243, ал.1 т.1 от НПК във вр. 24, ал.1 т.1 НПК е прекратено наказателното производство по пр.пр. 1706/2019г. на СРП, - д.п.
1020/2019г. на 09 РУ СДВР.
Настоящият състав намира, че в постановлението неправилно, т.к. отсъства цялостен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.
Изцяло извън вниманието на решаващия орган са останали и не са обсъдени показанията на самия Й. и съпругата му Р. Й.а, в които се съдържат твърдения за наличен и възникнал спор по отношение на процесното хале през октомври – ноември 2018г. при искане от страна на св. В. към Й. да го напусне и при отказ на последния да го направи, освен при условието да му бъде заплатена сумата от 27 000 лева. Тези обстоятелства, всъщност не се оспорват от св. В. и св. К., както и не е спорно, че далеч преди процесните събития, Й. е бил допуснат да ползва халето /включено в капитала на „Строителство и възстановяване – СВ“ ЕАД със заповед на МРРБ, преобразувано в АД през 2001г. и чийто член на СД св. В. е бил / : години преди това - 10- ина години преди събитията от 25.01.19г. според Й., а според В. - това е станало 2011-2012г.
Или обобщително, обвинителната власт е игнорирала източници на информация изнесеното от Й. и съпругата му, при което фактическите изводи, изложени в постановлението се явяват необосновани, а и направени при отсъствие на цялостно изясняване на отношенията между страните, касаещи събитията от 25.01.19г.. По преценка на обвинителната власт могат да се изследват и други обстоятелства – напр. за първоначалните уговорки между В. и Й., при допускането на последния в халето на дружеството, респ. и относно изразяваното от Й. пред кандидат – наематели на склада отношение по евентуално освобождаване на халето. Посоченото би разкрило фактическите отношения между страните, като следва да се отбележи че в наказателното производство не би могъл да се разреши и насложилия се спор и относно собствеността на халето .
Освен отстъствието на пълноценно изследване и излагане на аргументирано становище по фактите, се налага извод и за неяснота на правните изводи, които поради 2 бланкетния им характер, не разкриват действителните съображения на прокурора, довели го до решението за прекратяване на д.п. – дали липсата на доказателства за извършено деяние или пък налични действия, но не отговарящи на критериите за съставомерно поведение или отсъствие на други, изискуеми обективни признаци от състава на престъплението – като напр. немаловжаност на случая. На последния признак и прокурорът е обърнал внимание, но следва да отчете, че обсъждането на такъв елемент от престъплението би имало своето основание при положителен извод, че е налице осъществено изпълнително деяние самоволно предприети действия по принудително удовлетворяване на определено вземане/ право , а в постановлението такъв извод не се съдържа.
При тези данни, въззивният съд намира, че постановлението на СРП е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.
Аналогичен извод се следва и за определението на СРС, с което акта на СРП е потвърден, тъй като не е констатирано, че в постановлението липсват съществени фактически констатации и правни изводи по предмета на делото, че от обвинителната власт не са обсъдени в цялост доказателствените източници и не са изложени аргументирани съображения. Илюстрация за това е и факта, че СРС вместо преценка законосъоразността над контролираното постановление, е направил собствени, пространни фактически изводи, а от тях е извел и правни такива, които са необосновани, и от гледна точка на решаването на въпросите за наличие или отъствие на съставомерно по НК поведение, така и от гледна точка на изложените съображения по решаване на спора за собственост между страните, което не би могло да се осъществи в настоящата, ограничена откъм предмет процедура.
При тези данни, въззивният съд намира че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, респ. такова е и постановлението на СРП, като тези актове следва да се отменят, а делото да се върне на д.п. с оглед правилното приложение на закона.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.8 вр. с ал.6 т.3 от НПК, Градски съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.02.2021г. по чнд № 14347/2020г. на СРС, 21 състав и вместо него постановява
ОТМЕНЯ постановление от 17.08.2020г. прокурор от СРП НПК е прекратено наказателното производство по пр.пр. 1706/2019г. на СРП, д.п. 1020/2019г. на 09 РУ- СДВР и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора с оглед изложеното в обстоятелствената част.
3
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4