Определение № 496 от 16.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. Стара Загора, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500258 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. против разпореждане № 532 от 14.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 255/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., в частта с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Й. Й. за сумата от 677,71 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Частният жалбоподател обжалва посоченото по-горе разпореждане за следните суми: 226,72 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.04.2022 г. за мобилен номер 359892921894; 120,89 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.04.2022 г. за мобилен номер 359895464067, от които 110,09 лв. са за неустойка за предоставено за ползване устройство „Самсунг Галакси А03s 32 GB White“ с отстъпка от стандартна цена, съгласно договор за мобилни услуги от 11.02.2022 г.; 109,92 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.04.2022 за мобилен номер 359895688306; 110,09 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.04.2022 г. за мобилен номер 359897533213 и 110,09 лв., представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.04.2022 г. за мобилен номер 359897658292. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част.

Излага подробни съображения в жалбата си относно правото му да търси неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на три стандартни месечни абонаментни такси и моли въззивният съд да отмени 1 обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. срещу М. Й. Й. от с. Ц., общ. Ч. за издаване на заповед за изпълнение за 1842,88 лв. Посочено е, че задължението произтича от договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, както и от договори за лизинг. За вземанията били съставени четири фактури - № 7350338949 от 01.05.2023 г.; № 7351613179 от 01.06.2023 г.; № 7352882373 от 01.07.2023 г. и № 7354173937 от 01.08.2023 г.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 677,71 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. За да постанови този акт, съдът е приел, че претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за нищожни като неравноправни клаузи, за което съдът следи служебно. Приел е, че според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжникът, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Приел е, че тази разлика не се дължи при разваляне на договорите, защото има действие само за напред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън функциите на неустойката.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

В случая заявителят претендира неустойка за прекратяване на договорни правоотношения по договори за предоставяне на мобилни услуги, а не за прекратяването на договорите за лизинг. С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договора и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси за мобилни услуги), става дума за разваляне на договор поради неизпълнение, което има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието 2 действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще.

Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по характер не е компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди.

В случая е уговорена неустойка за неизпълнение и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора.

Само че нейният размер надхвърля размера на 3-месечни абонаментни такси и това е очевидно при простото пресмятане на сумата, но и от уговореното в договорите и допълнителните споразумения към тях, а именно, че се дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, като в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти и в допълнение на същата неустойка - част от разликата между най-ниския и найвисокия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. С други думи неустойката не включва само абонаментни вноски, както се твърди, а и допълнение. В този случай, упражнявайки своето потестативно право да развали договора поради неизпълнение от страна на абоната, мобилният оператор се освобождава от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това претендира заплащане на сума под формата на неустойка. По този начин необосновано се достига до неоснователното му обогатяване. Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции и цели компенсация за всички неполучени вноски до края на срока на договора. Такава уговорка противоречи на добрите нрави, поради което се явява нищожна.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане за неоснователни. Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 532 от 14.03.2025 г., постановено по 3 ч.гр.д. № 255/2025 г. по описа на Районен съд - Ч..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4