Решение № 418 от 08.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Бургас, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500250 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, чрез адв. Кирил Перусанов срещу Решение №2231/01.11.2023г. по гр.д. №6998/2022г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от дружеството против Н. Д. И. иск с правно основание чл.76 от ЗС за осъждане на ответника да върне на ищцовото дружество отнетото чрез насилие или по скрит начин държане върху недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Созопол, целият с площ от 995 кв.м., с административен адрес: местност „Мапи” и трайно предназначение – земеделска земя, начин на трайно ползване – друг вид нива, както и върху намиращите се в имота 4 бр. временни постройки каравани и навеси над тях, с размери 6м х 6м и дружеството е осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1200 лв.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. На първо място, за неправилен се сочи изводът на съда за недоказаност на държането, упражнявано от ищцовото дружество доколкото представения по делото последен договор за наем, въз основа на който същото се легитимирало като наемател бил прекратен, поради което и към твърдяната дата не се явявало държател. Навежда се, че съобразно трайната съдебна практика възможността договора за наем да бъде мълчаливо продължен при условията на чл. 236, ал.1 1

ЗЗД не зависи и не може да бъде дерогирана от клауза в договора за наем, според която всяко изменение на договора следва да бъде по взаимно съгласие на договора. В случая, страни по договора били търговци и нито една от страните не се е възпротивила на продължаване действието на договора за наем. На второ място, за неоснователен се сочи доводът на съда за недоказаност на твърдението, че държането е отнето по скрит начин, тъй като къмпингът бил денонощно охраняван. В настоящия случай и двете хипотези на чл.76 от ЗС били налице, тъй като по делото се установило насилствено отнемане на държането, а отделно и скрито отнемане доколкото липсвали доказателства или твърдения ответникът да е бил въведен в имота по законоустановения ред и начин. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че държанието на ищеца било възстановено след като оградата била премахната. По делото нямало такива данни като страните не спорели, че ответникът - Н. И. държи имота към настоящия момент, както и към 29.04.2022г. Доколкото съдът е приел, че по делото не е безспорно доказано, че именно ответникът Н. И., лично или чрез трети лица, е отнел държането на имота от „ТХ Русалка Холидейз" ЕООД, се моли да бъде допуснат при режим на довеждане свидетел с разпита на който, ще се установи, че именно той е отнел по скрит и насилствен начин държането на имота на посочената в исковата молба дата. Заявени са доказателствени искания за разпит на свидетел. По същество се моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Д. И. чрез адв. Марио Златарев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обосновано районният съд приел, че ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване, че е държал/осъществявал за другиго фактическата власт върху процесния имот към момента на твърдяното отнемане от ответника, самият факт на отнемането, както и че така твърдяното отнемане е станало по скрит начин и чрез насилие. Не било установено и доказано обстоятелството, че процесният имот въобще попадал в границите на къмпинг Каваци. От събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетеля Д., потвърдени в голямата си част и от тези на св.Е., се установило, че през последните повече от пет години имотът се ползвал - държал без каквото и да е прекъсване не от ищеца-въззивник, а от трети лица - наематели, че същите са заплащали наем не на ищеца, а на съвсем различно лице, че имотът никога не е бил заграждан, с изключение на остатъци от стара телена ограда в южния му край, че към същия е бил и е налице свободен и безпрепятствен достъп, както от къмпинг Каваци, така и от къмпинг Смокиня. Съобразявайки това, районният съд достигнал до правилен и обоснован извод, че ответникът никога и под никаква форма не е отнемал владението/държането на същия, а още по-малко по скрит или насилствен начин. Действително в началото на 2022г.

2 собствеността върху имота /съответните идеални части от същия била придобита от ответника въз основа на договори за замяна и покупкопродажба, но процесният имот както преди това, така и след това до настоящия момент се владял от собствениците на същия, нямащи нищо общо с ищците по настоящото производство и се ползвал от трети за настоящото дело лица. Заявено е доказателствено искане за разпит на свидетел, при допускане на свидетел на въззивника. Претендирани са разноски.

В открито съдебно заседание въззивното дружество, съответно въззиваемият, представлявани от техните процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора към нея.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба, подадена от „Хелио-тур-с“ АД и от „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД и двете представлявани от Евгения Златева Банева, чрез адв. Мирослав Стойков срещу Н. Д. И.. Твърди се в исковата молба, че от 2000г. „Хелио-турс“ АД е във владение на имот №*** по КККР на гр. Созопол, целият с площ от 995 кв.м., находящ се в м. „Мапи“, землище гр. Созопол. По силата на сключен договор за наем между „Хелио-тур-с“ АД и „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД от 2016г. държател на имота е „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, като последното държи имота за първия ищец. Твърди се, че на 29.04.2022г. владението на първия ищец и държането на втория върху имота било отнето от Н. Д. И., който се позовал на правата си по нотариални актове за покупкопродажба от 02.-04.2022г. на ид.части от имота. Същият навлязъл в имота без никакво уведомление и започнал да го подновява за ползване. Премахната била ограда с дължина 6м., теренът бил разкопан, за да се прекара водопроводна инсталация. Сигнализирани били полицейските органи като действията временно били преустановени, но впоследствие действията по отнемане отново били подновени. Ищците не били допускани в имота и били направени навеси с брезентови завеси – 4бр. с площ от 40 кв.м. От този момент ответникът владеел имота. С уточнение на исковата молба е заявено, че в имота има поставени 4 бр. каравани и навеси, които представляват леки конструкции, затворени от всички страни с бетонови тенти, с размери 6х6м.

Иска се ответникът да бъде осъден да върне отнетото чрез насилие или по скрит начин държане върху имота, ведно с намиращите се в него постройки на „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД на основание чл. 76 от ЗС, а при условията на евентуалност, в случай че не се установи отнемане на държането чрез насилие или по скрит начин, същият да бъде осъден да върне отнетото владение на „Хелио-тур-с“ АД на основание чл. 75 от ЗС. Ангажирани са доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Н. Д. И. чрез адв.

3

Марио Златарев, с който е взето становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че същите са предявени извън предвидените в чл. 75 и чл. 76 от ЗС шестмесечни срокове. Възразено е, че пред Районен съд Бургас е образувано висящо гр.д. №8389/2022г. въз основа на предявен от „Хелио Тур-с“ АД против ответника и неговите праводатели ревандикационен иск по отношение на същия поземлен имот. По същество се оспорват твърденията, че първият ищец е собственик и е владял от 2000г. имота, както и че вторият го е държал от 2016г. Оспорва се имота да попада изобщо в границите на къмпинг Каваци, за който се твърди да е придобит от дружеството-ищец. Сочи се, че част от имотът се държал от ответника, считано от м. февруари 2022г., а преди това в продължение на години се държал от третото за спора лице – Т.Х.Г., въз основа на сключен от него със собствениците на имота договор за наем, а Г. от своя страна преотдавал имота под наем. Не оспорва обстоятелството, че ид.ч. от имота са придобити от ответника в началото на 2022г., но се твърди, че имотът години преди това се е владял от собствениците на същия и се е ползвал от трети лица. Оспорва се да е налице отнемане, както и отнемане, извършено чрез насилие или по скрит начин. Оспорени са представените от ищците доказателства и са ангажирани други.

С Определение №5112/07.09.2023г. съдът, като е взел предвид служебно известното му гр.д. №8389/2022г. по описа на БРС, образувано по предявен от „Хелио-тур-с“ АД против Н. Д. И. ревандикационен иск за спорния имот е прекратил поради недопустимост производството по настоящото дело в частта му, касаеща предявените от „Хелио-тур-с“ АД против Н. Д. И. искове като определението е влязло в сила.

За установяване верността на твърденията си, страните са ангажирали доказателства.

От ищецът са представени 4 бр. договори за наем:

Договор за наем от 01.02.2009 г., с който „Хелио-тур с“ АД отдало на „ТХ Русалка холидейз“ АД за временно и възмездно ползване притежаваните от първото дружество недвижими имоти, представляващи туристически бази, а именно къмпинг „Каваци“, включващ терен с площ от 217 400 кв.м. и находящите се в него ресторант „Каваците“, магазин за хранителни стоки, мотел и рецепция, 3 бр. санитарни възли, 150 бр. дървени бунгала, сладоледна „Каваците“, туристическа къща „Каваците“, дискотека „Каваците“, сладкарница „Албена“, снек бар „Каваците“ и снек бар „Емона“, както и други подробно описани обекти със срок на договора три години, считано от датата на подписване на договора, който договор е удължен с допълнителен анекс от 25.01.2009г. с още три години, считано от момента на подписване на анекса.

С договор за наем от м.май 2013 год. и уговорен срок от 3 години, считано от въвеждане на наемателя във владение на наетите обекти, ищцовото дружество отново наело къмпинг „Каваци“, включващ терен от 217 4

400 кв.м. и находящите се в него магазин за хранителни стоки, мотел и рецепция, 3 бр. санитарни възли, 150 бр. дървени бунгала, сладоледна „Каваците“, туристическа къща „Каваците“, дискотека „Каваците“, сладкарница „Албена“, снек бар „Каваците“ и снек бар „Емона“.

На 05.01.2015г. двете дружества отново сключили наемен договор със срок от 3 години, считано от подписването като предмет на договора е къмпинг „Каваци“, включващ терен от 217 400 кв.м. и находящите се в него ресторант „Каваците“, магазин за хранителни стоки, мотел и рецепция, 3 бр. санитарни възли и 150 бр. дървени бунгала.

Видно от договор за наем от 01.05.2016г. „Хелио-тур-с“ АД отдало на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за временно и възмездно ползване притежаваните от първото дружество недвижими имоти, представляващи туристически бази, а именно къмпинг „Каваци“ – терен с площ от 32 400кв.м. и находящите се в него ресторант „Каваците“, магазин за хранителни стоки, мотел и рецепция, 3 бр. санитарни възли, 150 бр. дървени бунгала и бърза закуска, както и други обекти за срок от 3 години от датата на подписване като е уговорено туристическите и търговски бази да се ползват за извършване на търговска дейност през летния сезон от 01.06. до 30.08.

Представено е Решение №1387/22.06.2020г. по гр.д. №9467/2017г. по описа на Районен съд Бургас, с което дружествата „Джи енд джи-90“ ЕООД и „Делта Гард“ ООД са осъдени да върнат на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД държането върху отнетия в периода от 19.06. до началото на м. август 2017г. къмпинг „Каваците“, включващ ПИ с идент. №***, ПИ с идент. № ***, ПИ с идент. № *** и ПИ с идент. №***, ведно с изградените в тях съоръжения – рецепции, бунгала, санитарни възли.