Решение № 1056 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330202572 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-000657 от 13.02.2024 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на А. НЕ Х., ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185, ал.5 вр. ал.2 т.4, от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 600/шестстотин/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Жалбоподателят А. НЕ Х. в жалбата си прави искане за отмяна на НП по конкретно изложени доводи, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А..

Административнонаказващият орган – Началник Група в ОДМВР Пловдив Сектор „ПП“, редовно призован, не изпраща представител. В молбастановище оспорва подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 24.01.2024г г. от св. З.Н.Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 1164770 срещу А. НЕ Х. за това, че на 18.12.2023 г. в 112:33 часа на Републикански път II-86 км. 19+240 с посока на движение от север към юг управлява личния си автомобил Опел Астра Стейшън Вагон с рег.№ *** със скорост 127 км/ч., при максимално разрешена скорост за движение извън населено място от 90 км/ч. Отчетен бил толеранс на измерената скорост от минус 3%, наказуема скорост 123 км/ч, наказуемо превишение от 33 км/ч. Нарушението било установено със стационарно техническо средство тип MultaRadar 00209D32ACE1 и фиксирано в снимков материал № 525, извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на електронни фишове серия К № 4362263, в сила на 07.10.2023г и ЕФ серия К№4113730, в сила от 07.10.23г.

Установеното било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.5 вр. а;/4 т.4, от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: При справка в АИС АНД било установено, че в едногодишен срок, срещу жалбоподателя били издадени и влезли в сила : електронни фишове серия К № 4362263, в сила на 07.10.2023г и ЕФ серия К№4113730, в сила от 07.10.23г

Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, като приел, че водачът системно превишава разрешената максимална скорост в населено място и на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 600.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени. Съдът кредитира и писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие. Съдът, предвид становището на страните и императивно 2 вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Пловдив , Сектор "ПП" , АУАН също е съставен от компетентен орган. Административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН . В случая АУАН е съставен в унисон с разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН , в тримесечния срок от установяване/заснемане на нарушението. НП също е издадено в срокът по чл.

34 от ЗАНН . При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя– трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата бланкетни възражения не се споделят от настоящия съд. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП , като за конкретното превишение определено от АНО на 33 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300.00 лева (триста лева ) в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство система за видеоконтрол било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 127км. /ч. при ограничение от 90 км. /ч., извън населено място , с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , като е установено превишаване на скоростта с 33 км. /ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалваното НП.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.

188 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на сектор ПП МПС-то, с което е извършено нарушението е било собственост на жалбоподателя. Затова правилно АНО е 3 определил субектът на нарушението. Управлението на ППС с превишена скорост, извън населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ал.2 от ЗДвП , като бе посочено по-горе за конкретното превишаване от 33 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300.00 (триста лева) за превишение на скоростта от 31 до 40 км. /ч.

От друга страна в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП., като санкцията в НП е определена като удвоен размер на 300.00 лева, т. е. 600.00 лева и кумулативното лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Последната разпоредба гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 46 е системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно нарушение" /т. 62 на параграф 6 от ДРЗДвП/, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Съдът счита, че не е налице основанието, процесното нарушение да се квалифицира като "системно", предвид съдържанието на разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Видно е от самото НП, че не са налице влезли в сила три нарушения преди процесното, а двата цитирани ЕФ са влезли в законна сила на 07.10.2023г. – т.е. след влизането в законна сила на същите няма други наказания освен процесното , за да се приеме, че е налице „системност“ , по смисъла на на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, при съществени нарушения на материалния закон, предвид налагането на наказание при условията на чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 5 от ЗДвП . С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

В съответствие със Закона и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на жалбоподателя , съдът намери, че не следва да присъди 4 заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като няма данни такива да са сторени от жалбоподателя, съгласно приложеното адвокатско пълномощно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-000657 от 13.02.2024 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на А. НЕ Х., ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185, ал.5 вр. ал.2 т.4, от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 600/шестстотин/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5