Решение № 35 от 06.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110103131 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявен иск от Д. Сл. Д. срещу ЗАД „Б. В. И. Г.”, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 23.07.2020 год., от водач на МПС рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на настъпване на събитието до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че на 23.07.2020 год., в град В., при управление на мотоциклет рег. № *, по ул. „Д.“ в посока ул. „Д- р П.“, до пресечката за ул. „А. К.“, водачът на л. а. рег. № *, без предварително подаден сигнал и отнемайки предимството на ищеца, предприема маневра ляв завой, при което удря управляваното от Д. МПС, а последния и спътникът му падат на земята. В резултат от удара, ищецът получава натъртвания по цялото тяло, охлузване на дясна лакетна става. Последните обуславят невъзможност за самостоятелно обслужване за период от 40 дни, както и силни болки при движение на тялото за период от 3 – 4 месеца. Болки в ставите се наблюдават и към настоящия момент, при промяна на времето. Ограничена е възможността за спорт и физическа дейност. Произшествието е провокирало стрес при управление на мотоциклет.

Към датата на събитието, автомобилът на виновния водач е със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

1

Застрахователят е уведомен за претенцията за изплащане на обезщетение на 06.11.2020 г.

Ответникът – ЗАД „Б. В. И. Г.”, депозира писмен отговор, в срока по чл.

131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенцията.

Оспорва настъпването на застрахователно събитие, причинно – следствената връзка между застрахователното събитие и претърпените вреди, както и интензитета на самите увреждания. Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди намира за завишен, доколкото същото не е съобразено с вида и характера на телесните увреждания, възстановителния период възрастта на пострадалия. Релевира възражение за съпричиняване, основано на твърдения за управление на МПС- то от ищеца с несъобразена скорост, без предпазна каска и обезопасително облекло. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщен на л. 9 от делото е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от съдържанието на който е видно, че на 23.07.2020 г., около 8:30 часа, в гр. В., на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „А. К.“ е реализирано пътно транспортно произшествие, с участници ППС с рег. № *, управлявано от Б. В. В. и ППС с рег. № *, управлявано от Д. Сл. Д.. Произшествието е реализирано след като водачът на МПС с рег. № * от дясна лента на ул. „Д.“ се престроява в съседната лява лента, с цял завИ.не на лява към ул. „А. К.“ и не пропуска движещия се в лявата лента, направо по ул. „Д.“, мотоциклет.

Отразено е в протокола, че в произшествието е участвало и лицето Н. Д. Д., пътник в МПС с рег. № *. Видно от съдържанието на протокола, по отношение на л. а. рег. № * е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „Б.“ АД.

Непосредствено след произшествието, ищецът е откаран в спешно отделение на МБАЛ „Св. А.“, където е извършен медицински преглед, предписани са лабораторни и образни изследвания, видно от приобщената на л. 10- 17 медицинска документация.

На 06.11.2020 г. до застрахователя на деликвента е отправено заявление от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. Към искането са приложени протокол за ПТП, епикриза и други медицински документи.

Посочена е и банкова сметка за изплащане на обезщетението.

От заключението на вещото лице Д.Д. по изготвената съдебно – медицинска експертиза, се установява следното: на 23.07.2020 г., в резултат ПТП, като водач на мотоциклет, ищецът е получил контузия и разкъсно – контузна рана на дясна лакътна става, контузия на гръдния кош, контузия на десен глезен, ожулване в областта на десен глезен, контузия на дясно стъпало;

2 описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху тъпи предмети, същите биха могли да се получат при съпрукосновение между лек автомобил и мотоциклет, последващо падане и удар в настилката; травматични увреждания от този вид отзвучават за около три седмици, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота; не са установени травматични увреждания в областта на главата.

От заключението на вещото лице А.В. по изготвената съдебно – автотехническа експертиза, се установява следното: реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, в две съседни ленти за движение, като дясно – стоящото превозно средство навлиза в лентата на движение и територията на ляво стоящото превозно средство; водачът на л. а. рег. № * е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието, ако не е предприел навлизане в лява лента за движение преди да пропусне движещите се в нея превозни средства; причина за настъпване на произшествието е навлизане на л. а. с рег. № * в лявата лента за движение, попадайки в траекторията на мотоциклет рег. № *; становището на експерта е, че не е била налице възможност за избягване на удара от страна на водача на мотоциклета.

За изясняване на спора от фактическа страна в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством показанията на свид. Н. Д. Д..

В показанията си свидетелката излага, че през м. юли 2020 г., заедно с ищеца е участвала в пътно – транспортно произшествие. Между 08:00 и 08:30 часа, при движение с мотор по ул. „Д.“, управляван от ищеца, малко преди „У“ – образното кръстовище между ул. „Д.“ и ул. „А. К.“, автомобил тип „баничарка“ ги удря от дясно. В резултат на удара са постарадали свидетелката и ищецът, който е държал мотора. Последният е с голяма рана на глезена, около 10 см. в областта на ябълката, охлузвания с рана на лакътя, гръдния кош също и бил засегнат. Възстановителният период е продължил почти до края на годината, изпитва болки и към настоящия момент. Според свидетелката интензивните болки при ищеца са продължили около четири месеца, през което време г- жа Д. се е грижила за обслужването на пострадалия (къпане, обличане, събличане и др.).

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1.) наличие на валидно 3 застрахователно правоотношение между ответникът - застраховател и причинителя на вредата (деликвентът) по договор за застраховка на МПС; 2.) деяние, осъществено от застрахованото лице; 3.) настъпване на твърдените вреди; 4.) причинно – следствена връзка между произшествието и настъпване твърдяните вреди; 5.) размерът на претенцията.

В тежест на ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на произшествието, а също и за съпричиняване от страна на пострадалия.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към 23.07.2020 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговороност“ между ответното дружество и водача на МПС *.

На следващо място, от данните по делото – протокол за ПТП, заключението по автотехническата експертиза, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 23.07.2020 г., около 8:30 часа, в гр. В., на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „А. К.“ е реализирано пътно транспортно произшествие, с участници лек автомобил с рег. № * и мотоциклет с рег. № *, управлявано от Д. Сл. Д.. Установява се също от коментираните доказателства, че произшествието е реализирано след като водачът на МПС с рег. № * се престроява от дясна лента на ул. „Д.“ в лява лента, с цял завИ.не на ляво към ул. „А. К.“, без пропуска движещия се в лявата лента, направо по ул. „Д.“, мотоциклет.

От заключението по съдебно – медицинската експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП, ищеца претърпява телесни увреждания – контузия и разкъсно – контузна рана на дясна лакътна става, контузия на гръдния кош, контузия на десен глезен, ожулване в областта на десен глезен, контузия на дясно стъпало.

Изводът на експерта кореспондира и с ангажираните гласни доказателства – показанията на свидетелката Д., кредитирани в тази част като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото и отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето.

В предвид изложеното съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че настъпилите телесни увреждания при ищцата и щети по автомобила са причинени именно в резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.

В предвид липсата на възражения за наличие на някоя от визираните в чл. 408 КЗ хипотези, следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение.

Изложеното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране 4 отговорността на застрахователя.

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства като характер на уврежданията, начин на извършването им, продължителността на възстановителния процес, негативните емоционални изживявания, в който смисъл са дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968г.

При определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нИ. на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за равнопоставеност на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане. В този смисъл са и Решение № 1/ 26.03.2012 г. по т.д. № 299/ 2011г., на ВКС, ІІ т.о., Решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г., на ВКС, І т.о.,Решение № 179/ 29.01.2016г. по т.д. № 2143/ 2014г. на ВКС, І т.о. и др.

В настоящата хипотеза, от събраните по делото гласни доказателства, представения медицински документи и съдебно-медицинската експертиза, се категорично се установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил увреждания в областта на горен и долен крайник, както и на гръден кош. По отношение на оздравителния период, следва да бъде кредитирано заключението по съдебно – медицинската експертиза, съобразно което подобни травми озвучават за период около три седмици.