Решение № 4918 от 29.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4918 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100500788 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10190 от 17.09.2022г., постановено по гр. дело № 42855/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Е. Б. К., А. Г. Н., В. Г. М., Н. К. Н., искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че дължат при условията на разделност следните суми: сумата от 1284,22 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 28.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 252,38 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., сумата от 14,81 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 3,50 лева за периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г. Сумите се разпределят, както следва: за Е. Б. К.: сумата от 245,72 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 48,29 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., както и суми за дялово разпределение в размер на 2,83 лева- главница за периода от м.01.2018г. до м.02.2019г., мораторна лихва в размер на 0,67 лева за периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г.; за А. Г. Н.: сумата от 245,72 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.02.2019г., ведно със законна 1 лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 48,29 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., както и суми за дялово разпределение в размер на 2,83 лева- главница за периода от м.01.2018г. до м.02.2019г., мораторна лихва в размер на 0,67 лева за периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г.; за В. Г. М.: сумата 245,72 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 48,29 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., както и суми за дялово разпределение в размер на 2,83 лева- главница за периода от м.01.2018г. до м.02.2019г., мораторна лихва в размер на 0,67 лева за периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г.; за Н. К. Н.: сумата от 547,09 лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 107,51 лева за периода от 15.09.2018г. до 12.02.2021г., суми за дялово разпределение в размер на 6,32 лева, главница за периода от м.01.2018г. до м.02.2019г., мораторна лихва в размер на 1,49 лева за периода от 03.03.2018г. до 12.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2021г. по ч.гр.д.№ 10894/2021г. по описа на СРС, 171 състав. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. В. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ответника по делото Е. Б. К..

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата е посочено, че неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение първоинстанционният съд бил приел, че ответниците не били титуляри на вещни права върху имота и не следвало да отговарят за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД.

Поддържат, че още с исковата молба били представени множество доказателства за наличие на облигационна връзка между ищеца и ответниците, които съдът бил допуснал, събрал, но не бил обсъдил изцяло в мотивите си, което довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Съдът не се бил съобразил и с утвърдената практика, че клиент на дружеството бил лице, на името на което била открита партида, било по негова изрична молба или служебно съгласно разпоредбите на ЗЕ. Считат, че ответниците отговарят за размера на цялото задължение. Твърдят, че партидата нямало как да бъде открита на името на повече от един от членовете на семейството, но това не довеждало до извода, че клиент на дружеството щял да бъде само лицето, което било подало заявление-декларация за откриване на партида. Искането към съда е да уважи въззивната жалба и да отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

С молба от 14.10.2022г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че обжалват Решение № 10190 от 17.10.2022г., постановено по гр. дело № 42855/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав.

С молба от 15.05.2024г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че поддържат въззивната жалба, тъй като решението на СРС било неправилно, незаконосъобразно и 2 необосновано. Искането към съда е да отмени решението и да уважи изцяло предявените от дружеството претенции. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни- В. Г. М., Н. К. Н., А. Г. Н. и Е. Б. К..

На 08.05.2025г. са постъпили молби, наречени „искане“ от В. Г. М. и от А. Г. Н., с които е поискано делото да бъде гледано в тяхно отсъствие. Посочено е, че решението на СРС е правилно, основателно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Далсия Елвеко“ ООД /с предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД/.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване на следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители на топлинна енергия през процесния период за процесния имот; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

С оглед релевираните от ответниците възражения за изтекла погасителна давност /в отговорите на исковата молба, подадени от В. М. и Е. К., както и във възраженията по чл.

414 ГПК, подадени от Е. К., В. М., Н. Н. и А. Н./ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното 3 правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящия случай не се установяват.

В конкретния случай от приетия от СРС препис от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 158, том пети, нот. дело № 958 от 1977г. се установява, че на 10.08.1977г. Г.Н.Н. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в ********, трети етаж, комплекс „Надежда“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения при застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с 1,005 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, Р.И И А., двор, ул. „Млада гвардия“.

Прието е удостоверение за наследници от 29.01.2014г., издадено от Столична община, район Надежда, от което се установява, че Г.Н.Н. е починал на 04.03.2012г. и е оставил за свои законни наследници- Н. К. Н. /съпруга/, Ю.Г.И. /дъщеря/, В. Г. М. /дъщеря/ и А. Г. Н.

/дъщеря/.

Приет е препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том Пети, рег.

№ 9584, дело № 635/2014г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на Нотариалната камара, от който се установява, че на 19.12.2014г. Ю.Г.И. е дарила на Е. Б. К. всичките притежавани от нея идеални части, а именно 2400,25/12545 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 6, представляващ съгласно схема на СГКК- гр. София самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, СО- район ********, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Приет е препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том първи, рег. № 819, дело № 10 от 2019г. на нотариус В.К.-Т., рег. № 444 към КЧСИ, от който се установява, че на 07.03.2019г. В. Г. М. е дарила на дъщеря си Й. М. М. собствените си 2400,25/12545 идеални части от следния съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота: гр.

София, район Надежда, ж.к. ********, апартамент 6 с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент.

От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том Първи, рег. № 823, дело № 11 от 2019г. на нотариус В.К.-Т., рег. № 444 към КЧСИ се установява, че на 07.03.2019г. Е. Б. К. е продала на Й. М. М. собствените си 2400,25/12545 идеални части от следния съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ж.к. ********, апартамент 6 с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, както и Н. К. Н. е продала на Й. М. М. собствените си 5344,25/12545 идеални части от съсобствения им недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ж.к.

4

********, ап. 6.

От приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том Първи, рег. № 4691, дело № 119 от 2019г. на нотариус Н.К., пом.нотариус по заместване при нотариус В.К.-Т., рег. № 444 на нотариалната камара, се установява, че на 30.12.2019г. А.

Г. Н. е продала на Й. М. М. собствените си 2400,25/12545 идеални части от съсобствения им недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ж.к. ********, ап. 6.

Приет е препис от Решение № 504338 от 09.10.2018г., постановено по гр. дело № 37191/2015г. по описа на СРС, 57-ми състав, с което е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК следния допуснат до делба недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, Първа част, в жилищна сграда блок стар № ********, построена върху държавна земя, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80,92 кв.м. при съседи: стълбище, Р.И И А., двор, ул. Млада гвардия, и съставляващо имот с идентификатор № *** съгласно Заповед № РД- 18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: