Решение № 1108 от 16.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Кюстендил, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. А. като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520103906 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Р. В. срещу „Информационно обслужване“ АД – клон Кюстендил.

Предявени са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Ищецът иска да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното му уволнение, наложено със заповед № РД-16648/14.10.2025 г. и отразено в последващата заповед № 341/15.10.2025 г., да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Администратор, информационни системи“, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 16 950 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за шест месеца, изчислено върху брутно месечно трудово възнаграждение от 2 825 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба и в хода на производството ищецът поддържа, че неявяването му на работа в периода от 24.09.2025 г. до 30.09.2025 г. се дължи на временна неработоспособност, за която работодателят е бил предварително уведомен. Посочва, че поради продължаваща медицинска процедура издаването на болничен лист за минало време е предстояло. Оспорва твърденията, че на 01.10.2025 г. е осуетил връчването на искане за обяснения, както и че на 08.10.2025 г. е отказал да получи декларация във връзка със закрилата при уволнение. Навежда още доводи за недостатъчна мотивираност на дисциплинарната заповед, за липса на доказана компетентност на нейния 1 издател и за неспазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

Оспорва достоверността на свидетелите на ответника и твърди, че след издаването му болничният лист е бил оставен в офиса на работодателя, като е направен и опит за уведомяване чрез съобщение.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че ищецът не се е явил на работа в пет последователни работни дни, без своевременно да представи болничен лист или друго основание за отсъствието си. Твърди, че на 01.10.2025 г. ищецът е отказал да получи искането за обяснения, а на 08.10.2025 г. е осуетил опита да му бъде връчена декларация относно обстоятелствата по Наредба № 5/1987 г. Оспорва своевременното съобщаване на болничния лист и противопоставимостта му спрямо работодателя, като сочи, че експертното решение на ТЕЛК не му е било изпратено и не е влязло в сила. Позовава се и на недобросъвестно поведение на работника. По иска за обезщетение възразява, че от 29.10.2025 г. ищецът е започнал работа при друг работодател, без да е изменил иска си в претенция за разликата между двете трудови възнаграждения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 евро.

С определение № 582/23.04.2026 г. съдът е очертал предмета на настоящото производство до исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1–3 КТ. Претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 3 080 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и свързаното с нея възражение за прихващане с вземане по чл. 221, ал. 2 КТ, са отделени за разглеждане. Поради това спорът относно валидността на извършеното с втората заповед прихващане не е предмет на настоящото производство.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № **/29.03.2013 г. От представените допълнителни споразумения, щатни документи и издадени от ответника актове се установява, че клонът в гр. Кюстендил самостоятелно упражнявал работодателските правомощия спрямо ищеца. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ поделение, което самостоятелно наема работници и служители, има качеството на работодател и е надлежна страна по трудовия спор.

Към относимия за спора период ищецът заемал длъжността „Администратор, информационни системи“. Това се установява от поименното щатно разписание към 01.10.2025 г., заповед № 341/15.10.2025 г. и останалите трудови документи. Употребеното в заповед № РД-16648/14.10.2025 г. наименование на длъжността „старши администратор“ не съответства на тези документи, но не създава неяснота относно самоличността на наказаното лице и трудовото правоотношение, доколкото са индивидуализирани неговите три имена, структурното звено и длъжността, а последващата заповед съдържа правилното й наименование.

2

Не се спори и че относимото брутно месечно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 2 825 лв.

От представената електронна кореспонденция се установява, че на 24.09.2025 г. в 16:47 ч. ищецът е изпратил електронно съобщение до ръководителя на „Човешки ресурси“ В. Ст., с копие до директора на клона Р.

Д.. В него е посочил, че здравословното му състояние се е влошило, че не е в състояние да посети клона и че по отношение на него се провеждат медицински процедури, във връзка с които предстои издаване на болнични листове за минало време. Отговорът на В. Ст. от същия ден установява, че това съобщение е получено и съдържащата се в него информация е достигнала до работодателя.

На 27.09.2025 г. ищецът е изпратил болничен лист, обхващащ само 23.09.2025 г., като е посочил, че останалите медицински документи ще бъдат представени допълнително. В отговора си от 29.09.2025 г. работодателят изрично е отбелязал, че полученият документ се отнася единствено за 23.09.2025 г.

Следователно електронната кореспонденция доказва, че работодателят е бил предварително уведомен за здравословен проблем на ищеца и за очакваното издаване на медицински документи за минало време. Тя обаче не установява, че към 29.09.2025 г. вече е бил представен конкретен болничен лист за периода от 24.09.2025 г. до 30.09.2025 г.

На 01.10.2025 г. директорът на клона е издал заповед № РД-16-613, с която е поискал от ищеца писмени обяснения за неявяването му на работа от 24.09.2025 г. до 30.09.2025 г., които да бъдат представени до края на следващия работен ден след връчването. Върху документа е отбелязан отказ за получаването му на същата дата, удостоверен от Л. К. и С. П..

На 08.10.2025 г. работодателят е предприел опит да връчи на ищеца писмо № 94-00-168, към което е приложена декларация относно трудоустрояване и заболяванията по Наредба № 5/1987 г. Съдържанието на писмото обаче не включва изрично запитване дали към момента ищецът ползва разрешен отпуск поради временна неработоспособност.

Също на 08.10.2025 г. ТЕЛК е постановила експертно решение № 00510 относно продължаване на временната неработоспособност на ищеца, а на 10.10.2025 г. ЛКК при МЦ „Евромед 2“ е издала болничен лист № Е20252438332, изрично обозначен като издаден „за минало време“, с който е удостоверена временна неработоспособност за непрекъснатия период от 22.09.2025 г. до 21.10.2025 г. включително.

Със заповед № РД-16-648/14.10.2025 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в периода от 24.09.2025 г. до 30.09.2025 г. Заповедта е получена от него на 15.10.2025 г. около 09:40 ч.

Последващата заповед № 341/15.10.2025 г. сочи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение вече наложеното дисциплинарно наказание и е връчена на ищеца на 21.10.2025 г., като в нея е записано, че 3 правоотношението се прекратява от деня, следващ връчването.

От удостоверението на НАП, прието в съдебното заседание на 29.05.2026 г., се установява, че на 29.10.2025 г. ищецът е започнал ново трудово правоотношение с „Енерджи Тийм“ ЕООД. Обстоятелството, че в представената хартиена трудова книжка последното вписване е към 01.06.2025 г., не опровергава данните от НАП, тъй като двата документа отразяват трудовите отношения по различен начин и към различен момент. За периода между прекратяването на процесното трудово правоотношение и 29.10.2025 г. не е установено наличие на друг трудов договор.

Удостоверението от новия работодател от 22.04.2026 г. сочи общ брутен доход от 1 622,96 евро за периода от 29.10.2025 г. до 22.04.2026 г., без разбивка по месеци и без посочване на размера на договореното месечно брутно трудово възнаграждение.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелите Л. К. и С. П. са служители на ответника, поради което показанията им следва да бъдат преценени при условията на чл. 172 ГПК и във връзка с останалия доказателствен материал. Само по себе си обаче обстоятелството, че са служители на ответника, не ги прави недостоверни.

И двамата свидетели последователно описват пътуване с директора на клона до района на с. Р. на 01.10.2025 г., присъствието на познат автомобил и каравани, среща с ищеца и отдалечаването му в момента, в който директорът се опитал да му връчи искането за обяснения. Колебанието на свидетеля П. относно марката на автомобила, непълното му познаване на местните наименования и различията в описанието на местността представляват неточности в детайлите, но не са достатъчни да разколебаят общото ядро на непосредствените възприятия на двамата свидетели.

Липсата на пътен лист или командировъчна заповед също не доказва сама по себе си, че пътуването фактически не е било осъществено. Данните от Тол системата за движение на служебния автомобил на 01.10.2025 г. в 16:54 ч. в района на П. ч. представляват обективна индиция, че автомобилът се е движил в съответната посока. Тези данни не установяват кои лица са се намирали в автомобила, точната му крайна точка или конкретните действия при опита за връчване, но кореспондират с основната част от свидетелските показания.

Справката на АПИ, че пътят В.–Р. е бил отворен към същата дата, от своя страна изключва твърдяната физическа невъзможност за осъществяване на пътуването.

Посочената от ищеца жалба до Министерството на здравеопазването не установява по несъмнен начин, че в часа на срещата той се е намирал в София, доколкото не съдържа достоверни данни за дата, час и място на лично подаване.

При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът кредитира свидетелските показания относно извършения на 01.10.2025 г. опит за връчване на искането за обяснения. Не е необходимо за този извод да бъдат 4 установени с абсолютна точност всички подробности на маршрута и местността.

По отношение на събитията от 08.10.2025 г. свидетелят Г. Г. твърди, че е видяла ищеца при открехната врата на адрес на ул. „Х. Д.“, а свидетелят К. описва силует зад затваряща се врата. Сведенията, получени от съседи или от служител в търговски обект относно местоживеенето на ищеца, не представляват непосредствени възприятия и не доказват неговия адрес.

Несъвпадението с постоянния адрес по лична карта само по себе си не би препятствало лично връчване на друго място, ако присъствието на лицето там бъде установено.

От доказателствата може да се приеме, че на 08.10.2025 г. работодателят е предприел действия за събиране на декларация относно евентуално наличие на обстоятелства по Наредба № 5/1987 г. Не се установява обаче ищецът да е бил уведомен чрез този опит за конкретния болничен лист, издаден впоследствие, нито да се е отказал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

Свидетелят А. З. твърди, че на 10.10.2025 г. около 17:00 ч. е оставил болничния лист и решението на ТЕЛК под врата в сградата на стария Изчислителен център, след което в 17:06 ч. е изпратил съобщение чрез приложението „Viber“ до директора на клона. При извършения в съдебното заседание на 30.06.2026 г. оглед на телефона е установено наличието на съобщение, което обаче не е било доставено до адресата. Свидетелят не посочва точния номер и обозначение на офиса, пред който твърди, че е оставил документите, а в регистъра на работодателя липсва запис за постъпването на процесния болничен лист.

При тези данни съдът не приема за установено, че на 10.10.2025 г. работодателят действително е получил болничния лист или е узнал за неговото конкретно съдържание. Оставянето на документи в сградата не е равнозначно на доказано получаване от работодателя, а недоставеното електронно съобщение не установява уведомяване на адресата. Това обстоятелство обаче не засяга валидността на издадения медицински документ и не заличава предходната електронна кореспонденция, от която се установява знание на работодателя за здравословния проблем и за очакваното издаване на болнични листове за минало време.