Решение № 141 от 22.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600363 по описа за 2026 година и за де се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕЗА вр. от ЗЕЕЗА.

Предмет на въззивна проверка е Решение № 285 от 02.10.2026г. по ЧНД № 1344/26г. на Окръжен съд Варна, с което на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА е отказано изпълнение на ЕЗА Европейска Заповед за арест от 04.02.2026г. на компетентните власти на ФР Германия - Районен съд в гр.

Саарбрюкен за предаване на българския гражданин Б. Е. А. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца по съдебно решение по дело № 131 D s 6 4 J s 2057/21 /73/22/, издадено от Районен съд в гр.

Саарбрюкен, ФР Германия влязло в сила на 05.08.2023г. във връзка с Решение за отмяна отлагането на наказанието под условия по дело № 69 D s 6 4 Js 2057/21 /343/23/ BRs2, издадено от Районен съд в гр. Саарбрюкен, ФР 1

Германия, влязло в законна сила на 17.06.2025г.

Със същото решение е прието така цитирания по-горе съдебен акт да бъде приведен в изпълнение в Република България от компетентната прокуратура, с уточнението, че осъденото лице А. следва да изтърпи остатък от 6 месеца, съгласно издадената ЕЗА. Потвърдена е била и мярката за неотклонение „Домашен арест“ с електронно наблюдение до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“, но на друг адрес - с.Смирненски, общ. Ветово, обл. Русе, ул. „Ангел Кънчев“ № 7

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв. И. П. /АК Русе/, защитник на Б. Е. А., с твърдения за неправилност на съдебния акт, като се твърди наличие на допуснати процесуални нарушения, свързани с провеждането на наказателно производство във ФР Германия, което не е отчетено от ВОС, с оглед изискванията на ЗЕЕЗА. Искането е за отмяна на постановеното първонист. решение и постановяване на нов, отхвърлящ искането за изпълнение на ЕЗА. Алтернативно моли за потвърждаване на решенето в частта, в която е прието за изпълнение постановеното от ФР Германия осъдително решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на изложените в същата основания, навеждат се и съображения за необходимост от спиране на настоящото производство с оглед подадено искане пред Районен съд Шпайер, ФРГ за преразглеждане /възобновяване на наказателното производството, по което на подзащитния му е наложено наказание „глоба“/.

По съществото защитата счита, че не са налице основания за изпълнение на подадената ЕЗА и моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд, респ. постановяване на отказ на основание чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА с всички произтичащи от това последици. Алтернативно пледира, в случай че съдът приеме, че издадената ЕЗА е валидна, съдържа всички необходими реквизити и отразява допустимо и законосъобразно проведено наказателно производство срещу А., да потвърди решението в частта, в която е прието изпълнение в Република България на постановения от ФР Германия съдебен акт. Отправя се искане и за изменение на МНО в по-лека.

Лицето, чието предаване се иска - Б. Е. А. поддържа изложеното от своя защитник.

2

Представителят на АП Варна намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение на ВОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбите съображения и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съобрази всички събрани доказателства и служебно провери правилността на решението на Окръжен съд гр.Варна, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл.

44, ал. 7 от ЗЕЕЗА.

Разгледана по същество същата е неоснователна по изложените по-долу съображения:

Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото лице:

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на ФР Германия Република, в същата е описано деянието, за което е постановено решението от страна на германските съдебни органи, наложеното наказание и това, което подлежи на изтърпяване. Изрично са посочени текстовете от немския наказателен закон, отговарящи на извършеното деяние.

Деянието, за което са постановени съдебните актове спрямо българския гражданин, покриват състава на престъплението по чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и е налице изискуемата от закона двойна наказуемост, престъплението е включено и в списъка по чл. 36, ал. З т. 8 от ЗЕЕЗА.

Доколкото искането е за предаване за изтърпяване на наказание, не следва да бъдат изисквани, респ. разглеждани гаранции по смисъла на чл. 41 от ЗЕЕЗА, т. к. естеството на същите предполага относимостта им при предаване за провеждане на наказателно преследване.

Не са налице и пречки по чл. 39 ЗЕЕЗА, не е налице и никое от обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЕЕЗА , при които българският съд да може да откаже предаването на лицето на немската държава.

3

Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването на Европейска заповед за арест.

Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед за арест. С оглед твърденията, релевирани в жалбата, следва да се посочи, че както в самата ЕЗА, така и в изисканите от страна на първоинстанционния съд документи, се съдържа изрично твърдение, че българският гражданин е бил надлежно уведомен, присъствал е и бил представляван в рамките на проведеното наказателно производство. Поради това, с оглед формалния характер на производството, този съд е обвързан с изложените в ЕЗА фактически твърдения, като не разполага с правомощието да осъществява самостоятелна проверка и да контролира дали наказателното производство е законосъобразно проведено от страна на компетентните немски съдебни органи, респ. и процедурите по процесуалното представителство на лицата, срещу които е повдигнато обвинение. Извършването на такава проверка по естеството си би обезсмислило цялостното производство по осъществяване на съдебното сътрудничество чрез издаване на стандартизирана ЕЗА, което сътрудничество се основава върху взаимното доверие за начина, по който функционират съдебните системи на страните членки на ЕС.

С оглед на всичко изложено въззивният състав споделя правните и фактически изводи на първоинстанционния съд, че не са налице пречки по чл.

39 и чл. 40, ал. 1 ЗЕЕЗА - ЕЗА е издадена от компетентен орган и съдържа всички предвидени от закона и рамковото решение реквизити, респективно, същата подлежи на изпълнение от страна на българските власти.

Съобразно отразеното в издадената Европейска заповед за арест и допълнително предоставената информация от издаващата държава, исканото лице е било призовано на адреса в Германия, а именно в гр. Фьолклинген, „Хауптщрасе“ № 2, било е и представлявано в хода на опростеното наказателно производство от служебен защитник- адв. Д.Г.. На посочения погоре адрес му е бил връчен препис от решението /за отмяна отлагането на наказанието под условия по дело № 69 Ds 64 Js 2057/21 /343/23/ BRs2, издадено от Районен съд в гр. Саарбрюкен, ФР Германия, влязло в законна сила на 17.06.2025г /г, бил е уведомен за правото му да го обжалва в рамките 4 на две седмици, което той е сторил чрез упълномощен защитник във ФРГ- адв.

С.М., но жалбата е била е била приета за неоснователна. От мотивите на Решението е видно, че Окръжният съд е приел изрядност в публичното връчване на съдебният акт на Районен съд Саарбрюкен, а по съществото на жалбата и че отлагането на изпълнението на наказанието е било отменено, доколкото осъденото лице А. е извършило престъпление в изпитателния срок, с което е демонстрирал, че очакването на което се е основало отлагането не се е оправдало - съгласно §56f, ал.1, изр.1 т.1 от Наказателния кодекс на ФРГ А. е бил осъден за измама с Решение на Районен съд Шпайер от 28.02.2023г., влязло в сила на 18.03.2023г. , като деянията са били извършени в периода 11.06.2022г.-14.07.2022г. - във времето между Решението на Районен съдСаарбрюкен за отлагане на изпълнението на наказанието от 24.05.2022г. и влизането му в сила на 05.08.2023г. Видно е, че само две седмици и половина, след като лицето е било осъдено за измама е извършил сходно по характер деяние, който факт, съгласно немското законодателство, е бил достатъчен за отмяна на отлагането на изпълнение на наказанието, съгласно §56f, ал.1, изр.1 т.1 от Наказателния кодекс на ФРГ. Съгласно решението на Окръжен съдСаарбрюкен, обстоятелството, че А. е бил санкциониран от Районен съд Шпайер само с глоба, не противоречи на горепосочения принцип за отмяна на отлагане на изтърпяване на наказанието, тъй като е достатъчно всяко наказуемо деяние с определена тежест два е извършено в изпитателния срок.

Окръжният съд в Саарбрюкен е отчел и престъпния начин на живот на А., както и липсата на заинтересованост от негова страна да се възпре от извършване на престъпления. В постановения съдебен акт германският съд се е произнесъл и досежно определената му парична сума от Районния съд в Саарбрюкен, вносима в срока на отложеното изпълнение на наказанието, като е приел, че това „.. .вече не е от значение...“.

Пред настоящата инстанция от защитата се развиват доводи за наличие на предпоставките на чл. 40 ал.2 т.1-4 от ЗЕЕЗА, идентични такива са били изложени и пред първия съд, който обосновано ги е отхвърлил. Изложените в решението мотиви се споделят изцяло от въззивния съд, поради което оплакванията на защитата се преценяват изцяло като неоснователни.

Чрез допълнително изисканите от издаващата ЕЗА държава доказателства, включително и от настоящата инстанция, приобщени в хода на проведените първоинст. и въззивно производства, са били преодолени 5 неяснотите, изтъкнати от защитата във връзка с редовността на документите, на които се основава ЕЗА, призоваването и уведомяването на исканото за предаване лице, включително и досежно актуалността на издадената ЕЗА, касаеща постановеното решение на Районен съд в гр. Саарбрюкен, ФР Германия влязло в сила на 05.08.2023г. Видно от полученото писмо по ел. поща /№ 7538/21.10226г, в отговор на отправено запитване от АпС Варна/, подписано от д-р Т.Х. , съдия в РС Саарбрюкен, издал ЕЗА, Районният съд в Саарбрюкен [Amtsgericht] с решение от 14 септември 2026 г. [дело № 69 Ds 64 J s 2057/21 [343/23] BRs2) е отхвърлил искането на защитата за спиране на изпълнението на разпореждането за отмяна на условното осъждане спрямо българския гражданин Б. А.. На 17 септември 2026 г. Окръжният съд в Саарбрюкен [*Landgericht*] п о дело № 5 Q s 88/26 е остави без уважение жалбата срещу разпореждането за отмяна, издадено от Районния съд в Саарбрюкен на 4 февруари 2025 г., като я счел за неоснователна. Европейската заповед за арест не е оттеглена, поради което и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца за съучастие в измама - наложено с наказателна заповед (*Strafbefehl*) на Районния съд в Саарбрюкен от 24 май 2022 г. във връзка с решението на съда от 4 юли 2023 г., което е влязло в законна сила на 5 август 2023 г. подлежи на изпълнение.

Възражението на защитата касателно евентуална промяна във вида или размера на наказанието /наложено от РС Шпайер/, обхваната в рамките на настоящата ЕЗА, към настоящия момент се преценява като е неоснователно на този етап, доколкото издаващата държава гарантира посоченото в издадената ЕЗА. При настъпване на каквато й да е промяна, съгласно РР 2002 издаващата държава дължи уведомление на изпълняващата, което би било отчетено в процеса на изпълнение на приведеното в РБ наказание.