Определение № 30403 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30403 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20241110165155 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК Възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес се явява неоснователно. Видът на търсената защита се определя от ищеца съобразно интензитета, с който е засегнато неговото субективно право. Обявяването на нищожността на сделката може да се осъществи чрез възражение в рамките на исков процес, в който се отричат последиците на сделката, както и чрез самостоятелен установителен иск. В първата хипотеза произнасянето по валидността на правоотношението ще бъде в мотивите на съдебния акт, тъй като при липса на предявен иск за обявяване на нищожност съдът не се произнася по недействителността на сделката в диспозитива на решението по спора. Обратно, при предявен иск произнасянето по валидността на сделката се съдържа в диспозитива на съдебното решение и по него ще се формира сила на пресъдено нещо, тъй като недействителността на договора в част от предмета на делото /в този смисъл Определение № 576 от 15.10.2009г. по т.д. № 474/2009г. на ВКС, I т.о./. Всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск и в двата му варианта – положителен или отрицателен, е допустим. В предпроцесуалното си поведение ответникът е установил задължение за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в процесния договор за паричен заем, като до прогласяване недействителността на клаузата и на договора като цяло последният поражда задължения за тези суми. Неговата процесуална позиция за валидност на договорната връзка, също е индиция за застравашане материалното право на ищеца. При това положение следва да се приеме, че за кредитополучателя е налице правен интерес от установяване невалидността на договорната връзка.

1

При преценката относно наличието на правен интерес следва да се държи сметка и за съдебната практика, обективирана в Решение от 23.11.2023г. по д. С321/2022г. по описа на Съда на Европейския съюз, според която не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към по-ефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.

140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д. чрез адв. Д.

М., срещу „******** ЕООД, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за кредит, дължима съгласно Договор за паричен заем № ********** от 02.08.2021г. и анексите към него, и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12,67 евро с левова равностойност 24,78 лева – недължимо платена сума, представляваща такса за експресно разглеждане на заявка по Договор за паричен заем № ********** от 02.08.2021г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.08.2021г. сключил с „******** ЕООД договор за паричен заем № **********, по силата на който дружеството се задължило да му предостави заемна сума в размер на 50 лв. при ГЛП – 39,42 % и ГПР – 48,2 % с краен срок на погасяване – 07.08.2021г. Сочи, че в процесната сделка било предвидено и заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за кредит на стойност от 9,22 лв. Излага, че по силата на анекс от 03.08.2021г. му била отпусната допълнителна 2 сума в размер на 50 лв., като таксата за експресно разглеждане била изменена на 17,15 лв. На същата дата бил подписан още един анекс между страните, с който уговорили отпускането и на допълнителна сума от 50 лв., като дължимата такса била увеличена на 24,78 лв. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като отбелязаният в него ГПР не кореспондира с действителния такъв и надхвърля нормативно установения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда подробни доводи, че таксата за експресно разглеждане представлява общ разход по кредита, поради което следва да бъде включен при формирането на ГПР. Счита, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, е заблуждаваща търговска практика. Инвокира доводи, че клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане, е нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, тъй като е дължима за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Като самостоятелно основание за нищожност на уговорката сочи и заобикалянето на разпоредбата на чл. 21 ЗПК, доколкото чрез нея се кумулира допълнителна печалба за кредитодателя. Счита, че процесната клауза е в разрез и с добрите нрави и притежава неравноправен характер съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП поради въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите по кредитния продукт. Твърди, че е погасил задълженията си по кредитното правоотношение, в това число и таксата за бързо разглеждане, възлизаща на 24,78 лв. Поради изложените съображения счита, че въпросната такса е заплатена при изначална липса на основание, а в негова полза е възникнало кондикционно притезание на стойност от 24,78 лв. Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.

Ответникът – „******** ЕООД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Не оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, възникнало по силата на Договор за паричен заем № ********** и допълнителните анекси към него, както и че кредитополучателят е погасил задълженията си, в това число и такса за експресно разглеждане в размер на 24,78 лв. Оспорва исковите претенции с доводи, че процесния договор е съобразен с изискванията на ЗПК.

Релевира възражение, че таксата за експресно разглеждане е допълнителна услуга, ускоряваща разглеждането на заявката за кредит до 15 минути, поради което не представлява общ разход по кредита и не следва да бъде инкорпорирана в ГПР.

Поддържа, че услугата не е задължително условие за възникването на кредитното правоотношение. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, като излага подробни доводи за наличието на злоупотреба с процесуални права. В условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 2, т.

19 ЗЗП, вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем № ********** от 02.08.2021г., поради противоречие с добрите нрави и неравноправния характер, и осъдителнен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства 3

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че на 02.08.2021г. между И. К. Д. и „******** ЕООД е сключен Договор за паричен заем № **********, по силата на който на кредитополучателя е отпусната заемна сума в размер на 50 лв. при ГЛП - 39,42 % и ГПР - 48,2 %, че на 02.08.2021г. страните са постигнали съгласие за отпускането на допълнителна сума от 50 лв., а таксата за бързо разглеждане е променена на 17,15 лв., че на 03.08.2021г. съдоговарящите са подписали ново съглашение за отпускането на допълнителна сума от 50 лв., а таксата за бързо разглеждане е увеличена на 24,78 лв., както и че в погашение на задължението си да заплати таксата за бързо разглеждане ищецът е извършил плащане в полза на кредитодателя в размер на 24,78 лв.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че на 02.08.2021 г. между него и „******** ЕООД е бил сключен Договор за паричен заем № ********** с описаното в исковата молба съдържание, в това число и твърдяната клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на заявката за кредит; 2) 02.08.2021г. и от 03.08.2021г. страните са сключили допълнителни съглашения с посоченото съдържание; 3) обстоятелствата, от които произтича, че клаузата за бързо разглеждане е недействителна на заявените правни основания – чрез нея се цели заобикалянето на изискването по чл.10а ЗПК за недължимост на такси, свързани с усвояването и управлението на кредита, респективно че същата противоречи на добрите нрави, че въвежда в заблуждение потребителя относно цената на кредитния продукт.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване предаването на сумата от 24,78 лв.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 183 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид, респективно да ги завери.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи Договор за паричен заем № ********** от 02.08.2021г., общи условия, СЕФ и справка за извършените плащания, доколкото изискваните Договор за паричен заем № ********** от 02.08.2021г., общи условия, СЕФ са представени с отговора на исковата молба, а справката за извършените плащания не касае предаването на намиращ се у ответника документ, а създаването на такъв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 195 ГПК за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото предоставянето на отговор по първата формулирана задача не е необходимо за изясняване на правнорелевантните факти, а обстоятелствата, чието установяване се цели с втората задача, не е спорно между страните.