Решение № 828 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330109864 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 срещу Н. П. П., ЕГН **********, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на общо 1280.78 лв., включваща главница в размер на 1205.01 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и услуга за дялово разпределение за периода ****** г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ****** г., в размер на 75,77 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявление по чл. 410 ГПК в съда – ***** до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. ****, като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Посочва, че ответницата като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, била клиент на топлинна енергия.

1

Поддържа, че за процесния период ****** г. била доставена до сградата от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение до процесния имот, топлинна енергия за битово - горещо водоснабдяване и услуга за дялово разпределение на стойност 1205.01 лева, както и ответницата дължала обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ****** г., в размер на 75.77 лв.

Посочва, че на *****г. ищецът е депозирал пред Районен съд - гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № ***** г., по описа на състав. Със заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирал ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от ***** г., както и сумата от 75.62 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25.62 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415 от ГПК, съдът указал на ищцовото дружество, че може да предяви настоящия иск за съществуване на вземането си, по реда на чл. 422 от ГПК.

Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски, сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва като неистински или подписан от лице без представителна власт да подписва такъв вид документ приложения по делото с исковата молба препис извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна вода. Твърди, че не ставало ясно за какво точно се претендирала такса, имало четири вида. Не било ясно какво се включва в главницата.

Твърди, че в имота е осигуряван достъп за отчет и на водомерите да топла вода и на топломерите., монтирани на радиаторите. На двата водомера била извършена проверка на ***** год., като показанията им били 0 куб.м., което означавало, че от поставянето им в имота през ****** год. не била употребявана гореща вода. На ***** год. имотът бил посетен от служител на Техем сървисис ЕООД, който съставил протокол, от който било видно, че двата броя водомери показвали 0 куб.м. потребена гореща вода, а двата топломера 0 куб.м. изразходено отопление в имота. На ***** год. имотът отново бил посетен от служител на Техем сървисис ЕООД, който съставил протокол с идентични констатации, като тази от протокола от ***** год.

Единият от водомерите – в банята, бил подменен. Не били констатирани нарушения по старата пломба на водомера за гореща вода. На ***** год., на водомера в кухнята била извършена метрологична проверка, поради изтекла такава, като пломбата му била подменена. Не било ясно за каква топлинна енергия била претенцията. Не оспорва, че дължи такса за топлинна енергия за сградна инсталация. Твърди, че е осигурявала достъп до жилището си и не била уведомявана за служебно начислени количества топла вода.

2

Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***** по описа за ***** г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *****г. Срещу издадената Заповед е подадено възражение от длъжника поредна на чл. 414 от ГПК, поради което и от съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект.

Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като установи количеството доставена топлинна енергия и нейната цена. По претенцията за мораторна лихва, следва да установи момента на забавата, както и размера на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти и да установи направените от него възражения.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

3

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото обстоятелство – че ответницата е собственик на процесния имот е отделено като безспорно с Определение от ****** год., държано по реда на чл. 140 от ГПК. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно, дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период ***** г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. *******, е работила като е подавала ТЕ само за БГВ, тъй като същият е бил неотопляем. Подадена е общо **** за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на **** за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в имота 2 броя отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ /индивидуални разпределителни устройства/ за визуален отчет. Отопляемият обем на имота е 133 куб. метра. През имота не преминава щранг лира. В имота няма пломбирани отоплителни тела. Два броя отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и на същите ТЕ за отопление не се е начислявана, поради неотоплителния сезон, в който АС, в частта си за отопление е била изключена. През процесния период в имота има монтирани два броя ИРУ за визуален отчет. Има монтирани и два броя водомери за топла вода, на които през процесния период, поради неосигурен достъп за подмяната им и отчет на водомерните устройства, начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БТВ са ставали на база 1 брой лица по 140 л/денонощие. За имота са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба Е-РД-****** г. за БГВ – на 1 брой лица по 140 л. на денонощие, поради неосигурения достъп за подмяна и отчет. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за периода ****** възлизало на общо 8,47382 MWh, в това число 0,0MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 8,47382 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от Наредба Е-РД-****** г. и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия за БГВ е 4 разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. В. Ш., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през процесния период по партидата на ответника не са издавани кредитни известия / т.нар.

„минусови изравнителни сметки“/. Размерът на задължението за доставена топлинна енергия на ответника за процесния период за БГВ възлиза на 992.17 лева без ДДС, а за услугата дялово разпределение 12.00 лева без ДДС или общо сумата от 1004.17 лева с ДДС или 1205.01 лева с ДДС, а обезщетението за забава за периода ***** год. вклл. възлиза на 75.77 лева.

Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия за БГВ в процесния имот, собственост на ответника, в която връзка неоснователни се явяват възраженията на ответника. Така, от заключението на вещото лице и приложените по делото писмени доказателства – протоколи, се установи, че в имота са налице два броя водомери за топла вода, на които през процесния период, поради неосигурен достъп за подмяната им и отчет на водомерните устройства, начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БТВ са ставали на база 1 брой лица по 140 л/денонощие. Ето защо и за имота са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба Е-РД-***** г. за БГВ – на 1 брой лица по 140 л. на денонощие, поради неосигурения достъп за подмяна и отчет. Поради изложеното, според съдебния състав правилно служебно е начислявана топлинна енергия за БГВ. Ето защо, именно ответникът, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна енергия и предявеният иск е доказан по своето основание.