Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 05.04.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 41/2024
Вид
Решение № 44
Подписан
05.04.2024
В сила
22.04.2024
Състав
Георги Димитров Чолаков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. С., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

„М.“ ООД, ЕИК . е предявил срещу земеделски производител Т.К.К., БУЛСТАТ ., с адрес с. Ж., С. област, иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ – за заплащане на сумата от 33 248.48 лева, съставляваща незаплатена продажна цена на доставени на ответника торове и препарати за селскостопанска защита по фактури :

- № 0000002464/13.04.2023 год. на стойност 30 816 лева с ДДС, с незаплатено задължение по фактурата от 23 000 лева с ДДС и

- № 0000002645/15.12.2023 год. на стойност 10 248.48 лева с ДДС, с изцяло незаплатено задължение по фактурата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 05.02.2024 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се сочи, че страните са в установени трайни търговски отношения, като земеделският производител закупувал от ищеца препарати за селскостопанска защита и торове. Твърди се, че ищецът извършил две отделни доставки на описаните в двете фактури от 13.04.2023 год. и от 15.12.2023 год. стоки на ответника, като получил частично плащане само по първата фактура. Сочи се, че ответникът не оспорва задължението си, като и двете фактури били осчетоводени от него и включени в дневниците му по ЗДДС, както и че платил част от продажната цена по първата фактура – в размер на 7 816 лева. До предявяване на иска не е заплатил остатъка от продажната цена по първата фактура в размер на 23 000 лева с ДДС и изцяло продажната цена по втората – 10 248.48 лева с ДДС, като общият размер на задължението му възлиза на 33 248.48 лева.

1

Препис от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, който до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /26.02.2024 год. вкл./ не е подал писмен отговор на исковата молба.

С определение от 05.03.2024 год. на осн. чл.376, ал.1 и 3 от ГПК съдът е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, определил е срок на страните за представяне на писмени защити и реплики и е определил датата 05.04.2024 год., на която ще обяви решението си по делото, от която ще тече двуседмичният срок за обжалване на същото пред Софийски апелативен съд.

В определения от съда срок писмена защита е представил само ищецът, с която е приповторил доводите си от исковата молба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с и.м. фактура № 0000002464/13.04.2023 год. на стойност 30 816 лева с ДДС, фактура № 0000002645/15.12.2023 год. на стойност 10 248.48 лева с ДДС и извлечение за периода 03.05.2023 год. – 05.05.2023 год. от банкова сметка в „ОББ“ АД с титуляр „М.“ ООД, ищецът извършил две отделни доставки на препарати за селскостопанска защита и торове на земеделския производител Т.К.К., БУЛСТАТ ., а последният на 05.05.2023 год. платил част от продажната цена по първата фактура – в размер на 7 816 лева. В съответствие с възложената му доказателствена тежест ответникът не е представил доказателства за плащането на остатъка от продажната цена по първата фактура в размер на 23 000 лева с ДДС и изцяло продажната цена по втората – 10 248.48 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

От представените по делото писмени доказателства – обсъдените горе две фактури и извлечение по сметка, бе установено, че ищецът е извършил търговски доставки на стоки на ответника на обща стойност 41 064.48 лева, от които последният заплатил 7 816 лева и до предявяване на исковете не е заплатил разликата до пълния дължим размер на продажната цена от 33 248.48 лева. Именно горното плащане на част от продажната цена сочи на извънсъдебно признание на дължимостта на претендираните суми.

С оглед на горното съдът намира предявения иск за доказан по основание и изцяло по размер, поради което на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ следва да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 33 248.48 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 05.02.2024 год., до окончателното й заплащане.

2

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски в размер на 5 301.94 лева, от които заплатена държавна такса в дължимия й размер от 1 329.94 лева /при внесена такса от 1 330 лева/ и 3 972 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ земеделски производител Т.К.К., БУЛСТАТ ., с адрес с. Ж., С. област, да заплати на „М.“ ООД, ЕИК . сумата от 33 248.48 лева /тридесет и три хиляди двеста четиридесет и осем лв. и четиридесет и осем ст./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.02.2024 год. до окончателното й заплащане, съставляваща незаплатена продажна цена на доставени на ответника торове и препарати за селскостопанска защита по фактура № 0000002464/13.04.2023 год. на стойност 30 816 лева с ДДС, с незаплатено задължение по фактурата от 23 000 лева с ДДС и фактура № 0000002645/15.12.2023 год. на стойност 10 248.48 лева с ДДС, с изцяло незаплатено задължение по фактурата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК земеделски производител Т.К.К., БУЛСТАТ ., с адрес с. Ж., С. област, да заплати на „М.“ ООД, ЕИК . направените по делото разноски в размер на 5 301.94 лева /пет хиляди триста и един лв. и деветдесет и четири ст./.

Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.

Преписи от същото да се връчат на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3