Определение № 168 от 30.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 30.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600268 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъденият Х. Г. А., с която се оспорва правилността и законосъобразността на протоколно определение № 669 на Окръжен съд Варна, постановено на 03.07.2022г. по ЧНД № 884/2024г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Х. А. не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание в размер на две години „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 608/2023г. на РС – Варна, групирано с определение по ЧНД 849/2024г. на РС – Варна.

В саморъчно написаната жалба са изтъкнати следните съображения: доброволно упражняване на труд; оспорени са точките по отношение на рисковете, като според осъденото лице същите следвало да спаднат с времето (очевидно се изказва недоволство срещу посочените такива в становището на инспектор Г. – ИСДВР в ЗО „Разделна“, на които се позовал ОС – Варна); посочени са награждавания.

Становището на Началника на ОЗ – Варна е в насока за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Развити са подробни съображения.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно производство, 1 е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съображения:

С определение по № ЧНД № 884/2024г. на ОС - Варна било отказано условно предсрочно освобождаване на жалбоподателя. Към датата на постановяване на атакуваното определение осъденият бил изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, с което било изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

ОС - Варна, за да отхвърли молбата, преценил, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл.70 от НК, като посочил, че няма доказателства за поправяне. Позовал се на липсата на трайни доказателства за поправяне и изпълнение целите на наказанието. Посочил риска от рецидив (78 точки) - над средната стойност. Отчел награждаването, както и положения труд, но коментирал няколкократните внезапни откази от работа, които отчел като отрицателна характеристика/проява.

Видно от приложеното досие на осъденото лице първоначалната оценка на риска от рецидив към юли 2023г. била 70 точки, а към юли 2024г. - 78 точки. Т.е. оценката бележи завишение над средната стойност в сравнение с предходен период. Към датата на постъпване на молбата за УПО, в ОС постъпило актуализирано становище от инспектор Г. от ИСДВР на ОЗ - Варна, в което били очертани дефицитните зони на молителя - отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди бил посочен както за обществото, така и за по отношение на лишения от свобода. Отбелязано било още не осъзнаване на вината, не осъзнаване на причинената вреда.

Извършването на работа по-скоро било отнесено към фиктивно желание за демонстрация на добро поведение. В становището било застъпено виждането, че нямало настъпила положителна промяна в зоните на дефицит. Впрочем това се вижда и от самата жалба, в която осъдения сочи, че продава храната си за да се сдобие с цигари. А в същото време отказва работа.

Въз основа на изложеното и АС - Варна достига до извод за липсата на втората, изискуема от закона предпоставка за УПО – поправяне, както и конкретна съзнателно положително настъпила промяна. Т.е. установява се с категоричност неприключен процес на промяна в нагласите и възприетия начин на живот, поради което и липса на категорична готовност на осъдения в 2 насока спазване на законите. Изводите на ОС – Варна изцяло се споделят и от тази инстанция. В допълнение - според становището на инспектора ос.л.А. не участва в организираните групови занимания от различен характер; не приема предложените му трудови позиции, свързани именно с неговите нужди от доходи, позовавайки се на тежко здравословно състояние; депозирал откази от три различни трудови дейности, с които бил офериран. Като единият отказ бил свързан с това, че не получил награда от 5 денонощия отпуск.

Липсата на наказания и налична награда не са достатъчни за удовлетворяване изискванията на закона и не могат да доведат до положителен извод относно втората предпоставка на чл.70 ал.1 от НК. Тези обстоятелства са изолирани от останалите данни по делото, от общия анализ на които ОС – Варна достигнал до обратен извод. Що се отнася до възражението на А. относно рисковете, изразени в точки, то очакването му рисковете да намаляват само с изтичане на времето, без самият той да полага усилия, няма как да бъде възприето.

Горното изложение, базирано на всички материали в досието и съдържащите се в становището констатации, не обосновават извод за поправянето на лицето, каквото изисква разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, както и установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС№ 8/87г.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на ОС – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 669 на Окръжен съд Варна, постановено на 03.07.2022г. по ЧНД № 884/2024г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Х. Г. А. не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание в размер на две години „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 608/2023г. на РС – Варна, групирано с определение по ЧНД 849/2024г. на РС – Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4