Решение № 772 от 25.09.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Перник, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720100308 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 201182967, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 72, ет. 2, ап. 8, с която в условията на обективно кумулативно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 286 във вр. с чл. 280 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД против „ПАЛАТИН“ ЕООД, ЕИК 113574683, със седалище и адрес на управление: с.

Кладница, ул. „Лондон“ № 49.

Ищцовото търговско дружество твърди, че с Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. „ПАЛАТИН“ ЕООД в качеството си на КЛИЕНТ било възложило на адв. Т. В. в качеството си на АДВОКАТ да изготви касационна жалба против Решение № 462/18.07.2022 г. по н.а.х.д. № 649/2022 г., 4-ти състав на Районен Съд Перник и да осъществи процесуално представителство на дружество по делото пред Административен съд - гр. Перник.

Страните били договорили резултативен хонорар по смисъла на чл. 36 ал. 4 от Закон за адвокатурата, като за целта били съставили Споразумение към договора, в който заявявали, че действително плащане не било извършвано, като се споразумяват сумата по договора да бъде платена от КЛИЕНТА на АДВОКАТА след изплащането й на КЛИЕНТА от ответната страна по касационната жалба - Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, в случай че същата бъде уважена. Делото пред Административен съд - гр. Перник приключило с влязло в сила Решение № 220 от 15.12.2022 г. по КАНД № 212/2022 г„ по описа на Съда, Наказателно отделение, с което касационната жалба, подадена от името на „ПАЛАТИН“ ЕООД била уважена изцяло. С Решението си Съдът намалявал претендирания адвокатски хонорар и вместо сумата от 3000 лв. присъждал в полза на „ПАЛАТИН“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 2 650.00 лв. За събиране на горепосочената сума в полза на Ответника бил издаден изпълнителен лист от 15.02.2023 г. и същият бил предявен фпред Националната агенция по приходите за плащане, съобразно изискванията на чл. 519 ГПК.

Тъй като при предявяване на изпълнителен лист за плащане следвало да се посочи и банкова 1 сметка на кредитора, по която да бъдат преведени дължимите суми след осигуряването им в бюджета на учреждението, което ги дължи, на електронната поща на Ответника било изпратено съобщение на 17.02.2023 г. с искане да представи такава, като били приложени договора и споразумението от 14.11.2022 г. В e-mail-a изрично било посочено, че банковата сметка била необходима за превеждане на сумите по горепосочения изпълнителен лист, а именно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв., като отново било напомнено на Ответника, че след като бъдат събрани тези суми, той следва да ги изплати на АДВОКАТА за осъщественото процесуално представителство.

Малко по-късно същия ден управителят на дружеството И.А. бил изпратил отговор на email-a. към който била приложена банковата сметка на дружеството, без да възразява относно задължението си да предаде тези суми след получаването им и/или да бил оспорил подписването на договора и/или споразумението към него.

Националната агенция по приходите била изплатила дължимите суми по изпълнителния лист по посочената банкова сметка на „ПАЛАТИН“ ЕООД на 28.11.2023 г., от който момент била станала изискуема дължимата сума. Още същия ден на електронната поща на Ответника било изпратено съобщение, с което последния бил поканен да изпълни задълженията си, съобразно уговореното. В последствие били изпратени още няколко съобщения на електронната поща на Ответника - на 04.12.2023 г., на 07.12.2023 г. и на 08.12.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че въпреки многобройните покани плащане на дължимите суми не било направено, напротив с писмо от 11.12.2023 г. управителят на „ПАЛАТИН“ ЕООД заявявал, че няма да заплати дължимите суми, поради това, че споразумението от 14.11.2022 г. не било подписано от него. Посочва, че с Договор за прехвърляне на вземане от 02.01.2024 г. дължимата сума била цедирана на Ищеца по настоящото дело „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД. Вземането било прехвърлено с всичките му принадлежности, като Цедентът по Договора бил изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 4 ЗЗД като бил отправил уведомление до ръководството на „ПАЛАТИН“ ЕООД за извършената цесия на електронната поща на дружеството на 04.01.2024 г. Към момента на депозиране на настоящата искова молба Ответникът все още не бил изпълнил задълженията си, поради което на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД ищеца било възникнало правото да претендира изпълнение по съдебен ред. Посочва, че на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД, ответникът дължал и обезщетение на ищеца в размер на законната лихва от деня на забавата. Моментът, в който вземането било станало изискуемо бил деня, в който сумата била постъпила по банковата сметка на ответното дружество 28.11.2023 г. и последното било в забава за плащане на сумата считано от 29.11.2023 г.

Дължимата сума за периода от началото на забавата - 29.11.2023 г. до момента на депозиране на настоящата искова молба - 22.01.2024 г. възлизала на 54.20 лв. /петдесет и четири лева и двадесет стотинки/.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: 201182967: следните суми: сумата от 2 650.00 лв. (две хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща неплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от14.11.2022 г. и Споразумение към него от 14.11.2022 г. за изготвяне на касационна жалба против Решение № 462/18.07.2022 г. по н.а.х.д. № 649/2022 г., 4-ти състав на Районен Съд Перник и процесуално представителство пред Административен съд - гр. Перник, което вземане било прехвърлено на ищеца по настоящото производство с Договор за прехвърляне на вземане от 02.01.2024 г.; сумата от 54.20 лв. /петдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на предявяване на настоящата искова молба - за периода 29.11.2023 г. - 22.01.2024 г. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответното дружество е депозиран. Оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че управителя на ответното дружество със З.И.Д. към 2 датата на сключване на описания в иска договор за правна помощ били в близки, приятелски отношения. Същата дълго време твърдяла, че била адвокат и консултирала представляваното от него дружество, до момента, в който не се наложило осъществяването на процесуално представителство, по който повод бил разбрал, че никога не била такъв.

Заявявайки му това, същата предложила да наеме за делото адвоката, който работил в нейния офис /което било видно и от адресите на адв. Т.ов и „Ситара Консулт“/, като тя щяла да изработи казуса, но т.к. не можела да се явява в зала, трябвало да наеме адвоката.

Предвид близките им отношения към онзи момент и факта, че не бил юрист, естествено се съгласил и сключил описания Договор за правна защита, като заплатил в брой дължимия се адвокатски хонорар, като му било обяснено, че ако спечели делото, сумата ще му бъде възстановена.

Посочва, че на 15.12.2022г. от Д. разбрал, че били спечелили процесното дело. В последствие прекратили както служебните, така и личните си отношения. На 28.11 2023г. по сметка на „Палатин“ ЕООД била преведена сумата, представляваща разноски по процесното дело. Твърди, че почти веднага след това, на имейла на друго негово дружество получил уведомление от адвокат В., че бил преведен заплатения от него хонорар. Малко време след това, отново на имейла на друго търговско дружество заваляли претенции от страна на адвокат В. да му бъде изплатена повторно процесната сума.

В началото не обръщал внимание, възприел го като някаква форма на заяждане от страна на Д., но тормоза не спрял до тук и се наложило да се консултира с адвокат, защото се оказало, че Д. била „изкупила“ дълга от адвоката, който работи за и със нея.

Адвоката на „Палатин“ ЕООД изготвил жалби до РП и Председателя на САК и се свързал с адвокат В., т.к. най-вероятно процесното споразумение не било разписано от него.

В онзи период срещите му с Д. били почти ежедневие, т.к. бил смятал, че е адвокат, отделно съпругът й работеше за и със него и размяната на книжа и лични разговори били ежедневие.

Разписвал бил „на доверие“ десетки документи, изготвени от нея. Категорично заявява, че няма конкретен спомен да бил разписвал процесното споразумение и че със абсолютна сигурност не го разписал, когато сключвал процесния договор за правна помощ. Видно от копието на самият документ, подписа, положен върху споразумението бил коренно различен от неговия, но било възможно измежду многото книжа, които Д. му била давала за подпис да бил и въпросния документ, както било възможно изобщо да не го разписвал.

Оспорва твърдението от страна на ищеца, че представляваното от него дружество не било заплатило претендираните суми.

Прави възражение за нищожността на представеното по делото Споразумение към Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022г., т.к. същото противоречало на закона и добрите нрави. По своята същност съдържало твърдение, опровергаващо направеното в представения договор за правна помощ, в чл. 2 от който ясно било записано, че договореното възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лв. било изплатено изцяло и в брой от една страна, а от друга, целта на този документ имал двояка, неморална и незаконна същност -да бъде получена повторно вече заплатена от дружеството сума, за която било заявено пред съд, че била платена изцяло, което противоречало и на закона, и на морала.

Съгласно чл. 40 ал.3 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз бил длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения, което видно от настоящия казус също не било сторено, т.к. се твърдяло, че бил разписал противоречащ на закона и морала документ, от който произтичала претенцията на ищцовото дружество. Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители били длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Претендира сторените по делото разноски.

С оглед характера на предявените искове, съдът с определение по чл. 140 ГПК от 20.03.2024 3 г. е указал на ищцовото дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на договор за цесия между него и адвокат Т. М. В. от САК, по отношение на процесното вземане за адвокатско възнаграждение, уведомяването на ответното дружество за извършената цесия, договорни отношения между и адвокат Т. М. В. от САК и ответното дружество – договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. и споразумение договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г., че е адвокатът В. е извършил своевременно своите задължения по тези договори, че ответникът е изпаднал в забава за плащане, както и размерите на исковете си. Със същото определение е било указано на ответника, че следва да докаже, че е извършил плащане на адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. и възражението си за нищожност на споразумение договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. поради липсата на съгласие.

В хода на съдебното производство от 03.07.2024 г. е допуснато увеличение на предявения иск по чл. 79 ЗЗД, както следва същият иск ще се счита за предявен за сумата от 2650,00 лева, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. и споразумението към него 14.11.2022 г., за изготвяне на касационна жалба против решение №462 от 18.07.2022 г. по НАХД №649/2022 г., IV-ти състав на Районен съд-Перник и процесуално представителство пред Административен съд -Перник, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземане от 02.01.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.