Решение № 16301 от 10.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16301 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110129435 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на А. А. П. срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че на 06.10.2022г. с ответника сключили договор за потребителски кредит от разстояние, съгласно който ответникът му предоставил сумата от 700лв. със задължение да я върне на 3 погасителни вноски при фиксиран ГЛП от 41,16% и общо дължима сума от 748,56лв. В договора било посочено, че ГПР възлиза на 49,89%. В чл. 6 от договора било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения в 3-дневен срок: поръчителство на едно физическо лице, с нетен размер на трудово възнаграждение, надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 пъти МРЗ, или поръчителство на две физически лица с нетен размер на трудово възнаграждение в размер, надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 пъти МРЗ. Чл. 7 предвиждал, че при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер от 217,29лв., която му била начислена. Ищецът погасил изцяло всички задължения по договора, включително неустойката.

Ищецът твърди, че клаузата на чл. 7 за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като цели да заобиколи императивни законови норми, включително относно определянето на размера на ГПР, влиза в противоречие с чл. 143, т. 5 ЗЗП и не е индивидуално уговорено, както и поради накърняване на добрите нрави.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 7 вр. чл. 6 от договора е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 217,29лв., представляваща недължимо платена сума по тази клауза, ведно със законната лихва.

Ответникът не е подал отговор на искова молба. На 08.08.2023г. е депозирал становище, с което признава клаузата за неустойка за недействителна, като посочва, че договорът за кредит е погасен без заплащане на неустойката и ищецът няма задължения по него.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 1

ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е сключен сочения договор за заем с твърдяното съдържание. С изявлението, направено с молбата от 08.08.2023г., ответникът признава оспорената клауза за неустойка за недействителна, поради което предявеният установителен следва да бъде уважен. Ответникът отрича ищецът да е заплатил тази неустойка, но от приложеното към молбата счетоводно извлечение /л. 14/ се установява, че ищецът е погасил по кредита от главница от 700лв., лихва от 48,72лв. и неустойка от 217,28лв. Предвид че клаузата за неустойка е нищожна, то платената сума по нея е лишена от основание и подлежи на връщане. Платеният размер според счетоводното извлечение възлиза на 217,28лв., а не на 217,29лв., поради което осъдителният иск се явява основателен до този размер.

При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

Ищецът е доказал разноски в размер на 100лв. за платена държавна такса, от които следва да му се присъдят 99,99лв. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител – адв. Б. за извършено безплатно процесуално представителство, което следва да му бъде присъдено в размер от 1000лв.

Ответникът не е доказал извършването на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. П., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 7 вр. чл. 6 от сключения между страните договор за потребителски кредит от разстояние от 06.10.2022г., предвиждаща неустойка за неосигуряване на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:

/населено място/, да заплати на А. А. П., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 217,28лв., представляваща недължимо платена неустойка по чл. 7 вр. чл. 6 от сключения между страните договор за потребителски кредит от разстояние от 06.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.04.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 99,99лв. – разноски по делото за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 217,28лв. до пълния предявен от 217,29лв.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:

/населено място/, да заплати на адв. Б. Б. от САК с личен № 1000677910 на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2