Решение № 90 от 13.04.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Лом, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20211620102468 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявени от Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез пълномощника му Н.И. А., адрес за призоваване: ****, срещу Търговско дружество „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, с. ****, област Монтана, ул. ****, при условията на обективно първоначално съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в общ размер на 1221,20 лева неиздължени арендни вноски за стопански години: 2014/2015 година, 2015/2016 година, 2016/2017 година, 2017/2018 година и 2018/2019 година по договора за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 година и анекс към него от 10.11.2016 година, по повод на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №394 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. №1529/2021 г. по описа на РС – Лом. Претендират се разноските, направени в заповедното производство, и разноските направени в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез процесуалния му представител.

Ответникът намира, че исковата молба е нередовна в частта на петитума, тъй като, според процесуалния му представител, не отговаря на изискванията на чл. 422 от ГПК. Оспорва изцяло основателността на исковата молба, като 1 се правят възражения относно неизпълнение от страна на ищеца на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЕ. В тази връзка процесуалният представител на ответника намира предявения иск за недопустим, тъй като не е налице идентичност между предмета на издадената Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа са РС – Лом срещу ответника – длъжник за сумата от 1221,20 лева и петитума на исковата молба. Претендират се разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева за процесуално представителство от адвокат.

Прави се възражение по отношение на претендирано заплащане на арендни вноски за два имота – един в землището на с. Златия и втори с местонахождение землището на с. Долни Цибър. Твърди се, че при извършена справка за сключени арендни договори или договори за наем на земеделска земя в землището на с. Долни Цибър, не са открити такива със страни наследодателя на ищеца и ответника, а такива в землището на Горни Цибър.

Ответникът навежда възражение за изтекла погасителна давност по чл.

111, б. „в“ от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от процесуалния си представител, който поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявените искове. Относно направеното възражение за недопустимост на предявения иск, процесуалният представител на ищеца намира същото за неоснователно. Релевира, че единственото разминаване в тази насока е несъществен елемент, който няма отношение, дори да не беше посочен, както в Заявлението, така и в ИМ, а именно: къде се намира нивата и дали е в землището на с. Долни Цибър или на с. Горни Цибър. Основанието е неиздължени арендни плащания по сключен договор между наследодателя на ищеца и ответника и Анекс към него, които са дали основание за подаване на Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и същите са основание за предявяване на иска, а именно: неплащанията по този Договор и Анекса към него. На следващо място процесуалния представител намира, че не е изтекла погасителната давност, тъй като вземанията не са периодични.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуалния си представител. Поддържа отговора на исковата молба и пледира за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност при основателност отхвърляне на предявените искове. Намира за съществено разминаването между Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021 по описа са РС – Лом и петитума на исковата молба.

По делото са представени следните писмени доказателства: копие от Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 262 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег.

№ *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. № 252, том 1, дв. вх. рег. № 344 от 16.01.2013 г.; заверено копие от Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 7885 пред Д. М. – нотариус в район РС гр. Лом, с рег. № 2

*** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № 170, том 13, дв. вх. рег. № 7607 от 11.11.2016 г. и заверено копие от Удостоверение за наследници № 271/23.04.2021 г. издадено от Община Козлодуй, област Враца.

Приложено е ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа са РС – Лом, по което е издадената Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 262 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. № 252, том 1, дв. вх. рег. № 344 от 16.01.2013 г. е сключен между Е. Н. М., в качеството на арендодател, и „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, с. **** област Монтана, ул. **** в качеството на арендатор, по силата на който арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване 8,723 дка. (осем декара и седемстотин двадесет и три кв. м.) в землището на с. Златия и с. Горни Цибър, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, от които

Нива, находяща се в землището на с. Златия, област Монтана, местността „Кол градеж“, с площ от 4,560 дка. (четири декара, петстотин и шестдесет кв. м.), съставляваща ПИ № **** по действащия при сключване на договора за аренда план за земеразделяне землището на селото и

Нива с площ от 4163 дка. (четири декара, сто шестдесет и три кв. м.) в землището на с. Горни Цибър, област Монтана, представляваща ПИ № **** по действащия по време на сключване на договора за аренда план за земеразделяне землището на селото.

Договорът е сключен за срок от седем стопански години, и е започнал да тече от 01.10.2012 г.

Договорената между страните арендна вноска е по 35 лева за един декар за една стопанска година. Договорено е арендното плащане от страна на арендатора към арендодателя да се извършва след приключване на стопанската година, но не по-късно от 30.12. на съответната година.

По делото се установява, че Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 7885 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № 170, том 13, дв. вх. рег.

№ 7607 от 11.11.2016 г., срокът на договора е удължен с още седем години, считано от 01.10.2019 г.

От удостоверение за наследници № 271/23.04.2021 г., издадено от Община Козлодуй, област Враца, се установява, че Е. Н. М. е починал на 09.02.2017 г., като негов единствен наследник е Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****.

Релевира се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на 3 арендодателя арендни вноски за стопанските години: 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018 / 2019 г., като общият размер на паричното задължение възлиза на 1221,20 лева.

По повод на твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на арендатора задължение да заплаща договорената арендна цена, е подадено заявление с вх. № 1475/21.07.2021 г. (по описа на РС – Лом) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По повод заявлението е издадена Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1221,20 лева, която да бъде платена от „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, с. **** област Монтана, ул. **** на Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****.

ТД „АКРОС 2008“ ЕООД е депозирало възражение, в което е посочено, че не дължи вземането по издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

По повод на депозираното възражение е предявена искова молба, по повод на което е образувано и настоящото дело.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По наведеното възражение за допустимост настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно поради следното:

Не се установява несъответствие между предмета на заповедта по чл.

410 от ГПК и иска по чл. 422 от ГПК. Посоченото възражение, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, че се дължат арендни вноски за имот, находящ се в землището на с. Долни Цибър, а в исковата молба за имот, находящ се в землището на Горни Цибър, не формира петитум в исковата молба. В настоящия случай петитумът е формулиран в съответствие с издадената Заповед № 394/26.07.2021 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа на РС – Лом, тъй като вземането произтича от Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 262 пред Д.

М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. № 252, том 1, дв. вх. рег. № 344 от 16.01.2013 г. и Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 7885 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № 170, том 13, дв. вх. рег. № 7607 от 11.11.2016 г.

Посочването на административния адрес на един недвижим имот в заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане се явява допълнително обстоятелство, което не индивидуализира основанието и съответно вземането.

Последните се индивидуализират с посочените договори.

По основателността на иска, съдът намира същия за частично основателен, поради следните съображения:

Направено е възражение за погасяване по давност за всички претендирани арендни вноски за всички стопански години, посочени в исковата молба.

За основателността на искoвете ищецът следва да докаже сключването 4 на валиден договор за аренда с предмет процесните земеделски земи, по който е изправна страна, че претендираният размер на арендното плащане е този, който е уговорен в договора за аренда.

От страна на ответника следва да бъде установено, че е погасено по давност задължението за заплащане на арендната цена за всички стопански години.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установи, че са сключили процесния договор за аренда и анекса към него, че арендодателят, а в последствие и ищецът, в качеството на универсален правоприемник на ареднодателя, е собственик на отдадените под аренда земи, че арендното плащане е в размер на 35 лева на 1 декар и се дължи до 30.12. на съответната година. Ответникът като арендатор дължи, по силата на договора, сключен между страните, заплащане на арендна цена.

Ответникът не успя да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на арендна цена по арендния договор.

По възражението за изтекла погасителна давност за всички претендирани арендни вноски за всички стопански години, посочени в исковата молба, съдът го намира за частично основателно. На основание чл.

111, б. „в” от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно възприетото общо официално тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г. , понятието „периодични плащания“, по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, се характеризира с: