Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 521 от 12.08.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 371/2021
Вид
Решение № 521
Подписан
12.08.2021
В сила
12.08.2021
Състав
Людмила Цолова, Женя Димитрова, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.230, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.230, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 231 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 231, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.13, ал.2 и 5 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.13, ал.2 и 5 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.43 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.8, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за защита на земеделските производители

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20211001000371 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „6АТО“ ЕООД против решение № 260585/18.12.2020 г. по т.д.№ 241/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против НАЦИОНАЛЕН СТУДЕНТСКИ ДОМ, със седалище гр.София, с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.14 от договор за наем от 20.12.2017 година за заплащане на сумата от 251282,50 лева, представляваща стойност на извършени СМР в предоставения имот и е осъдено дружеството да заплати сумата от 12 556 лева, разноски.

Решението е постановено, при участието на Държавата, като трето лице помагач на страната на ответника.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно. Оспорва дадената от съда правна квалификация, като твърди, че ремонтните дейности са извършени с цел дългосрочно използване на имота съгласно уговореното в договора за наем, което дългосрочно използване е станало невъзможно 1 вследствие едностранното прекратяване на договора на 05.06.2018 година.

Ищецът е напуснал доброволно имота, но за него се поражда правото да поиска да му бъдат възстанoвени сумите, изразходвани за извършените ремонти, поради което претендира отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е подаден писмен отговор от НАЦИОНАЛЕН СТУДЕНТСКИ ДОМ, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като се заплатят и направените съдебно-деловодни разноски.

Третото лице помагач – Държавата е депозирала писмен отговор, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът констатира, че с исковата молба ищецът е изложил следните твърдения, че на 20.12.2017 година след проведен конкурс между „6АТО“ ЕООД и Национален студентски дом е сключен дългосрочен договор за наем, по силата, на който наемодателят Национален студентски дом е отдал на наемателя описания в чл.1, ал.1 от договора за наем недвижим имот, а именно недвижим имот с площ от 220 кв.м.-самостоятелно обособен обект на петия етаж и прилежащите към него площи на четвъртия етаж в сградата на Национален студнтски дом –гр.София-откъм ул.“Аксаков“, като в чл.1, ал.2 от договора за наем изрично е договорено, че наетият обект ще се ползва за следната дейност –помещения за консултации и обучение и помещения за временно настаняване тип студентски хостел, като съгласно чл.2 от договора обектът е отдаден на ищеца за срок от 10 години и влиза в сила на 01.01.2018 година. Имотът е предаден в изключително лошо състояние, правещо невъзможно ползването му с оглед договорното предназначение, което е установено с протокол от 20.12.2017 година.

Предвид общото лошо състояние на имота е възникнала необходимостта от извършване на неотложни ремонтни дейности, които да възстановят предишния му вид и да направят възможно ползването, съобразно договореното предназначение. Спазвайки задълженията си по договора за наем предварително е уведомен наемодателя, като е поискано предварително одобряването на извършването на СМР. С писмо от 29.12.2017 2 година директорът на Национален студентски дом е одобрил извършването на предложените от ищеца СМР в обекта като е дал съгласие и разрешение за тяхното извършване. Одобрените от директора на Национален студентски дом СМР са извършени от строително дружество „Ливтас“ ЕООД, въз основа на договор за изпълнение на СМР от 05.01.2018 година и са приети от ищеца с подписване на Протокол обр.19 от 23.07.2018 година и са за сумата от 251 282,50 лева без ДДС. Извършването на изброените СМР се установява по ч.гр.д.71595/18 година по описа на СРС.

С писмо от 05.06.2018 година договорът за наем е бил прекратен, тъй като сградата е публична държавна собственост и в договора е предвидено, че същия може да бъде прекратен за удовлетворяване на важни обществени нужди. Държането на имота е предадено на Национален студентски дом на 11.11.2019 година с подписване на приемо-предавателен протокол. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 251282,50 лева, представляващи размера на извършените подобрения в имота, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2020 година до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът Национален студентски дом твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като имотът е публична държавна собственост. С предоставяне управлението на имота, ведомството, което упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент, поради което ответник по иска се явява държавата. Пасивно легитимирана по иск по чл.59 ЗЗД е държавата, тъй като обогатяването за сметка на ищеца е настъпило за собственика на имота.

По основателността излага, че съгласно чл.14 от договора покриването на разходите подлежи на договаряне между страните с отделно допълнително споразумение, като ищецът е извършил процесните работи, в нарушение на цитираните клаузи по договора. Представеното писмо няма характера на подписано допълнително споразумение по смисъла на чл.14 от договора, с което страните да са уредили отношенията си по повод покриването на разходи във връзка с извършените СМР в наетия имот от страна на наемателя.

Ищецът няма качеството владелец и не разполага с правото на обезщетение за 3 извършените подобрения в размерите, съгласно чл.72 ЗС и чл.74, ал.2 ЗС.

Оспорва иска по размер, като счита, че извършените СМР не възлизат на претендираната стойност, както и, че незаконосъобразно е променено предназначението и ползването на сградата. Ищецът не представя виза за проектиране, както и одобрен и съгласуван инвестиционен проект, както и проектно-сметна документация за претендираните СМР. Не са представени доказателства за спазване на процедурата по чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредбата за отправяне на покани до всички участници в строителството за съставяне на актовете. Липсва акт за приемане на конструкцията, както и констативен акт за приемане на СМР. Голяма част от претендираните работи подлежат на закриване, поради което следва да се представи Акт, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта. Налице са несъответствия между договора за наем и тръжната документация, поради което договорът е сключен, в нарушение на чл.16, ал.2 ЗДС. Извършените СМР не са текущ ремонт с цел привеждане на имота в състояние годно за използването му, съгласно уговореното в договора предназначение. Оспорва констатациите, отразени в приемо-предавателния протокол, като твърди, че същият не отразява действителното състояние на имота. Извършените преустройства излизат извън обхвата на дефиницията за текущ ремонт. Част от извършените СМР представляват подобрения и сторените разноски не подлежат на обезщетяване, част от сторените СМР подлежат на премахване, а друга част не са били необходими с оглед използването на наетия имот. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли иска, като присъди и направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът излага, че Национален студентски дом е самостоятелно правосубектно юридическо лице, като директорът е одобрил извършването на предложените от ищеца СМР в обекта. Проведените дейности не са такива, които изискват съгласувания и разрешителни по ЗУТ и по Закона за културното наследство. Извършването на тези работи е договорно задължение на ищеца и е условие без което не може да започне експлоатацията на обекта, като процесните СМР по видове и обеми са съгласувани и одобрени от наемодателя. При сключването на договора страните са уточнили, че състоянието на имота не позволява ползването му и съгласували в кратък срок ремотните работи, които е 4 следвало да се извършат. Веднага след приключване на ремонта с писмо от 05.06.2018 година е отправено предизвестие за прекратяване на договора.

Процесните работи не съставляват строеж по смисъла на ЗУТ, а и по фасадата не са правени никакви изменения, които да изискват съгласуване или предварително одобрение от Закона за културното наследство. Не е налице нарушение на чл.16, ал.2 ЗДС, тъй като в обявата за търга е предвидено предназначение :офис, архив, бюро, ателие, център, кабинет, студио, редакция, помещения за консултации, обучения, изпити или други аналогични дейности, свързани с предоставяне на услуги за студенти, а в депозираната оферта за участие в търга наемателят изрично е посочил, че ще предоставя помещения за консултации и обучения, оборудвани с високоскоростен интернет със свободен достъп, а така също и помещения за временно настаняване тип „студентски хостел“. Посоченото в предмета на договора за наем предназначение не противоречи на целите, за които е създаден НСД с ПМС 65/99 година, където е посочено, че „съдейства на студентите за намиране на работа, за упражняване на спортни занимания, отдих и туризъм“. Твърди, че не е извършвано незаконно преустройство в обекта, с промяна на броя и местоположението на помещенията.

Заключението, представено от вещото лице Н. Г. не е представяно на страната и не е част от тръжната документация, поради което не следва да се кредитира. Относно твърдението, че част от извършените подобрения са луксозни, а част подлежат на премахване, следва да се отбележи, че всички извършени СМР са одобрени от наемодателя, като страна по договора.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът подържа, че за извършването на ремонтните работи е необходимо разрешение за строеж.

Предназначението на сградата се определя от ПМС 233/1991 година, от което е видно, че имотът е предоставен на Национален студентски дом за стопанисване и управление за задоволяване на социалните и културни потребности на студентите. Начинът на ползване на сградата е „друг вид обществена сграда“.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

С постановление №233 от 04.12.1991 година в чл.4 е посочено, че 5

Министерство на науката и образованието финансира целеви програми и дейности, осъществявани от студентите и техните общности в Студентския дом, като с това постановление е отнето от сдружение „Българска демократична младеж“, правоприемник на ДКМС правото на ползване върху държавния имот, находящ се на пл.Народно събрание, 10 и е предоставен безвъзмездно на Министерство на науката и образованието държавният имот по ал.1 за стопанисване и управление за задоволяване на социалните и културни потребности на студентите.

С Постановление №65/1999 година за създаване на Национален студентски дом към Министерство на образованието и науката, Националния студентски дом е юридическо лице към Министерство на образованието и науката и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. По силата на параграф 2 от ПЗР министърът на образованието и науката следва да предостави за управление по реда на чл.8, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДС сградата на пл.Народно събрание, 10, а в чл.1 е записано, че следва да се издаде Правилник за устройството и дейността на НСД. В чл.2 е записано, че Националният студентски дом организира и подпомага дейности на студентите в областта на изкуството, културата, образованието и науката; предоставя информация и съдейства на студентите за намиране на работа, за упражняване на спортни занимания, отдих и туризъм.

Видно от Заповед №РД-09/1012/14.12.1999 година /л.140/ е, че в изпълнение на параграф 2 от Постановление 65 на МС /ДВ, бр.34 от 13.04.1999 година и на основание чл.8, ал.3 от ППЗДС имотът – сграда пл.Народно събрание, 10 е предоставен на Национален студентски дом безвъзмездно за управление.

Безспорно е по делото, а и се установява от представеният акт за държавна собственост /л.137/, че имотът, предмет на договора за наем, представляващ недвижим имот с площ от 220 кв.м.-самостоятелно обособен обект на петия етаж и прилежащите към него площи на четвъртия етаж в сградата на Национален студентски дом – гр.София-откъм ул.“Аксаков“ представлява публична държавна собственост, като в акта е записано, че се стопанисва и управлява от Министерство на образованието за задоволяване социалните и културни потребности на студентите по силата на ПМС 6