Решение № 845 от 17.06.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.

София, 17.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2126 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. №

125705/15.10.2019 г. на „Ш.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***, предявена срещу ФОНД З.Г.Н.В.В Б. (ФГВБ), Булстат********, със седалище ***, за заплащане на сумата 143089,34 лева, представляваща неизплатен гарантиран депозит по платежна сметка IBAN ***, разкрита в „К.т.б.“ АД (н) и сумата 43562,78 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 14.10.2016 г. – 14.10.2019 г..

Ищецът твърди, че по силата на сключен с „К.т.б.“ АД (н) договор за индивидуален срочен депозит № 10077/09.04.2010 г. вложил за съхранение сумата 200000 лева за срок от 3 месеца, за което получавал възнаграждение (годишен лихвен процент) в размер на 5 %. След изтичане срока на действие на договора, на 09.07.2010 г. ищецът сключил с кредитната институция нов договор като по същата платежна сметка IBAN ***нение сумата 150000 лева за срок от 3 месеца, срокът по който договор бил продължаван. Към 09.10.2014 г. сумата по депозита възлизала на 184434,77 лева. Ноторен бил фактът, че лицензията на „К.т.б.“ АД (н) е отнета с решение на УС на БНБ, като ответникът изплащал задълженията на банката в рамките на гарантираните размери, но отказал да стори това по отношение на вземането на ищеца за сумата 143089,34 лева – депозит по сметка IBAN ***, поради начисляването на лихва от 5 % при стандартно начисляван лихвен процент от 4 %, при отчитане на получената от вложителя сума чрез изготвената сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на банката-влогоприемател.

Този отказ бил в нарушение на Директива 94/19/ЕО на ЕП и на Съвета от 30.05.1994 г., изменена с Директива 2009/14/ЕО от 11.03.2009 г., която допускала изключването от системата на гарантираните депозити само на определен кръг специално изброени депозити или вложители. Националната уредба допускала широк кръг вложители да останат извън обхвата на гаранцията, включително не предвиждала като предпоставка получените от вложителите проценти да са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на банката. Така националната правна норма била в противоречие с нормите на Европейското право и не следвало да се прилага. В новия ЗГВБ не се съдържала подобна разпоредба. От друга страна в договора, сключен от ищеца изрично се посочвало, че сумите били гарантирани от ФГВБ.

На следващо място разлика от 1 % не обуславяла съгласие на вложителя да предостави средства без гарантираната защита, а и самата банка потвърждавала в договорите липсата на предоставени привилегировани лихвени условия. Това обуславяло осъждането на ответника да заплати гарантирания размер на депозита, заедно с обезщетение за забава за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г..

В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, включително като ги счита за недопустими – ищецът бил предявил вземанията си за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“

АД (н) и бил включен като кредитор с вземане в размер на 186653,31 лева под № 7076, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, т. 4 ЗБН. Така вземането, предмет на главния иск било прието като вземане с титуляр ищеца и непокрито от системата за гарантиране на влоговете.

Влязлото в сила решение № 922/25.05.2016 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, VІ-22 състав за одобряване на списъка имало установително действие за банката и всички кредитори на несъстоятелността, което означавало, че за страните в производството вземането на ищеца по платежна сметка IBAN ***м „К.т.б.“ АД (н), а не към ФГВБ. Това изключвало процесуалната допустимост на предявените искове.

На следващо място с вписване 20170425163731 била одобрена частична сметка за разпределение, в резултат на която ищецът получил плащане на сумата 21094,57 лева, представляваща 11,304 % от размера на приетото вземане.

По отношение основателността на исковете твърди, че вложената сума попадала в изключението на чл. 5, ал. 1, т.

1 ЗГВБ (отм.), тъй като в полза на ищеца се прилагали привилегировани лихвени условия в отклонение от стандартно приложимите към останалите вложители. За периода на действие на договора стандартният лихвен процент бил 4 %, а приложимият спрямо „Ш.“ ООД бил 5 %, което представлявало 25 % по-висока лихва от стандартно приложимата спрямо такъв вид депозити.

Предоставените привилегировани лихвени условия обуславяли изключването на влога от системата на гарантираните влогове. Този законов текст не бил в противоречие с Директива 94/19/ЕО, която нямала непосредствено правно действие, а следвало да бъде транспонирана по начин за постигане на целите й. Ясно било, че предоставянето на привилегирован лихвен процент допринасяло за влошаване на финансовото състояние на банката. В постоянната си практика СЕС постановявал, че частноправен субект не може да се позове на директива срещу друго такова лице, тъй като последната не пораждала задължения за частноправните субекти. Директно приложение на директива било възможно само спрямо държавата.

На следващо място ФГВБ не дължал лихви по гарантираните суми и това еднозначно обуславяло неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на сумата 43562,78 лева.

В отговора на исковата молба ФГВБ прави искане за привличане на „К.т.б.“ АД (н) като помагач в производството, тъй като при уважаването на иска за него би възникнало суброгационно право спрямо банката, което искане е уважено с определение от 10.02.2020 г..

В допълнителната искова молба ищецът не оспорва включването на вземането му в списъка на одобрените вземания, но това не обуславяло недопустимост на настоящото производство, тъй като липсвал идентитет между предявения спор и формираната с одобряването на списъка сила на пресъдено нещо. Редът за решаване на спора обхванато ли е вземането от системата на гарантираните влогове бил различен от този за предявяване му за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД (н).

Оспорва договорът за срочен влог да е сключен в резултат на проведени специални преговори с банката, още повече, че в самия договор било отразено, че същият не предоставя привилегировани условия. Поддържа доводите, развити в исковата молба.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът възпроизвежда изцяло вече депозирания отговор, поради което не се налага повторното излагане на основните му възражения.

Третото лице-помагач на ответника ФГВБ - „К.т.б.“ АД (н) поддържа доводите за процесуална недопустимост и неоснователност на предявените искове, релевирани от подпомаганата страна. Твърди, че вложителят „Ш.“ ООД бил страна по индивидуален договор за срочен депозит с индивидуално договорен привилегирован процент на олихвяване, поради което влогът му не бил гарантиран.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните в производството принципно не оспорват осъществените в правната действителност факти, но спорят относно характера и естеството на правните им последици, включително с определение от 10.02.2020 г., прецизирано в съдебно заседание, проведено на 10.03.2020 г. като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че на 09.04.2010 г. ищецът сключил с „К.т.б.“ АД (н) договор за срочен депозит, по който било договорено да се начислява годишна лихва от 5 %, съответно към отнемането на лиценза на банката наличността по сметка IBAN *** 184434,77 лева, като с влязло в сила решение в списъка на приетите за удовлетворяване вземания било включено вземане на ищеца в размер на 186653,31 лева, основано на същия договор за срочен депозит.

С решение № 73 на Управителния съвет на БНБ от 20.06.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от 3 месеца, като с решение № 82 на УС на БНБ, считано от 01.07.2014 г. лихвените проценти по депозити на „К.Т.Б.“ АД са намалени до средния пазарен размер за банковата система, включително депозитът на ищеца.

Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение.

С решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г., което се установява от вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството.

Не е спорно и от представения договор № 10077 за индивидуален срочен депозит, сключен на 09.04.2010 г., се установява, че „Ш.“ ООД депозирал за съхранение, а „К.т.б.“

АД (н) приела да съхранява сумата 200000 лева за срок от 3 месеца, при уговорена лихва с текущ лихвен процент в размер на 5,0000 %. В чл. 11, ал. 1 от договора, страните изрично декларирали, че сумите по банковата сметка са защитени от системата за гарантиране на влоговете.

С последващ договор № 10077, сключен на 09.07.2010 г., въз основа на молба от представляващия „Ш.“ ООД, в която е направено искане приложимата лихва да бъде 5 %, вложителят предоставил за съхранение на кредитната институция за срок от 3 месеца сума в размер на 150000 лева при годишен лихвен процент 5,0000 % при напълно идентични условия, включително с деклариране и уреждане на условията за защита на сумата от ФГВБ. С анекс № 1 към договора за срочен депозит № 10077 страните се съгласили срокът на съхранение на сумата да бъде продължен за нови три месеца, след изтичането на които да се счита автоматично продължаван за нов срок при същите условия.

С писмо, изх. № Н2310-685/23.12.2014 г. на квесторите на „К.Т.Б.“ АД, ищецът „Ш.“ ООД е уведомено, че тъй като по процесния срочен депозит са уговорени привилегировани лихвени условия в размер на 5 % годишно, които са в отклонение от обявените от банката условия в скала на стандартните лихвени проценти, които банката прилага към привлечени средства от клиенти, които са олихвявани с лихва от 4 % годишно, поради което сумите по депозита не подлежали на изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

От представената скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 18.01.2010 г., се установява, че по 3-месечни срочни депозити в лева на юридически лица за суми от 1000 лева до 500000 лева се прилага лихвен процент от 4,00 %. Такъв е процентът и в скалите, приложими от 01.06.2010 г., 31.12.2010 г., 25.07.2011 г., 01.01.2012 г., с изменение от 01.11.2012 г., 12.12.2012 г., 01.11.2013 г. и 31.03.2014 г.. След 01.07.2014 г. (след поставянето на „К.т.б.“ АД (н) под особен надзор) се прилага скала, според която лихвеният процент е понижен до 2,50 %.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обосновано и в съответствие с другите събрани в производството доказателства, се установява, че за целия период от сключването на договор № 10077 до поставяне на „К.т.б.“ АД (н) под особен надзор стандартният лихвен процент за тримесечни депозити е 4 %, а по отношение влога на ищеца е уговорен и начисляван по платежна сметка BG******** лихвен процент в размер на 5 %, т. е. с 1 % по-висок от стандартно приложимия.

Така за периода от 09.04.2010 г. – 06.11.2014 г. в полза на вложителя „Ш.“ ООД е начислена лихва в размер на 36934,77 лева, а при приложим стандартен лихвен % дължимата лихва би била 29320,63 лева или с 7614,14 лева по-малко. Това по-високо олихвяване сочи, че депозитът е от категорията депозити, които спомагат за влошаване на финансовото състояние на банката, но като цяло последното не зависи изцяло и пряко от цената на привлечения ресурс, а зависи от управлението на кредитния портфейл, който нараства от 77 % спрямо привлечените средства през 2010 г. до 94 % през м. 06.2014 г., към който момент съдът по несъстоятелността е приел да е настъпила неплатежоспособността на банката. Включеното в списъка на приетите вземания вземане на „Ш.“ ООД е в размер на 186653,31 лева и представлява срочен депозит по сметка BG********, като от него е удовлетворена част от 11,30143 % или 21094,57 лева.